Български нрави в началото на дебата за ОСП

0

В един и същи ден, в един и същи час, но в различни градове ще се проведат два дебата с една и съща точка и една и съща цел. Интересно, много интересно, защо се получава така. Вероятно в цялата история има „висш пилотаж”, но какво се крие зад лупингите само можем да гадаем.
Става дума за двата форума свързани с дебати и изготвяне позиции на България за бъдещата ОСП след 2020 г.
В Пловдив на 18 май ще се проведе първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със сериозно международно участие. Дори ще има и представител на Копа Коджека.
Отново на 18 май, но на Старозагорски бани ще се проведе „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“.
И на двата дебата водещи и лектори ще са едни от знаещите хора в тази страна по отношение правене на програми, анализи, водене на дебати и подпомагане на земеделието. Става дума за Венцислав Върбанов, Светлана Боянова, Николай Вълканов, Ивайло Тодоров, г-жа Дъбнишка, а и министъра на земеделието Румен Порожанов ще има лекция.
На единия форум ще има доста чуждестранни представители от бранша, които ще разкажат какво се прави в техните страни. На другия форум ще участват над 20 браншови организации.
Ако всичко това бе планирано и двата дебата бяха два лъча от една изходна точка, бихме го приели като нормално, но така нишката се губи някъде по високите етажи. Дано при обсъждането на позициите на по-ниско ниво /разбирай по места/ да няма две формации. Да не вземе да стане така, само ние да се явим с две позиции относно ОСП  /разбира се, че си правим шега/.  Имайте в предвид господа, че фермерите може да не знаят всичко, но имат нюх и бързи реакции. Те не трябва да бъдат подвеждани и мамени. Все пак тази програма се прави за тях, да помага на тях, да се запази техния земеделски бизнес и да им помага да правят крачки напред. Макар и на пръв поглед дребни неща, но водят до размисъл, защо се стигна до тук.
Пожеланията на НСГБ е до края на дебата да вървим заедно и да направим нещо добро за следващия период.

В тази връзка получихме и следното писмо от г-н Панайот Тодоров-фермер говедовъд от Сливен.

Получих покани за участие в тези според мен излишни форуми на празни приказки и велики обещания. Аз не съм специалист и нямам необходимия ценз, за да претендирам за право на мнение, но искам да ми се даде отговор на следните въпроси:

България има ли национална селскостопанска политика, кога е приета, как се изпълнява и с какво е допринесла за развитието и конкурентно способността на земеделието ни в общия пазар на ЕС, през тези 10години членство ?
Може ли да се обсъжда ОСП след 2020 г на ЕС,  /и кой ще чуе мнението ни/ и мястото на страната ни в нея при положение, че ние нямаме стратегия за настоящето и бъдещето на националното си селско стопанство, ролята и мястото му в националната преработвателна промишленост и търговията? Дори при обсъждането сме разделени.
Всички пътища водят към Рим /Брюксел/, а пътя към ада е застлан с добри намерения.

През 2009 г. ни обещаваха, че евросубсидиите ще се изравнят за страните членки в края на 2014 г., а сме в средата на 2017 г.и това не се е случило.Вместо реални и национално отговорни действия през този 10 годишен период за подпомагане на селскостопанското ни производство, във всичките му разновидности, единствено и само срещу реално произведена и законово продадена продукция в настоящето имаме мерки, подмерки, ранкинги, консултантски напъни, схеми за подпомагане и още планина от чиновнически измислици за неправилно усвояване на средства, без доказано производство. Ограничава се разрастването на фермите, летвата за продуктивност не е ниска, тя въобще я няма. И отново тези които произвеждат получават най-малко субсидии и помощи.
Времето ми е минало и не съжалявам, че то премина в учене, труд и служба на Родината. Девиза ни бе и си остава – ДЪЛГ, ЧЕСТ и ДОСТОЙНСТВО.

Панайот Тодоров Съпредседател НСГБ

Предполагаме, че г-н Тодоров визира положението в говедовъдството. Определено е прав – нямаме концепция и програма за развитие, ниска продуктивност на животните/ в анализа на НСГБ за цените на млякото-

Анализа на производство и цени мляко за България и Европа за първото тримесечия на 2017 г

има едно изречение което звучи страшно :
 През първото тримесечия на годината са произведени 126398 т мляко от отглежданите в страната над 250 хил. млечни крави, 7 – 8000 биволици, 1 млн овце и поне 300 000 кози.
Тук човек си задава въпроса:„Защо ги отглеждаме тези животни, като не получаваме нищо”. С други думи в нашите големи и малки млекопреработвателни предприятия на ден за първите 90 дни на годината са „влизали „ по 1404 т мляко от всички категории животни, които се доят или с други думи по един литър мляко от животно.
Накрая нека да пожелаем на организаторите в дебатите да включат всички фермери, без делене на малки и големи, да се вслушат в предложенията им. Организациите да преодолеят всякакъв антагонизъм и лидерство, активизират своите членове и вземат най-точните решения в полза на тях.
Ако някои си представя,че това ще стане много лесно просто се лъже. След като преодолеем вътрешните различия, които започнаха още преди откриването на дебата и дано не продължат докрая, ще се сблъскаме на последната права с искания на държавно и политическо ниво, които при всички случаи няма да се покриват с тези формирани при дебата. След това идват срещите и договарянето с държавите от нашия ранг, като всяка от тях ще иска да извлече някакви дивиденти.
Накрая идва реда на колосите в ЕС, които последни ще си разкрият картите. Един познат сценарии, които винаги не е бил в наша полза, но дано този път успеем.

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР