За периода 1.1.2017-12.5.2017 в Турция за регистрирани седем особено опасни заразни болести-шап по двукопитните животни, шарка по овцете и козите, чума по дребните преживни животни, заразен нодуларен дерматит по говедата, нюкясълска болест по птиците, бяс и антракс. Последните две са зоонози.
Шап по двукопитните животни (Карта 1). Регистрирани са 126 епизоотични огнища- 53 са причинени от несеротипизиран шапен вирус, 53 са от вирус серотип А и 20 от серотип О. От картата се вижда, че инфекцията е обхванала цялата страна от границата с Грузия, Армения, Иран, Ирак и Сирия до Средиземно, Мраморно море и Черноморското крайбрежие. Епизоотични огнища са регистрирани и в централната част на страната. Засегнати са говеда, овце и кози. В областите Бурса и Баликешир, граничещи с Мраморно море, шапът е причинен от серотипове О и А. Не са регистрирани епизоотични огнища в Европейската част. Тези данни показват, че на територията на Турция се развива интензивен епизоотичен процес, причинен от два серотипа, като най-много огнища са регистрирани през януари- 40 и март- 33. Последният случай на шап в България бе през януари 2011. Доказано бе че вирусът проникна у нас чрез диви свине от Турция в община Малко Търново, Бургаска област на 2 км от турската граница, серотип О1. До 7 април в тази област са засегнати 11 селища, намиращи се на разстояние от 2 до 20 км от турската граница. За първи път у нас бе установен шап при диви свине. От изследваните 812 диви свине 56 са положителни. Изолираните щамове вирус са със значителни генетични разлики, което означава най-малкото трикратно проникване на вируса от Турция в България. За ликвидиране на епизоотичните огнища са убити 965 говеда, 72 биволи, 1252 овце и 191 свине. В момента съществуват проблеми с диагностиката на тази екзотична инфекция. От 2016 година лабораторията за диагностика на шап няма право да работи с жив шапен вирус, поради което при съмнение за тази инфекция, пробите ще трябва да се изпращат в подобна лаборатория в Букурещ и в СРЛ в Пърбрайт, Великобритания.
Шарка по овцете и козите (Карта 2). Регистрирани са 45 епизоотични огнища, разположени почти равномерно по територията на цялата страна. Не са обявени огнища в Европейската част на страната. От засегнатите области най-рискови за България са областите Канаккале и Баликешир на Мраморно море. Последните случаи на шарка по овцете и козите в България бяха през 2013, когато имаше две прониквания на вируса- от Турция и от Гърция.През 2013 г в с. Стоилово (на 10 км от турската граница), Бургаска област бе установена шарка по овцете и козите. Последваха две епизоотични огнища в с. Кочан (на 20 км от гръцката граница), Благоевградска област и едно в с. Чоба, Пловдивска област. За ликвидирането на шарката са унищожени 697 овце и кози.
Заразен нодуларен дерматит (Карта 3). Обявени са 4 епизоотични огнища – две на границата с Грузия и Иран и по едно в област Болу (на Черно море) и Маниса. Няма случаи в Европейската част. Тази инфекция бе сериозен проблем за България през 2016. От 12.4 до 28.7.2016 (107 дни) в България са регистрирани 216 епизоотични огнища в 101 населени места в Хасковска (22 огнища), Старозагорска (7), Пловдивска (11), Благоевградска (118), Смолянска (9), Кюстендилска (6), Пазарджишка (7), Пернишка (3), Врачанска (1), Ловешка (2), Кърджалийска (2), Ямболска (2), Монтанска- 2, Великотърновска- 1, Габровска (1), София град (5) и Шуменска (3). През 2017 тази инфекция е установена в Гърция и Македония.
Чума по дребните преживни животни (Карта 4). Регистрирани са 23 епизоотични огнища предимно в централната и западната част на страната. Рискови за България са две области на Мраморно море – Бурса и Беликешир. Няма случаи в Европейската част. Тази инфекция не е регистрирана досега у нас, въпреки че през 2013 и 2014 имаше епизоотични огнища в област Киркларели (граничеща с Бургаска и Ямболска област).
Бяс (Карта 5). Обявени са 63 случая на бяс предимно при кучета, котки и преживни животни. Няма регистриран бяс при лисици, което показва, че става въпрос за уличен бяс. Засегнати са почти всички области в южната част на страната. Случаи на тази зооноза са обявени в областите Канаккале, Беликешир и Бурса на Мраморно море.
Антракс (Карта 6). Регистрирани са 20 епизоотични огнища, като са засегнати предимно говеда и овце. Териториално те са разположени предимно в източната част на страна, по границата с Грузия и Армения. В близост до България са случаите на антракс в областите Бурса и Кочаели (на Мраморно море).
Нюкясълска болест (псевдо чума) по птиците (Карта 7). Регистрирани са 4 епизоотични огнища в две области (на Черно море). Няма случаи на тази инфекция в близост до България.
Посочените по-горе данни показват, че епизоотичната обстановка в Турция е непрекъсната заплаха за България. През 2012 г Центърът за оценка на риска изготви научно становище за необходимостта от засилване на административния капацитет на граничещите с Турцияобщини в Бургаска, Ямболска и Хасковска области, с цел профилактика и контрол на проблемни екзотични за България и Европейски съюз заразни болестипо животните. Тази структура би трябвало да бъдерегламентирана нормативно и адекватно финансирана. Подобна структура бе създадена след шапната епизоотия през 1993 в Симеоновград и до 2000 функционираше ефективно. Постепенно започнахме да“забравяме“ за шапа и шарката през 1996, за да си ги „припомним“ с голяма доза изненада през 2011 и 2013 г. През 2015 отново ни „изненада“ синия език, а през 2016 се появи нещо съвсем ново- заразен нодуларендерматит. Междувременно имаше проблеми с високопатогенната инфлуенца по птиците H5N1 през 2014 и H5N8 през 2016- 2017 и бруцелозата по овцете и козите през 2015.
Анализът на епизоотичната обстановка у нас през последните няколко години (2010-2015) показва, че има тенденция за влошаване. Почти ежегодно у нас прониква екзотична заразна болест по животните (предимно от Турция) и се налага прилагане на скъпо струващи мерки за ерадикация, особено когато трябва незабавно да се унищожават животни.
Епизоотологичният анализ и оценката на риска от проникване на особено опасни заразни болести по животните и зоонози в Европа и България за периода 2011- 2015 г подчертава изключителното значение на ефективната работа на сектор здравеопазване на животните и лабораторно-диагностичната дейност в структурата на БАБХ. Премахването на ветеринарните участъци, ежегодните затруднения във финансирането и изпълнението на държавната профилактична програма от практикуващите ветеринарни лекари, усложнената система за заплащането на дейностите по ДПП чрез Държавен фонд „Земеделие“, намаляването на бюджетната издръжка и непрекъснатото редуциране на щата на БАБХ, проблемите със заплащането на дейностите по обезвреждане на страничните животински продукти, създава затруднения при контролиране на посочените епизоотични рискове. В тази обстановка е необходимо прилагането на ефикасен епизоотологичен надзор, анализ и оценка на риска от възникване и разпространение на посочените нозологични единици и прилагане на ефективни профилактични мерки. За съжаление секторът здравеопазване на животните в НВМС, а сега и в БАБХ, никога не е бил особено атрактивен (в сравнение със секторите „Контрол на храните“ и „ГИВКК“), като все повече се чувства липсата на достатъчно квалифицирани и мотивирани кадри за работа в тази област. Необходими са изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за БАБХ, които да гарантират законодателна, организационна и финансова стабилност на структурите по здравеопазване на животните като елемент на националната сигурност.

Проф. Бойко Ликов, Емил Симеонов, 15.5.2017

ОСТАВИ КОМЕНТАР