Говедвъд.ею излезе вече с няколко материала относно НАРЕДБА № 2 ОТ 23 ФЕВРУАРИ 2017 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ПРЕРАБОТКА НА СУРОВО КРАВЕ МЛЯКО, ПРЕДЛАГАНЕТО НА ПАЗАРА НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ОФИЦИАЛНИЯ ИМ КОНТРОЛ

Наредба 2 – затишие пред буря. На фокус от чл.1 до чл.10
Наредба 2- „Бурята дойде”

Как се стигна до Наредба 2

След срещата в БАБХ по изпълнението на Наредба 2

Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ

Не случайно започваме с гатанка – дневниководители, чертожници, лаборанти – що е то? Защото започнахме да натоварваме фермерите с най- различни дейности, които са доста далече от говедовъдството и вероятно, като им пришием още две, три нови длъжности, няма да има кой да гледа животните.

НСГБ имаше представител на съвещанието в БАБХ проведено на 26.04.2017 г,  на което се е говорило най-вече за изискванията на наредбата и много малко за организиране изпълнението и. Все пак трябва да отразим, че тази среща беше обявена, поканени бяха браншовите организации, нямаше нищо тайно и скрито. Така че, отправените обвинения към БАБХ в тази връзка, за тайни срещи не е вярно. По скоро обратното, фермерите отново чакат последният момент.

Представени бяха само две организации и би трябвало да стане ясно на всички, че времената на стачки вече минаха и сега трудно може да се постигне нещо с такива, /събитията по Наредба 3/.

Второто положително нещо /изразяваме го отдавна, получаваме винаги пълна информация по всички въпроси които сме отнесли до БАБХ/, по време на дебата Д-р Илиев и д-р Цветков предложиха фермерите да бъдат запознати, както с изнесените презентации така и с протокола от срещата.

Това е направено, получихме материалите и можем да направим и наши си заключения. Вярно е, че това което се иска в Наредбата трябва да се прави. Минахме два периода за отлагане изпълнението на изискванията на ЕС така че, връщане назад не може да има. Въпросът е това,  което ще се прави по какъв път ще мине.

Нормалното за нас е разбира се, по-най трудния. Държавните служители участващи в разговорите, като „стари морски вълци” си изиграха ролята да са винаги прави, недосегаеми и неотговорни.

На първо място изказва се твърдението, че трябва да изпълняваме изискванията на Европа и осигуряваме проверена здравословна храна за населението. Веднага възниква въпросът:  защо най-напред не се справихме с уличните гастрольори за продажба на мляко. Тя вече стават и по интернет и на „повикване” на „млечните търговци” до дома. За такива “търговци” Наредба 2 не съществува. По статистика половината ни произведено мляко извървява този път. Нормално би било най-напред да се реши този въпрос. Който има съответните документи и спазва правилата на този вид търговия – работи, тези които не спазват  – веднага да си понесат последствията, но реално – да го „усети” джоба им.

За резултатите на отговарящо и не отговарящо мляко няма да се спираме, защото те се менят непрекъснато, но определено резултатите са незадоволителни. Към тях ако се добавят и предписанията за оправяне нещата във фермите ситуацията става много сериозна, а в тази графа влизат няколко десетки процента от фермите ни. Изпълнението на Наредба 2 започваме, както винаги неподготвени. Говорим за някаква „модулна система мляко”. Едва ли не, ако я имаше всичко щеше да  е наред. Системата, вероятно ще е добра, но ще мине доста време докато проработи както трябва. И ние ще кажем едно АКО, ако това стане до края на годината ще е добре.

В Наредба 2  се говори за „пробовземачи”. Нямаме обучени такива. Ето и един абсурд, един казус от Наредбата може да не се изпълнява засега, но други пък трябва да се изпълняват. Звучи някак несериозно – за едно може за друго не може. Макар, че сложени на „тезгяха” изискванията точно този с пробовземачите натежава, защото имаме голям брой не реални проби. Разбираме също, че в България има само две акредитирани лаборатории, които могат да установяват точката на замръзване и те са към БАБХ. Другаде не може. Докладва се, че тези лаборатории могат да се изследват само до 200 проби на ден или общо 400, а за месец стават 8000 бр проби. В България има над 6000 ферми или това са 12 000 бр проби на месец. Освен това в лабораториите с предимство ще се изследват официалните проби и е много трудно изготвяне на график за пробите на самоконтрола.

Другият много важен въпрос е прецизна работа в лабораторията на всички нива. Определено в това отношение има още какво да се прави. От разказите на Елин Пелин знаем, че нашия селянин е жив дявол. Вече има занесени проби от едно и също мляко, но резултатите са различни.

Пътя на пробите до лабораториите е по-труден отколкото този на наркотиците. Пощенски фирми, стерилни шишета, стерилни пипети, консерванти, хладилни чанти и др. Не казваме, че не трябва да не е така, просто в момента организационно не сме готови. В дебата се дава с пример, че германския фермер го прави това сам. Да така е, но защо нищо не се казва за организацията. Че всички проби – за селекция, мандрата и за самоконтрол се изследват в една и съща лаборатория за провинцията. Че пробите за селекция се слагат в квадратни куфарчета, а тези за самоконтрол и мандрата в обли такива да не се объркват, че получените резултати в лабораторията се приемат за достоверни от мандра и производител. Задължението на германския фермер е само да си вземе пробата и да постави шишенцето в контейнера, който се извозва до лабораторията. Няма такава лаборатория в Германия, на входа и да стоят по няколко десетки фермери и пушат цигари, а животните им какво правят един господ знае.

От резултатите от официалното вземане на проби впечатление прави една цифра, която е много голяма. Става дума за т.н некоректни проби. Тогава пробите се вземаха от двама държавни ветеринарни лекари минали касирано обучение. Какво ще стане сега, когато фермерите почнат да си вземат пробите.

Интересна е и цената на пробите. Нормално би било да се представи една калкулация, как се формира тази цена. Все пак лабораториите са държавни и те не би трябвало да инкасират печалба. Въпрос, който задължително трябва да има отговор.

При сегашната ситуация самоконтрола ще коства на фермера в най-добрия случай  по сто лева на месец и поне, ако не и повече,  половин работен ден. С други думи колкото е цената на една крава или субсидиите за пет крави по схемата за млечна крава без селекция.

Още по заплетен е въпроса за тези, които имат повече от десет крави и предават млякото си в млекосъбирателен пункт. Съгласно наредбите трябва да имаш девет крави за да предаваш млякото в такъв пункт, над 9 не може. Тук се дава много „ценен” съвет –  да се намалят отглежданите крави, например от 15 на 9 за да може да се предава млякото в пункта, ако не може да си направи пункт във фермата. Тук обаче се изпуска, че под 10 крави не може да се участва в схемите за подпомагане. В Румъния на тези които имаха под 10 крави им дадоха пари, без да се връщат да си допълнят кравите до десет, ние пък ще ги намалим, няма лошо.

Другият въпрос който е разглеждан, това е по отношение използването на млякото за изхранване на други животни. Това е много важно за фермерите, защото много от тях си представяха, че ще пишат само фактурите и ще изписват млякото. Да ама не. Поместваме пълна информация в това отношение:  От 2017 г. млякото добито в МДС може да се използва като фураж. За целта, всеки фермер подава декларация до Областната служба по земеделие, с която заявява, че млякото добито от животните във фермата няма да бъде предназначено за човешка консумация и ще бъде използвано като фураж. В декларацията трябва да се посочи на какъв вид животни ще бъде храна това мляко. Млякото като фураж може да се използва за изхранване на прасета от всички възрасти и неотбити преживни животни.

 Изискванията към млякото като фураж са разписани в изискванията за фуражи. Самият оператор прави оценка на риска от изхранване, че може да изготви вътрешни процедури. Фермерът  подал заявление, от самото начало на добива трябва да е наясно, че млякото ще се използва за фураж. Не се допуска първоначално добитото млякото да е предназначено за човешка консумация, а след това същото това мляко /партида добив да се преработи за фураж/. Млякото предназначено за фураж се съхранява в отделни условия и оборудване, за което фермерът е разписал съответните правила. Освен това трябва да има транспортно средство за транспортирането на това мляко, което също да е регистрирано в БАБХ.

Официалният контрол ще се осъществява, чрез вземане на проби. Изискването по отношение съдържанието на антибактериални средства във фуража, важат и за млякото предназначено за фураж. Следователно, не се допуска съдържание на антибактериални средства в мляко за фураж.

Отново казваме, че това е пътя за подобряване качеството на продукцията мляко, но просто в момента нямаме организация за прилагането на Наредба 2 веднага. Несериозно звучи коментара, че фермерските организации трябва да си създадат организация за изпълнение на Наредбата. Всички знаят, че организациите нито имат структури, нито имат щат, нито имат коли, нито имат средства. Така че, не трябва да се казва всички искат от държавата, ами от кой да се иска, държавата сега издържа определени структури и те ще трябва да се нагърбят да изпълняват и организират. Буди недоумение също и това, че фермера няма да има обратна информация за резултатите.  

И какво ще се случи от тук нататък. Вероятно новият министър ще бъде посрещнат с протест, както предния. Млекопреработвателите и те ще се намесят, защото млякото няма ли добри качества, може да се използва за производство само на определен продукт, но до три месеца, след това няма да има право да влиза в мандрата. Това означава недостиг на мляко, съвсем нормално по-висока цена, разкриване на втора линия или промяна в организацията на производството, закъснение на приходите, загуба на клиенти и др. БАБХ вероятно ще се опита да направи някаква организация, Новия министерски екип също ще балансира с наклон към фермерите. Така че, се надяваме  2018 г ще започнем с изпълнение на Наредба 2 без проблеми. От цялата ситуация която ви описахме, фермерите понесоха поредния стрес и чакат следващия. Въпросът е, до кога ще издържат.

В момента готвим лектория по отношение стреса при животните от високите летни температури и се замисляме дали да не организираме среща по отношение преодоляване стреса при фермерите в тяхната дейност.

За Говедовъд.ею – Михаил Михайлов Изп. Директор НСГБ

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР