Ще перифразирам един наш писател, който беше казал нещо такова: ”Няма нищо по-хубаво нещо в късен следобед, под дебела сянка, да седнеш на халба бира с приятели”. Точно това направихме с един фермер-говедовъд. И именно под сянката той ни разказа доста интересни неща, неща от ежедневието на фермерите, които се знаят от всички, но сякаш се премълчават. Единственото условие от негова страна, бе, да не му пишем името.
„Колкото пъти кажа нещо по-остро по отношение на нашата работа, след това следват проверки, сърдене или затваряна на врати. И то представи си държавни врати, които винаги трябва да са отворени за фермерите”.
Помолихме го в свободен разговор да ни разкаже какво се случва в момента в сектора. Преди това трябва да кажем, че човека е фермер от началото на демокрацията. Започнал е с две крави. Сега има сто, доилна зала, добра генетика, добра млечност.

„ Винаги най-напред обичам да казвам хубавите неща. За първи път откакто съм фермер, поне до момента, няма напрежение по отношение на цените. Друга година, като дойде февруари почват да свалят цената на млякото. Животните ни вече на паша. То отвънка сняг, ние пасем кравите. Другия месец дадат по някои лев субсидия, а мандрите пак свалят цените на млякото. Вечер спиш и се въртиш и мислиш – утре като дойде колата за млякото, с колко стотинки ще ми намали цената. Сега този стрес го няма.
Начетохме се във вашия сайт за стреса при животните. Защо не вземете да напишете нещо за стреса при фермерите. Вече си имаме доверие с мандрите, ние се стремим да даваме добро мляко и те започнаха да го плащат редовно. Скоро говорих с моя партньор мандражията. Вече такива го чувствам /доскоро сякаш им бяхме, да не казвам роби, но може да се каже – васали/. Самия той ми предложи да почне да ми плаща авансово. Това което пишете е вярно. Кравето мляко ще става кът. И вашият девиз ”Да спасим българското мляко” – сякаш звучи пророчески.
Говоря с колегите и те ми казват – няма откъде да купиш едно свястно животно в момента, всеки стиска и не продава. Така че, през последните месеци поехме глътка въздух. Дано мандраджиите да не вземат пак да се пишат велики и да започнат да ни извиват ръцете. Наистина трябва да внимават. Много от тях си направиха ферми. Сега се наблюдава обратния процес. Много ферми започват да правят мандри – малки, големи, легални нелегални, всякакви. Така че, вероятно търсенето на мляко ще се увеличи.
Сега говорим за екологично сирене, за овче, за козе, за незнам какво си сирене. Ние научихме народа да консумира основно краве сирене. Защото другото си е хем деликатесно, хем и скъпичко. Все пак с тез заплати малко хора си купуват овче сирене. Какво се чудят колегите овцевъди, че цената на овчето мляко пада. Ами то е ясно, намалял е износа на овче сирене и затова се получава така.
Имам един приятел, който живее в Канада. Той ми каза

– „Като националист, в началото на моето емигранство, още като видех българско сирене в магазина, си купувах. Беше най- скъпото на щанда. По- скъпо от канадското и гръцкото, над 15 канадски долара. Каква ми беше изненадата, когато след няколко месеца си купих отново сирене, от същата марка, в същата кутия, но вкуса беше съвсем различен. Сега обаче – сори, купувам си гръцка фета. Винаги с едно качество.”

Толкова по качеството и цените. Ако ситуацията се задържи такава, вече спокойно може да планираме нещо, да си направим точен бюджет, да не живеем ден за ден. Другото нещо което ми прави впечатление напоследък е това, че всеки иска, пари – разбира се. Добре, че децата си имат собствен бизнес и не искат, дори ми дават назаем, когато се наложи. Абе то страшна работа. Банките искат, е станаха по-любезни напоследък, но си искат тяхното. За всеки документ моя доктор иска – за справка, за пътен лист, за преглед на животното също. Селекцията също иска, хем си вземам пробите и си внасям таксата, контрол кантари искат, подръжка касов апарат също, два пъти за лабораторни изследвания на млякото – самоконтрол пак даваш, изследване на фуражи по някакви европейски изисквания пак исакт. Чува се, че и за дезинфекцията след приемане на наредбата и там ще искат. Чува се и за контрол на доилните инсталации и там ще искат. То какво стана, вместо да правим млекомати, ние се превърнахме в банкомати”. Ами то и ние искаме, ама никой не дава. Отвреме навреме си „начешим крастата” пред министерството и айде пак при кравите. Малко става като в оня виц, който пуснаха за една съседна на нас държава, когато изпадна в криза. Да ти го кажа, какво ще кажеш. Така образно ще разбереш кой сме ние.

Дошъл един турист в едно туристическо градче, отишъл в хотела и казал на собственика” – ето ти сто евро, отивам да разгледам стаите и ако ми хареса оставам, ако не вземам си парите и си отивам. О кей казал хотелиера и му дал ключовите от стаите да гледа. След това взел парите и хукнал към близката бакалия. Имал да дава толкова за хранителни продукти, взети за хотела. Тоз от магазина взел парите и веднага хукнал към кръчмата, имал да дава пари за взети на версия алкохолни напитки. Кръчмаря веднага взел парите, намерил местната проститутка и ги дал, и той имал да дава. Тя също взела парите и хукнала към хотела и тя ползвала стаи без да плаща. Оставила парите и в това време туриста слязъл и казал на хотелиера. – Реших да не оставам, взел си парите и си тръгнал. Но всички в градчето били доволни. Бяха се разплатили и започваха следващите версии.

Че и ние май сме така, което просто пречи на бизнеса ни. Стресираха ни с Наредба 2. Сега да ти кажа май съм доволен. В Наредбата влязохме неподготвени. При мен добре, мойто мляко е отговарящо. Комшията научи, че не е отговарящ преди няколко дни и то от информацията която даде вашия сайт. Между другото, да ви кажа благодарение на вашите публикации бях доста в час по отношение на наредбата. И сега комшията е на поправителен изпит. Той е един скромен човек и нямаш си представа как му се отрази това. Казва ми

– „Ако в училище бях останал в някой клас, щеше да ми е по лесно отколкото сега. Докато не получа добри резултати няма да се спря. Имам два филтъра, спазвам всички изисквания, не мога да си проста, че съм допуснал микроорганизмите да са малко над нормалата. Непрекъснато питах доктора как са ми резултатите и той ме успокояваше. Въобще никой не ми каза, че не отговарям на изискванията, чак след публикуваните резултати разбрах това. Да ти кажа срам ми е като съм с вас отговарящите. То по лошо от двойкаджиите в училище”.

Сега да ти кажа за пробите за самоконтрол. Трябва да ги нося до Пловдив. Най-напред пустосвах – загубено време, при животните само мургавите братя, пари за проби пари за бензин. Както и да е, взех пробите, занесох ги в лабораторията, тази до Пловдив, новата – Алименти, там малко се успокоих, бяха много любезни, нямаше опашки, нямаше напрежение. След това решихме с жената да посетим Пловдив. Отидохме в Стария град, седнахме на една кръчма, пихме по една бира и хаиде във фермата. Там какво е ставало един господ знае, но и ние си прекарахме добре. На следващото пробоносене се отбихме в Хисаря. Похарчихме някой лев ама беше супер. При трето носене ще отидем в гр.Баня, имало басейн да се изкъпим. Абе почваме и ние да живеем, как тези хора не се сетиха по-рано да ни изкарат от фермите. Жената дори ми подхвърля – там от организацията, защо не предложите да завишат контрола и да ви вземат по четири проби месечно. Че така де, готвим банските. Следва продължение.
Тоня Мишева

Свързани публикации:

Изповедта на един фермер на втора чаша бира

ОСТАВИ КОМЕНТАР