М. Михайлов НСГБ – Фермерските пазари – имат ли бъдеще

5

След като публикувахме материалите 

САРА – Млечно животновъдство – доклад

И

Обсъждаме изводите от Синопсис доклада в частта говедовъдство

Резултат с изображение за фермера георги николов плевен
Георги Николов

Георги Николов  от Плевен ни зададе един много актуален въпрос: “Вашето виждане по отношение пазарите на производители”. За компетентен отговор се обърнахме за мнение към г-н Михайлов от НСГБ.

Резултат с изображение за мишо михайлов нсгб
М. Михайлов -“… пазара може да проявява капризи, но не и фермерите, те трябва да се съобразяват с пазара и съответно с неговите капризи”.
Пазарите на производителите е един от начините за директен достъп до трапезата на купувачите, на пресни и качествени продукти, от една страна, и получаване на добро заплащане за производителите.
На пръв поглед всичко е много лесно, на практика обаче ще се реализира много трудно. Това се видя и от организираните във всички областни градове пазари на производи-телите. Една акция, която искаха производителите.
Идеята беше реализирана перфектно от МЗХ, похарчиха се доста средства за реклама-та, в което няма нищо лошо, ако има и ефект. За съжаление, точно производителите които искаха това мероприятие го предадоха. В повечето градове кокетните павилиони бяха празни. Производителите бяха основно представени от пчеларите. За да не откажат на организаторите участваха фирми, които имат голямо производство и реа-лизация. В малкото щандове за плодове и зеленчуци пък се искаха двойно по-големи цени от тези на кооперативния пазар. В разговори с производители, те споделиха,че нямат време да ходят на този пазар, че павилионите се дават с връзки /което е абсо-лютно невярно – нямаше такси, нямаше връзки, молеха ги да присъстват/, ще бъдат проверявани от финансовите служби, че имат много работа по градините.
В повечето от големите градове ситуацията беше коренно различна. Имаше много производители и много купувачи. От това следва и

извод първи: пазарите на производителите ще работят добре в големите градове и в райони където има по-малко производство и предлагане на селскостопанска продукция.

В момента в няколко града, организации на производители работят по въпроса за организиране на фермерски пазари. Организацията обаче в работен вариант все още е много неясна, всичко трябва да бъде много точно разиграно, защото съществува голямата опасност, тези пазари особено ако тръгнат добре, да се превърнат от фермерски в чисто търговски.

Тук се задава и въпроса:

Каква ще е разликата между сега действащите пазари и тези на производителите, необходимо ли е отново да се заделят средства за нови пазари, като имаме стари такива. Ако продажбите се извършват в определен ден от седмицата, както се прави в Гърция пътуващия цирк е неизбежен. Освен това производителите трябва да се приготвят за изследване качеството на предлаганата от тях продукция – думите „това е домашно, произведено от здрави крави, екологично чисто“ и др. от този род е несериозно. Това ще трябва да се доказва, защото и цените на тези продукти ще са по-високи.

Така,че:

втория извод които трябва да се направи е : на какви условия трябва да отговарят производителите за да излязат на пазара на производители. Това трябва да се провери от организаторите на такива пазари и да се каже на участниците.

третият извод е: запознай се с опита на колегите в други държави. В момента в страната „работи” система за задоволяване населението със селскостопанска продукция – става дума за борси, малки и големи търговци, прекупвачи, дистрибутори, големи производители, хранителните вериги и супермаркети, които няма да дадат така лесно тази ниша на производителите. Това са организации с опит, врели и кипели в този бизнес.

Така, че следващия

четвърти извод еще има големи трудности, докато се изгради системата. За Гърция вече казах -всяка седмица в населеното място, в определения ден се провеждат пазари за селскостопански продукти. Повечето са търговци, защото това мероприятие се провежда всеки ден и производителите нямат време за това. Освен това цените като цяло са значително по-ниски от магазинната мрежа, което също няма да се хареса на нашите производители. На тези пазари производители се явяват тези, които отглеждат десертно грозде и зеленчуци.

Малко на по-друга основа са поставени нещата в Румъния. Например произведените млечни продукти във фермите, се продават в определено помещение намиращо се в големите пазари. Влизането зад щанда става след проверка от ветеринарен лекар на входа , жените /фермерки/ са облечени в бели манти и дори носят и бонета. Цените са средно с един-две леи по-високи от тези в магазинната мрежа. Аз например си купувах биволско сирене от една жена, която отглеждала десет биволици , прави сирене и излиза на пазара.

Другата форма на такива пазари е определянето на един ден от месеца, в които се изнася и продава продукцията, разбира се след съответните проверки. В момента в Румъния се тръгва по един път, който може да се окаже и печеливш. Дори не съм сигурен дали не са го взаимствали от България – магазина в Лясковец, където се предлага продукция от производителя. В гр.Алба Юлия вече функционира магазин, в който се продава стока от полето, и домашната кухня – прясно сирене, натурално мляко, домашно масло, плодови и зеленчукови домашни консерви по традиционни румънски рецепти. За всичко това има необходимите правни документи. Самата кооперация се състои от повече от 60 местни производители от Алба Юлия, Клуж, Сибиу и Хунедоара, овощари, зеленчукопроизводители и животновъди, които заедно управляват над 500 хектара земя, 100 крави, 100 свине майки, 500 овце. Отглеждат ягоди, боровинки, гъби, домати, краставици, репички, зелен лук, зеле, броколи, целина моркови, зелен боб , фасул, маруля и цветя. Имат и оранжерии с над четири хектара.

И последните изводи:

пети извод: от тези пазари ще се възползват много малък брой фермери. Не трябва да се бърза. Анализи и проверки за всяко действие. Сега всички обещават , но в повечето случай ще останат само обещанията.

Господин Николов, не мога да отговоря точно на въпроса Ви с да или не. Фермерските пазари са нужни на обществото, но с магическа пръчка не могат да се създадат и функционират както искат фермерите. Скоро казах в едно интервю – пазара може да проявява капризи, но не и фермерите, те трябва да се съобразяват с пазара и съответно с неговите капризи. Вероятно с много труд и упоритост ще имаме и такива пазари в бъдеще.

© 2016 Всички права запазени. Корекции по материала и публикуването му от чуждо име – се наказва по реда установен от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА!Позоваването на Говедовъд.ЕЮ е задължително!

5 КОМЕНТАРИ

  1. Като спрат субсидиите след 2-3 год, какво ще стане с всички новоизлюпени пишман фермери?

  2. При сегашната ситуация това за пазарите само си го говорим ей така. Колкото да кажем нещо. Дори и да има пазари цената ще тази която е. Не смятайте, че ще се надскачат за нашите агнета. Турците тази година вдигнаха мизата за разплодните животни и се очаква и за стоковите, защото отпускат един милиард долара помощи за техните фермери, и те трябва да произведат нещо и то да стане в Турция. За България – сметката е много проста – един милион овце и 200 000 кози. Ще се получат в най-добрия случай 1 200 000 приплода. От тях 20% за ремонт, и остават 960 000. От тях ще умрат, отпаднат, откраднат 60 000, остават 900 000. 100 000 ще се заколят за семейството и за пазара остават 800 000 агнета – това е в най-най-най-добрия случаи.По 25 кг живо тегло става 200 000 000 кг или 10 000 000 кг месо. Това като го разделиш на пет милиона българи /един милион са към родата/ се падат по 2 кг месо на човек. За какви пазари говорим и искат овцевъдите не зная. Вашите лидери не си ли правят такава сметка, че последните години искат да изнасяме за Катар, за Хърватска, за Гърция, Турция и къде ли не.

  3. Има място за фермерски пазари, тъй като сивата икономика в селското стопанство е факт. Въпросът опира пак до коопериране на дребните производители, защото на практика не е възможно, осбено в животновъдството, да се отделят 1 или 2 дни в седмицата за присъствие на пазара. Ако 5-6 производители с различни продукти се кооперират, могат да използват наета продавачка на комисионна. Има достатъчно желаещи да работят пенсионери, които с удоволствие биха участвали в такава схема 2-3 дни в седмицата. При елиминиране на прекупвачите цените могат да бъдат достъчно конкурентни (по-ниски) от предлаганите в магазините. Като допълнителен стимул може да се помисли за освобождаването на тези продукти от ДДС, т.е. на такива щандове, където се предлагат стоки директно от производителите няма да е необходимо да има касови апарати. Достатъчно е да се плати годишен лиценз за определен максимален оборот вместо ДДС. Важното е продуктите да стигат до клиента по най-краткия път, за да има такава схема положителен ефект върху качеството и цените. Друга форма на участие в пазара на такива кооперативи е доставка по домовете, особено в големите градове. Контролът на качеството както на растителните продукти, така и на тези от животински произход трябва да е завишен, като освен глоби при нарушенията може да се налага и временна забрана за продажбата на определени продукти. Няма нужда да се открива “топлата вода” и да има два вида пазари – общи и фермерски. Пазарите във всички страни с развито селско стопанство са смесени. Едни от на-добрите, на които съм бил, са тези в Южна Франция и Северна Италия. Мога да ви дам за пример и Канада, където няма изобщо ДДС на основните хранителни продукти. Така че всеки, който произвежда храни, може да ги предлага на пазара без кантар и касов апарат. На пазарите се конкурират директно производители и прекупвачи. Хората избират според цената и качеството, и разбира се – според възможностите си.

  4. Пълна порнография и измама!контрол нема,мизерни опаковки,ужасни цени,лъжът за произхода.ТЪпъя бългърин пак превърна хубавата дума Био в начин на кражба!НЕсме дорасли още за този начин на предладане на добра храна!

  5. Един добър среден фермер с 50 крави и 20 литра среден млеконадой как ще продаде 7 тона мляко събота и неделя на пазара ? Темата е по скоро за фермери с до 5 крави които вече изчезват , дали могат да си продават продукцията свободно , те така или иначе го правят по кварталите в междублоковото пространство ако. Има и други с до 10-15 крави и мини-мандри които произвеждат малки количества сирене и си пласират продукцията по малките магазини в околните села и градове. Изхода е коопериране и реализиране на собствени преработвателни предприятия но и това не е панацея , проблема е пазара и реализацията на готовата продукция . Тук вече идва борбата с големите търговски вериги и ниските цени на конкурентните имитиращи продукти – това е проблема.

Вашият отговор на George General Отказване на отговора