На 28-29.11.2016 г в София се проведе научен форум относно „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари”. Организаторите от САРА към ИАИ след обобщение на изказванията по време на дискусията и получените писмени предложения публикуваха генералните изводи, които ще помогнат за излизане от тежката ситуация в която се намира говедовъдството.

Говедовъд.ею получи доста обаждания и коментари във връзка с публикувания доклад. Нашите виждания по повдигнатите въпроси от нашите читатели и за някои от направените изводи в доклада са следните:

МЛЕЧНО НАПРАВЛЕНИЕ

Конкуренцията-трудно, много трудно ще можем да се „състезаваме” с водещите европейски ферми. В болшинството си нашите ферми не са модернизирани, използва се много ръчен труд,използват се неподготвени наемни работници, които мигрират на всеки шест месеца. Голямата разлика се дължи и на краткия период в които създаваме нашето говедовъдство-последните 20 години, докато на европейските ферми обикновено на входа им има табелка на създаването на фермата и годината е 1890 или 1901г например.

 Изводи: фермите трябва да се преоборудват и използват най-новите инструменти и технологии, които са се появили през последните години./Търсене на всяко едно ниво/държава, ЕС,банки, фондове/начини  за да се помогне на фермерите в това отношение/.

Колко ферми ще останат– по последни статистически данни фермите от т.н първа група са 3745 и в тях се отглеждат 154000крави. Техният брой и отглежданите животни определено ще намалее защото в т.н втора група има в момента 266 ферми с 5000 крави и едва ли някои от фермерите отсега нататък ще почне да инвестира за създаване на необходимите условия за отглеждане на животните и получаване на мляко според изискванията.

Изводи: при всички случай ще има фалити на ферми и броят на фермите ще намалее. Но при всички случай ще има и нови инвестиции. За пазара трябва да се подържат производствените мощности и то сега. Това не е свързано само с производители и преработватели,а също и с данъци, работни места, социално въздействие, ако искате и националната сигурност.

 

Големина на фермите- все по-трудно става съществуването на малките стопанства отглеждащи по десетина крави. В някои райони на страната изкупвачите не влизат в села където не могат да вземат поне 500кг мляко. Полаганият труд в повечето случай е ръчен, хората които отглеждат животните са застаряващи. Продуктивността на животните също е ниска и трудно се прилагат методите на ИО, селекция и контрол. В много подобни ферми се използва наемен труд на ниско квалифицирани работници, които на практика вземат печалбата/ако има такава/. Получаваното мляко също не е с кои знае с какво качество, независимо от митовете които се носят колко е хранително млякото получено при хранене със слама и сено или само паша от билки например.

Изводи: науката веднага,/ то просто няма време/да каже най-приложимия модел в момента за оптималния брои животни отглеждани в една ферма за да може тя да устои на конкуренцията и продължи да се развива. За да спре антагонизма между малки и големи производители веднага анализ кои кой е. Защото подобни действия пречат на целия сектор.

 

Качество на произвежданото мляко:определено трябва да се каже,че има още много да се желае по този показател. Все пак 30% от фермите ни ще се явяват на поправителен изпит. Сезонното хранене допринася за производството на мляко с различни показатели. Маслеността и протеина на произвежданото в България мляко  определено са ниски, защото селекцията предимно се води за висока млечност/ което е съвсем нормално при сегашната схема на изкупуване на млякото/. Към този извод получихме и мнението на Тодор Арбов-експерт от Канада-пропуснато в изводите едно от най-важните неща, което е и раковинчето за успеха на фермите на водещите държави по отношение млекопроизводството-  млякото в България не се плаща на базата на компоненти – млечна мазнина и протеин. Друг голям проблем е качеството и по специално високата соматика, което прави невъзможно производството на продукти с високо качество. Това е един много голям въпрос, които ще развием в следващите дни/заглавие на материала- Качество на млякото-да или не/.

Изводи:веднага организиране обсъждане на този проблем от производители, преработватели, търговци, наука  и държава

 

Цена на млякото: Фермерите трябва да разберат, че цената на млякото се определя от пазара. Пазарът не е длъжен да приема претенциите на фермерите, а те ще трябва  да приемат неговите претенции. По същия начин стои въпроса за преработвателите и търговците. Те ще трябва да намалят печалбите си в даден момент. Това важи най-вече и за България, където стойността на суровината е около 26 процента при нормален такъв за световната икономика от 33 процента от цената на продукта.

Изводи: Фермерите производители на мляко,които са сериозни, които имат добри ферми, отговарят на изискванията, имат добра предвидимост на производството, ще имат и добро партньорство с процесорите и ще получават добра цена за своята продукция и ще са печеливши.

Планиране: Няма точна информация какъв е процента на фермите които планират , имат годишен бюджет и водят пълно счетоводство. Ако обаче фермерите знаят как да се поберат в определеното им място в бизнеса, благодарение и на гореказаното  няма да имат проблеми. Лошо е ако направените изчисления не са коректни и  те няма да могат да запазят баланса между разходи и приходите на колебанията на пазара.

Изводи:вкарване на всичките тези елементи от икономиката във фермите и вземане мерки за сигурност поне шест месеца след евентуална криза или форсмажорни обстоятелства.

 

Продажби:  Поощряване на директните продажби, което води до подобряване достъпа до пазара, съкращаване разходите за такъв достъп, засилва конкуренцията, увеличава избора на потребителите и стабилизира доходите на малките и средни стопанства. Това е извода направен по време на семинара. Всъщност възможно ли е това да се случи. В момента еуфорията е голяма. В стотици ферми вече се прави сирене,кашкавал и още незнам какво си. В болшинството си тази продукция се продава по „втория”начин без съответните разрешения и одобрения. Това ще продължи докато балона се спука. А той ще се пукне по няколко причини- строг финансов контрол, контрол за качество , изисквания за нормални условия за преработка, липса на маркетинг и продажби. Този списък може да се допълни с още толкова причини. Тук въпросът е дали фермерите не влизат в поредния трилър където ще загубят не само надежди а и големи парични загуби. Еуфорията по т.н. домашно производство бързо ще премине, ще останат да съществуват малки преработватели в близост до големите градове, курортните центрове и крайпътни заведения. Освен това цената на тези продукти е значително по-висока от тези на магазините. Вероятно същата ще е съдбата на разносната търговия с млечни продукти. Бъдещето на млекоматите също не е ясно. Съвсем на скоро видяхме в една съседна на нас държава, където млекомата бе преустроен да пуска вино. Рекламираните пазари на производителите и те сякаш няма да заработят./ по тези въпроси очаквайте отделен материал/

Изводи:Фермери, внимавайте с преработката на мляко в собствените Ви ферми, риска е много голям, последствията се измерват в пари. Отсега нататък започва Вашата „одисея” ако може така да се изразим.

 

Анализа е направен от говедовъд.ею . Дори и да има грешни изводи това ще послужи за вземане на правилните решения.

позоваването на говедвъд.ею задължително

 

 

1 КОМЕНТАР

  1. “Каква наука, какви 5 лева?”. Някой може ли да каже поне едно реално постижение на българската животновъдна наука през последните 20 години? Що се отнася до размера на фермите – има 2 варианта в глобализирания свят, към който вече принадлежи и България за добро или за лошо. 1. Семейни ферми с 50-100 крави, в които наистина работят собствениците и наемен труд се използва само по време на кампаниите по прибиране на реколтата. Не се купува скъпо струваща техника за производство на фуражите, а те се доставят от други производители по договр 2. Ферми с над 500 крави, за да бъдат оправдани фиксираните разходи за скъпо струващо оборудване, техника и управление. Ако прегледате статистиката в САЩ, ще видите че при ниски цени на млякото (цикъл, който се повтаря на всеки 5-6 години) фалират 12-15% от фермите, и това са предимно тези с от 100 до 500 крави. Причините – високи фиксирани разходи, необходимост от наемен труд, ниска ефективност на оборудването и от там и висока себестойност на млякото. В България проблемът със “семейните” ферми е известен – всеки, който вече има 20 крави има най-малко и 2 наемни работника, купува се и скъпо струваща техника, която се използва съвсем неефективно. Една от причините е липсата на пазар за груби фуражи, тъй като субсидиите се плащат на единица площ и стимулират преди всичко производството на зърно. През последните години се появи и конкуренция на говедовъдството в лицето на производителите на електроенергия от биомаса. При големите ферми в България проблемите са още повече, като започнем от неправилно проектиране и строителство и свършим с остарели технологични решения и липса на управленска култура. Но най-големият проблем при тях е недостига на квалифициран персонал на всяко ниво. Този проблем може да се реши с правилен подход към имиграцията на етнически българи от Украйна, но за сега нито едно правителство не е проявило политическа воля в тази насока.

ОСТАВИ КОМЕНТАР