Серия V- Организации в животновъдството – какво е това чудо

1

Г-н Михаил Михайлов – с продължението на още една от  сериите “Организации в животновъдството – какво е това чудо”

Независимо от това, че създадените организации – Съюза на говедовъдите от Бургаска област и след това Съюза на животновъдите в Бургас, не свършиха кой знае каква работа като цяло, но те помогнаха много за изграждането на два обекта, които пък изиграха много голяма роля за фермерството.

Веднага след създаването на Съюза на говедовъдите от Бургаска област, получихме предложение от съветника на министъра по него време /съветника беше германец, пенсионер бивш зам. министър на земеделието на провинция Хесен/, да обсъдим въпроса за изграждане на “Пазар за животни” край гр. Сливен – известната на животновъдите от цяла България – Изложба за животни до Сливенски минерални бани. Направихме среща с тогавашния кмет на гр. Сливен г-н Янко Янков, сега депутат от ДПС и ръководителя на земеделието на общината г-н Георги Кирилов, който след няколко години стана и зам. министър на МЗ.

Двамата ни оказаха пълна подкрепа за влизането в такъв проект и подписаха всички искани документи от немска страна.

Всъщност най-важната точка беше, че след създаване на работещи организации на фермерите, изложбеното място да бъде предадено на тях.

До този момент то още се управлява от ИАСРЖ.

Нещата за Регионалните асоциациите тръгнаха много добре, защото те бяха облечени с права, имаха задължението да удостоверяват, че лицето Х е фермер, че има животни и произвежда. Без техният подпис не можеше да се кандидатства за помощи. Сливен и Нова Загора, едни от най-силните говедовъдни райони, реагираха първи и още през 2002 год. създадоха РАМП – Сливен. Бях поканен на събранието, като директор на центъра, поканиха ме дори да седна на официалната маса. Спомням си, станах и казаха /бяха над 120 говедовъда/ – “Това е ваш съюз, това е ваша организация, вие решавате всичко, вие влизате в ръководството и изберете най-добрите, защото отваряме нова страница в организационното движение на животновъдите /май страницата стой все още отворена/ и напуснах събранието”.

През 2004 г РАМП – Сливен първи в страната, влезе в програма за селекционен контрол /за това ще разкажем в серия 6/. Както се казва апетита идва с яденето, изградихме една мощна организация и предложихме на МЗ изложбеното място да бъде дадено за стопанисване от нашата организация, която поема ангажимента да обслужва всички животновъдни организации в страната. Нямате си представа колко писма се написаха против това наше предложение, от нашите колеги браншовици и развъдчици. Разбира се, при тази ситуация изложбата не ни бе дадена и сега има епизодични прояви за по един ден в годината.

Проекта за “Пазар за животни” бе приет и от двете страни – България и Германия, като 90% от инвестицията бе помощ от немските животновъди. Те си изпратиха техен представител – д-р Менерих, който живя и работи четири години в България и лично той се занимаваше с финансите на проекта.

Имаше няколко интересни случки по време на реализацията. Имаше конкурс за залата и един от най-хубавите и евтини проекти беше на сливенския архитект Методи Тотев. Проекта имаше вид на НЛО. Въпреки това проекта беше отхвърлен, защото в природата не трябва да има толкова много бетон според германците. Също така имаше голям спор за броя на тоалетните, докато не се осигуриха 15 тоалетни, германците забавяха строителството. Следващото беше, че на стъпалата трябва да има лайсни, за да не се хлъзгат посетителите. По него време нямаше такива в България, че се наложи да внесем от Германия няколко метра лайсни.

Откриването беше насочено за декември 1995 г. Вечерта преди деня за последно с д-р Менерих отидохме да огледаме залата, той обаче намери няколко пропуска в боядисването и се наложи цяла нощ бояджиите да повтарят стените с латекс. На другия ден много от посетителите си занесоха боя по дрехите в къщи. Предвидено беше да се проведе и първия търг, като се представиха 20 юници от Кафявата порода. За съжаление купувачи и производители не можаха да се „срещнат” и се продадоха само няколко животни. Всъщност идеята за “Пазара за животни” беше, да стане кооперативен пазар за животни. Тогава животните се продаваха на една поляна край гр. Кермен. При нас имаше всички условия – мястото под навесите е за 400 животни, още толкова места за овце, за свине и птици, десет бокса за коне. Три закрити обора общо за 60 животни. Имаше дезинфекционна площадка, водоструйка, баня за животните, карантинно помещение, охрана, осветление и кафене. Започнахме всяка събота да организираме пазарни дни – минаваш през ветеринарния лекар със съответните документи, влизаш в Пазара и чакаш купувачите. Като чуха за пътни листи половината продавачи се върнаха. И така няколко месеца, след който най-активни бяха мургавите братя търговци на коне и кебапчийниците. След два месеца решихме да сложим символичен вход от 2 лв. Отивам в събота, тогава беше определен пазарния ден, и какво виждам. Всички животни пред портала на пазара около оградата и нито едно вътре. На хората не им се даваха 2 лв и предпочитаха да стоят в калта и водата. Ветеринарните власти тогава също не направиха нищо за закриване на нерегламентираните пазари. След известно време бе наложена карантина и затворихме пазара и до сега. През това време обаче се проведоха няколко Национални изложби и две на развъдните асоциации, които бяха върха в изложбената практика в България.

Сега съдбата на “Пазара за животни”  е неизвестна, пък и базата сигурно е вече напълно амортизирана след дваисет години от създаването и. Като заключение може да се каже, че пазара не просъществува поради нежеланието на купувачи и продавачи да се работи по правилата, а контролните органи си затваряха очите, вместо да се намесят за изпълнението на Закона.

Всъщност нищо ново под – слънцето, чист български синдром – да заобикаляме правилата без да се мисли за последствията. Големият брой заболявания от различни заразни болести, се дължат именно на това. Да прехвърляме вината на мухите и комарите вече е несериозно. Заразния дерматит дойде при нас април, когато комарите още спяха. Именно нерегламентираният транспорт на животни е една от причините за разспостранението на заразните заболявани. Знаем го, ясен е на всички нива, но не го осъзнаваме. Защо цялата страна се изправи да защитава убитите кончета, без да се отдели внимание на това как и на какъв камион се натовариха животните, че трябва да са маркирани в седем дневен срок след раждане, че нямат пътен лист, който се издава 48 часа преди транспортиране, а не да се търси в последния момент. Неща които трябва да ги знае нашата общественост преди да взема позиция.

Говедовъд.ею

Свързани статии:

I Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

II Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

III Серия – Организации на животновъдите – Да свалим маските. След събранието в Стара Загора на 10.11.2016 г

IV Серия – Организации в животновъдството – какво е това чудо

Серия – Организации в животновъдството – какво е това чудо