Серия IV- Организации в животновъдството – какво е това чудо

0

Говедовд.ею продължава да публикува материали свързани с организациите на животновъдите в България. След като се запознаем в исторически аспект какво се е случвало с тези организации, ще се запознаем какво правят животновъдите в Европа и света и така ще стигнем до изводите, как да продължи работата по изграждането на работеща за своите членове организация. Материалите с които ви запознаваме са ни предоставени от Михаил Михайлов, който е съвременник на тези събития. В момента той изпълнява длъжността Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

През 1993 г вече навсякъде в нашата дейност започнаха да навлизат европейските изисквания и порядки. Това важеше с пълна сила и за животновъдството, защото именно там процесите се развиваха най-бързо, съпроводени с нови собственици на животните, с неизяснена визия за бъдещето, с голям ентусиазъм на новите фермери, които си мислеха, че морето е до колене, с липсата на достатъчна професионална подготовка на тези хора, които с право може да ги наречем „пионерите” на сегашното говедовъдство. За базата и фуражите няма да говорим, които бяха под всякаква критика.

Съвсем нормално, само за няколко години успяхме да ликвидираме комерсиалните породи овце, развъждани дотогава в България /и сега се радваме на автохтонните породи/, лошата организация за производство и използването на незнайни кочове, допълнително помогна за краха на „интелигентното” ни овцевъдство. Все пак произвеждахме годишно над 300 хил. т овче мляко – сега по статистика постъпват в предприятията около 30 хил. т годишно. Развъждаха се и много от най-известните породи в света – като Кавказка, Цигайска, Асканииска, Северокавказка, Меринофлайш и разбира се нашите родни породи – Тракийска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна, Старозагорска, Черноглава плевенска, Българският цигай в двете му разновидности и още много други. Сега тези, които са оцелели са в списъка на изчезващите породи. Все пак, макар и нескромно /защото бях селекционер по овцевъдство на Новозагорски район /ще спомена какво получавахме от една овца. В село Съдиево до гр. Нова Загора се отглеждаше най-високопродуктивното стадо от 1000 бр. овце-майки за всички времена в България, от породата Тракийска тънкорунна. Вероятно много няма да повярват, че тези резултати са истина, но това е факт. Присъствал съм на всички контроли, а много често там са присъствали и сегашните професорите по овцевъдство Радослав Славов и Димитър Панайотов. Средно живо тегло на овцете майки над 80 кг, ср. вълнодайност- 10-11 кг, млечност 50-55 л мляко от овца предадено на мандрата, 145-155 опазени агнета от 100 овце майки. От женските шилета нормално беше да се получат по13-14 кг вълна, а от кочлетата над 16 кг. вълна и от кочовете над 18 кг с прекрасно качество 64-70 и рандеман 44-45%. Всяка година се произвеждаха над 120 бр. кочлета и продаваха над 200 женски агнета за разплод, включително за Полша, откъдето за седем шилета се получаваше една бременна юница. В говедовъдството нещата стоят малко по-добре и то благодарение на изкуственото осеменяване, ако я нямаше тази технология визията на говедовъдството щеше да бъде същата, както в овцевъдството.

След обучението което ни беше проведено в края на 1993 г трябваше да започнем работа по създаване на първата организация на животновъдите. Просто беше казано на тогава управляващите, че в едно съвременно управление гласът на фермера трябва да има чуваемост и да се съобразяват с него. Така че, веднага излязоха нареждания да започнем подготовка за създаване на организации. Спомням си когато дойде първия емисар от Съюза на немските животновъди и ми каза – “Вашите управляващи май не са добре, самите те искат да се създадат работещи организации на фермерите, те знаят ли какво ги чака, като проходите”.

Все пак добре е за управляващите, че животновъдните организации все още прохождат повече от двадесет години, и управляващите не знаят какво ги чака.

Взема се решение първата говедовъдна организация да се създаде в гр. Сливен и да се кръсти Съюз на говедовъдите от Бургаска област. Защо в Сливен – за него време това беше съвсем нормално. В Сливен работеше един от най-големите селекционни центрове не само в България и Балканите, но и в Европа. Материалната база за него време беше отличен. Разполагаше се със зали, хотел, техника. Самият Селекционен център беше обединил много дейности – водене на селекцията в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и пчеларството. В Станцията за изкуствено осеменяване имаше 140 бика и производството беше над 10 000 дози от бик годишно, и производство по-голямо /в пари/ от ЗММСливен. Имаше малка Станция за изкуствено осеменяване на свине, депо за предварителна преценка на младите бичета за разплод /годишно се отглеждаха над 30 бичета/, школа за доячи, школа за техник осеменители, една от двете генбанки на България, в която се съхраняваха над 5 милиона дози, пазар за животни, и по него време започна реализацията на проекта за млечна лаборатория и окачествяване на млякото, която обслужваше цяла Южна България. Дребните животни също имаха приоритет – имаше малка зайцеферма, само за производство на разплоден материал и малка козеферма за производство на пръчлета от ББМ коза. По него време изпълнявах длъжността директор на това предприятие и един от гостите /немец/ ми каза: – Ами вие сте постигнали това към което ние се стремим. Тогава селекцията, лабораториите, търговията и осеменяването в Германия бяха различни предприятия. Сега пък стана обратното, там не само се обединиха в рамките на една провинция, но сега се обединяват и по две -три провинции. Ние пък си се делим, както си искаме – и направо и назад , наляво и надясно, за да достигнем близо сто организации в страната, които защитават интересите на животновъдите.

В началото на 1994 г в гр. Сливен бе основан първия за страната говедовъден съюз. В чест на истината той беше подкрепен изцяло от фермерите на Бургас и Ямбол. За Председател бе избран Димитър Шейредов от гр. Кермен, който отглеждаше 15 крави. Основната работа на Съюза беше по отношение обучение на своите членове и подпомагане за откриване на стопанствата на новите фермери. След две години се проведе грандиозен празник на говедовъдите по случай 40 години от откриване СИО в Сливен. Съюзът участва активно, организира стотици фермери да посетят изложението и пред очите на поне 600-700 присъстващи, в продължение на два дни дефилираха над 120 бика. Тези две години, обаче бяха достатъчни да бъдем обединени и бургаските животновъди решиха през 1997 г да направят нов Съюз на животновъдите. Тогава имаше двама много влиятелни животновъди от Бургас – академик Тагавов, който отглеждаше свине и овце и г-н Гюзелев, които имаше крави и развиваше зарзаватчийство. Трудно беше да се избере председател от тях двамата, и на събранието ми предложиха да стана аз. Стана обаче един фермер и ме попита – “Вие сте държавен служител, ако се наложи да излезем на барикадите вие от коя страна ще застанете”. Труден отговор, но все пак станах председател на този Съюз за една година, докато сложихме истински фермер за такъв. Действията обаче пак се свеждаха до ограмотяване и решаване на дребни проблеми на местно ниво.

През този период направихме и първия Съюз на зайцевъдите със седалище в Плевен, но учредяването беше в Сливен. Там също не се получи нищо, защото ръководителите подходиха комерчески към своите членове, направи кланица, и изкупуваха зайците на своите членове, както се казва за без пари. Всъщност първата зайцеферма след 1989 г, когато бяха закрити за няколко години всички зайцеферми към ОКС, а на опитните полета край Сливенските минерални бани през 1995 г. бе създадена нова. Първоначално идеята бе да се развъждат зайци от породата Белгийски великан, защото българина обича големите къщи, големите коли, големите жени и големите зайци. Доставихме десет зайкини майки с един мъжки заек. Трябваше да се намерят още разплодници. Все пак меката на великаните е в Стара Загора, и един съботен пазарен ден се озовахме на пазара. Температурата бе минус десет градуса. Десетина мъже се бяха събрали около два елитни великана по над 7 кг. Питаме продавача, колко ги продава, той каза една цена, която беше колкото минималната пенсия за него време. Казваме купуваме ги. В това време един възрастен човек излезе напред и каза – този го купувам аз, от сутринта се чудя дали да го купя и човека даде парите на продавача. Остана другия заек. Казвам на продавача, чакай да го проверя има ли тестиси. Първия купувач като чу и се обърна към другаря си – “Иване ние забравихме да му проверим кесиите”. Продавача, обаче енгел, казва – “Момчета пито платено да сте ги видели, виж хората какво правят”. И тези двама , като им се разтрепераха ръцете, пет минути не могат да проверят заека дали има „кесии”. Най-накрая единия каза – “Има, има”. Тогава купувача извади една селска кърпа и си избърса потта от главата. И това при минус десет градуса, нормално човека си беше дал пенсията. След това в зайцефермата развъдихме Новозеландската порода, Калифорнийската и хита за него време т.н Веселина – една порода, която създавахме от местни червени по Бургундски. За съжаление нещата останах на първи етап.

Може би най-интересното е, че през тези години се организираха най-малко пет-шест търга за зайци в гр. Сливен. Имаше интересни моменти, продаваха се над 40 заека по всички правила на търговете. С табелки и камбана. Най-интересните случай бяха следните:

Първия – започнахме наддаването с най-големите зайци. Направи впечатление, че три яки момчета не сваляха табелките докато не спечелят. След като спечелиха първите шест заека дойдоха и си ги платиха. Питам ги, момчета къде ще ги гледате. Едното ми отговори – “Сега отиваме, колим ги и ги почваме”. Подобен бе случая на следващия търг. Човека не си свали ръката докато не взема 13 заека. Оказа са, че е грък и има зайцеферма. След известно време минавах покрай неговото село и отидох да видя фермата. Тя представляваше един басеин запълнен с пръст, разделен отгоре и под пръста с мрежа на сектори и там се гледат зайците. Интересна технология, с малко вложения, но не издържа по отношение на профилактичното ваксиниране и наблюдението на зайците.

След това в зайцевъдството се направи Съюз към Лесотехническия институт, Земеделския институт в Стара Загора и сега действа друг нов съюз.

Свързани статии:

I Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

II Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

III Серия – Организации на животновъдите – Да свалим маските. След събранието в Стара Загора на 10.11.2016 г

IV Серия – Организации в животновъдството – какво е това чудо

Серия – Организации в животновъдството – какво е това чудо

ОСТАВИ КОМЕНТАР