Доброволна профилактичната програма – мит или реалност

2

В няколко материала Говедовъд.ЕЮ информира за провеждането на такива програми по света.

Другите го правят, ще дойде ли и нашия ред-това зависи изцяло от животновъдите

Все още това си е направо мит за нас, но все пак има крачка напред, така че и това „чудо” може да се случи и при нас.
НСГБ внесе питане до Центъра за оценка на риска по хранителната верига, за малко повече яснота по този въпрос. Получихме един прекрасен доклад от д-р Янко Иванов, който дава пълна яснота, къде сме и какво трябва да се прави. Благодарности и пожелания за повече такива доклади, свързани с развитието на нашето животновъдство. Нито откриваме Америка, нито топлата вода. Идеята за такава програма се роди от това, какво се прави в някои страни. Накратко – фермера влиза в доброволна програма за профилактика на стадото си за определено заболяване, като една част от разходите се плащат от него, с опция другата да се плати от Държавата.

Или друг вариант, фермера плаща всичко, но профилактиката се прави от специализирани екипи за даденото заболяване, при възможно най-ниски такси. Всичко това звучи малко нереално, но вероятно ще се случи, защотосе вижда,че независимо от многото контролни органи, от т.н самоконтрол, от карантините и др. файда сякаш няма много, защото непрекъснато сме сюрпризирани от заболявания. Всичко е съвсем нормално при този начин на предвижване на животните, задни, предни и виртуални дворове,безкрайни карантини и др. фактори. Сигурното е едно,че фермерите ще предпочетат да си вържат гащите и ще използват тази програма. Поместваме по важните неща от Доклада. При интерес от страна на фермерите е възможно и публикуването на пълния текст на Доклада.
Профилактиката и борбата с болестите по животните може да се води по различни начини:
• От отделни фермери по тяхна инициатива, изцяло на доброволни начала и със собствени средства, следвайки съветите на обслужващия ги ветеринарен лекар. Прилага се обикновено при незаразните болести или при заразните болести,които могат да засегнат само отделни животни или стада и не представляват риск за общественото здраве или за икономиката на страната;
• От браншови съюзи и организации, по тяхна инициатива, на доброволни начала, но със съдействието и финансовата подкрепа на държавата. Използва се най-често при ограничаване и ликвидиране на болести, които не са включени в списъка на болестите подлежащи на задължително обявяване, но се отразяват сериозно на търговията с живи животни или на продукти от тях. В тези случаи, тъй като мерките предвидени в програмата нямат задължителният и принудителен характер, характерен за ДПП, е необходимо споразумение между държавата, в лицето на МЗХ (респ. БАБХ) от една страна и браншовия съюз от друга страна, в което да са ясно разписани отговорностите на всяка една от страните;
• От държавата, с цел да защити обществения интерес, когато рискът за обществото е над приемливите граници т.е.:
– болестта представлява сериозна опасност за човешкото здраве;
– може да нанесе значителни икономически щети;
– няма достатъчно научни данни за евентуалните последствия. За изпълнението и е необходимо одобрението и със законов акт.
За разлика от първите два вида програми, мероприятията залегнали в националната профилактична програма са широки по мащаб, имат задължителен и принудителен характер, костват много пари и засягат различни области и интереси, поради което е необходимо тя да бъде подложена на обществен дебат и едва след одобрението и със законов акт да се пристъпи към нейното изпълнение.
Правилно сте отбелязали във Вашето писмо, че държавната профилактична програма (ДПП) не е в състояние да обхване всички болести по животните, въпреки че здравният им статус е важен фактор за рентабилността на животновъдството, за международната конкурентоспособност на животинските продукти и за качеството и безопасността на храните). Необходимо е периодично да се преразглеждат приоритетите, въз основа на внимателна оценка и категоризация на риска, свързан с различните болести и промяната на епизоотичната обстановка, за да може БАБХ да гарантира, че определените ресурси са насочени към решаване на проблемите с най-висока обществена и икономическа значимост. Тук опираме до въпроса за по-голямото участие на частния сектор, при формиране на политиките и при определяне на приоритетите, размера, реда и начина на финансиране на някои болести по животните, които не са в обхвата на ДПП, ролята и отговорностите на отделните участници и т.н. Той обаче е свързан с един по-фундаментален въпрос, който касае законодателството и начина на финансиране на системите за здравеопазване на животните.Здравеопазването на животните вече не трябва да се възприема като самостоятелна система, а като част от една интегрирана система за опазване на общественото здраве. Поради това въпросите касаещи здравеопазването на животните и това на хората, по отношение на общественото здраве, трябва да разглеждат заедно, от една страна функционалните компоненти на системата и структурите отговарящи за това, а от друга финансовите механизми и източниците на финансиране, количеството и качеството на извършените услуги и резултатите от тях. Тази нова политика ще се нуждае от участието и ангажимента на всички групи, включително на представители на застрахователния сектор. Това кой ще поеме риска е ключов въпрос, поради което трябва да бъдат разработени и въведени в употреба и нови механизми, за да се ангажират основните заинтересовани страни при вземането на решения по значителни политически въпроси, по-специално за извънредните мерки. Ще е необходимо обаче задълбочено проучване за осъществимостта му, което да отразява конкретните предложения за постепенно развитие и хармонизиране със схемите за обезщетенията на останалите страни членки на ЕС. Ще се наложи да се затягат мерките за безопасност на животновъдните обекти на всички нива и да се насърчават чрез субсидиите заинтересованите стопани да разработват и внедряват в животновъдството мерки по отношение биосигурността, за да бъдат използвани във възможно най-пълна степен националните ресурси и ресурсите осигурявани от фондовете на ЕО (за съфинансиране на програмите за ограничаване и ликвидиране на определени болести в сферата на здравеопазването на животните, за развитие на селските райони в частта им за инвестиции в инфраструктурата на фермите, структурният фонд, регионалният фонд, фондът за рибарството, взаимоспомагателните фондове и фондовете за научни изследвания) при провеждане на действията, които ще имат положителни последици за здравето на животните, като например инвестиране в инфраструктурите на стопанствата, обучение на фермерите, консултантски услуги за стопанствата и изпълнение на правните норми.

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. простете за грубостта, но това някаква идиотщина ли е? естествено, че НИТО ЕДНА ДЪРЖАВА НЯМА ДА ПЛАТИ персонални разходи. Друг въпрос е, когато Държавната Профилактична Програма (ДПП) бъде надградена заради личната отговорност на всеки стопанин, за което той трябва да заплати сам. Освен всичко друго – ВСЕКИ СЪВЕСТЕН И ОТГОВОРЕН СТОПАНИН ПРИЛАГА ТАКАВА ПРОГРАМА СЪВМЕСТНО С ЛИЧНИЯ СИ ЛЕКУВАЩ ДОКТОР. т.е. – статията ви просто не казва нищо ново, а и не допринася за ограмотяването на животновъдите. друг въпрос е компетентността на личните лекари, а още повече – на официалните вет представители, които следва да предвиждат и предотвратяват епизоотииите. само малък пример: В антраксно доказаните зони следва да се провежда ваксинация поне 30 години след последно проявеният случай. До 1989 тази аксиома се изпълняваше без разсъждения от ВСИЧКИ РАБОТЛИВИ ЛЕКАРИ! е, какво се случи след това?????? Пишете за истинските проблеми, за тяхното НОВО ПОЯВЯВАНЕ, а не да ближете стари рани и нови задници! Бъдете честни към животновъдите!“

  2. Спирам се на една от точките в горния текст:
    От държавата, с цел да защити обществения интерес, когато рискът за обществото е над приемливите граници т.е.:
    – може да нанесе значителни икономически щети;

    Отдавна говоря и пиша, че субсидиите “на глава” трябва да се трансформиратв целеви субсидии, включително и за профилактика на заболявания, водещи до големи икномически щети. За млечното говедовъдство това са инфекциозният ринотрахеит и мукозната болест, които водят до ранна ембрионална смъртност (удължен сервис период, увеличен брак по яловост) и увеличена смъртност при новородените телета. Единственото спасение е ваксинацията, но в България повече от половината фермери не ваксинират. Друг голям проблем е паратуберколозата – за сега никой не изследва и не предприема мерки, въпреки че икономическите щети от нея са големи. Що се отнася до маститите – поне лабораторните изселдвания при съмнение за заразен мастит могат да бъдат покрити от целеви субсидии. Ако трябва да бъдем честни, поне една четвърт от кравите в България подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивнос. За сега тези губещи животни се държат във фермите само заради субсидиите “на глава”.

ОСТАВИ КОМЕНТАР