Производството на храни в България: Преработка на мляко

0

изтеглен файлНаблюдава се тенденция към разнообразяване на млечните продукти, а все повече фермери започват преработка и директни продажби.
Ще ви представим състоянието на основните показатели в преработката на мляко.

  • Стойността на произведените в страната млечни продукти нараства неизменно през последните шест години и доближава 470 млн. евро към 2014 г. – 13% от общото производство в хранителната индустрия. Добавената стойност расте в две поредни години до 74 млн. евро, но като дял в стойността на производството остава значително под средното за сектора – 15,7% срещу 19,4%;
  • Средногодишните разходите за единица труд нарастват трайно след 2007 г. и надхвърлят 4600 евро през 2014 г. – над средната стойност за хранително-вкусовата промишленост като цяло. За пет години броят на заетите в направлението се свива с 13% до малко под 8500 през 2015 г. – 10% от общия за сектор „Храни“.
  • Инвестициите в материални активи растат за четвърта поредна година и през 2015 г. са за близо 40 млн. евро – изпреварвайки нивата в предкризисните години. 40% от тях са в машини и оборудване. Инвестициите заемат дял над 50% от добавената стойност в отрасъла, при средно 34% за ХВП като цяло.
  • Броят на производителите на млечни продукти намалява трайно през последните години и достига до 208 през 2013 г. През 2014 и 2015 г. той се стабилизира около 215. Преработката на мляко е направлението, където има най-силно изразена тенденция за съкращаване на веригата на доставките. Мнозина фермери през последните години инвестираха в собствена преработка, марка, а някои и в дистрибуция на млечни продукти директно до крайния потребител. Това обаче в дългосрочен план крие редица опасности и създава сериозни рискове пред сектора (повече по темата ще коментираме в следващ материал).
  • Откроява се тенденция на ръст в производството готово за консумация прясно мляко – обемът му се удвоява за 10 години, а само през 2015 г. ръстът е близо 14% до 74 млн. литра. Развитието в тази ниша се дължи до голяма степен на намаляването на малките непазарни и полупазарни стопанства и производството за собствени нужди. Активизиране се наблюдава и в произведените количества кисело мляко (без ароматизираното) и сирене – 128 хиляди и 77 хиляди тона, при съответно 121-123 хил. и 68-69 хил. тона годишно в периода 2011-2013 г.
  • Наблюдава се устойчива диверсификация в произвежданите продукти – сирена, различни от традиционните бяло и кашкавал, повече пушени и топени сирена, продукти от мляко, различно от кравето. За последните пет години преработеното козе мляко нараства почти двойно до 8000 т. Продуктите от биволско мляко (включително смес) се увеличават в пет последователни години. За този процес спомага и развиващото се търсене за премиум и бутикови продукти.

  • Преработеното местно краве мляко се стабилизира около 480-495 млн. литра, а овчето около 24-25 млн. литра (до 2015 г., когато поради проблеми с епизоотичната обстановка преработката намалява рязко).
  • Потреблението на член от домакинството расте при сирена, масло и разнообразни други млечни продукти. Продължаващото намаление на населението в страната, обаче, не води до особена промяна в общото вътрешно търсене. По оценки на НСИ, домакинствата в страната потребяват около 60 хиляди литра прясно мляко, 84 хиляди тона кисело мляко и 51 хиляди тона сирене.Източник: МЗХ; * Данни за “други” млечни продукти са налични от 2013 г.
  • България е нетен вносител в млечния сектор с износ за 113 млн. евро и внос за 173 млн. евро през 2015 г. Това се дължи до голяма степен на вноса на мляко на прах, докато при сиренето експортът надделява – 91 срещу 62 млн. евро. Ключово място в структурата на износа имат сирената от овче мляко – близо 27 млн. лв. Активен внос има при маслото, „бутиковите“ сирена, топени сирена и др. млечни продукти.

Актуалният ни прочит за тенденциите на пазара на сурово мляко можете да намерите тук – Идва ли краят на „кризата“ в сектор мляко ?

Eдин анализ на InteliAgro.

ОСТАВИ КОМЕНТАР