Проф. Трифон Дарджонов пред Говедовъд.ею – Българското земеделие след 2020 год.

0

Във връзка с  откриване дебата по ОСП след 2020 година се предвижда на 18.05.2017 г в Пловдив и в Старозагорски минерални бани, две формации да набележат точките по които ще продължат разговорите по места с фермерите.
Ясно е, че този път трябва да влезем подготвени в Европейският дебат по ОСП и извлечем максимума от помощи и условия за добро развитие на фермерството в България през следващият програмен период.
Обърнахме се към проф. Дарджонов  със стандартните въпроси, които се задават в тази връзка.
Поместваме без съкращение и редакторска намеса, пълен текст на отговора.
Говедовъд.ею

Говедовъд.ею – Според вас какви трябва да са аграрните приоритети на България след 2020 година?

проф. Дарджонов – Всичко ще зависи от това какво ще успеем да свършим до 2020. Ако не успеем да свършим нищо по разкрупняването на земеделието ни до 2020 г, по-конкретно да започне намаляването на броя на стопаните с повече от 10 000 дка, които сега са около 5 300 на брой, но владеят над 78% от използваните земеделски площи(ИЗП) и гледат не повече от 12% от животните, след 2020 г разкрупняването трябва да стане първата грижа на всички, държава, земеделски организации медии. Основната причина за слабо развитото животновъдство сега е, прекалено високия брой на стопани ползващи площи над 10000 дка, и субсидиите които основно се раздават на площ, или без да се взема предвид продуктивността. Това не само, че не стимулира животновъдството, а го потиска, ето защо с тези порочни практики трябва да приключим възможно по-рано ,,ако може да започнем още от тази година“.

Говедовъд.ею – Трябва ли според Вас да се запазят директните и обвързаните разплащания?

проф. Дарджонов – Не бива голословно да се отричат двете практики, стига да се намери правилното съотношение, което в крайна сметка зависи от развитието на екстензивни и интензивни отрасли. У нас за сега и в близкото бъдеще делът на обвързаните с производството плащания ще трябва да заемат много по-голямо място. „Произвел повече, по-качествена продукция, да получи повече субсидия“, това трябва да бъде принципа и след 2020 г.

Говедовъд.ею – Какво трябва да бъде променено в Програмата за развитие на селските райони?

проф. Дарджонов – По принцип тази програма трябва да стимулира не само дребното земеделско производство, но и занаяти и преработваща индустрия, които гарантират добре платена заетост на населението в селските райони. Доброто заплащане ще осигури и по-добър бит за това население Програмата за развитието на селските райони трябва да бъде обвързана много по-добре с екологичните програми.

Говедовъд.ею – Как според Вас могат да заработят съвместно земеделието и науката?

проф. Дарджонов – Съвременното земеделие е възникнало благодарение на ползването на науката. Това се е случило само тогава и там когато науката е имала готови решения за практиката, а практиката е потърсила помощта на науката. Следователно за да има резултат трябва да се работи много и в двете сфери, науката да познава много по-добре проблемите на земеделието и да търси решения за тях, а земеделската практика да търси и да цени науката, а не да чака пасивно „някой“ да внедрява. Без тази взаимност, резултати не могат да се очакват. Тук много голяма полза може да има от популяризирането от медиите на положителните примери.

Говедовъд.ею – Има ли според Вас професионално обучение на добро ниво в България и как може агробизнесът да подпомогне това образование?

проф. Дарджонов – Без колебание отговарям, че професионалното обучение по земеделие не е на нужното ниво. Това е хронически проблем за нас. Основният недъг е липсата на мотивация на обучаваните. В школите или в училищата, а и във факултетите обикновено отиват младежи, които отпадат от други класации и отиват там само и сама някъде да учат. Това обаче не отменя грижата за преподавателите в тези учебни заведения, които обикновено са без нужната практическа подготовка и така резултатите са плачевни. Има много, добри европейски практики за подготовката на кадри за земеделието, но ние оставаме глухи и слепи за тях, неизвестно защо. Оставям настрана подготовката на висшистите, но за изпълнителските кадри мисля, че трябва да възприемем холандската практика, където съществуват центрове за подготовка по определени практики с продължителност 1, 2 до 3 седмици. В тях постъпват желаещи по определен график за цялата година, където ги обучават добре подготвени „треньори“. Ако агробизнесът желае да се включи в този процес, това може да стане като осигури безплатно обучение на надеждни свои работници и кандидати за работа в такива центрове. На второ място като осигурят място за стажуване в добри техни ферми. От друга страна едри, добре развиващи се ферми говедовъдни, свиневъдни и прочее, да се обединят и да организират центрове за обучение от холандски тип по специалности. Това ще е инвестиция добре възнаградена. Не искам да ги уча, че могат да бъдат подпомогнати от различни фондове, наши и европейски.

Едно интервю на Тоня Мишева с проф. Трифон Дарджонов

ОСТАВИ КОМЕНТАР