За говедовъдите трябва да говорим всеки ден

0

Времената са такива, че всеки ден трябва да говорим за говедовъдите. Първо за да ги подкрепяме морално, за  да не хвърлят сопите и да отидат в кафенетата, и второ да знае обществото, че това са най-изстрадалите , работещи по всяко време на годината от пет часа сутринта до десет часа вечерта, докато „приспят” кравите.  Ако съществуваше още титлата от едно време  – „Герой на труда”,  половината дипломи щяха да са при говедовъдите. Трудно им е на тези хора,  защото само за двадесетина години трябваше да направят това, което колегите им в Европа са направили за 100 години. Скъпи съоръжения, бавна възвращаемост, конюктура на пазара, липса на качествена работна ръка, трупане на знания и опит, много често и на самоучилище. Притискани от партньорите в промишлеността, както казваме напоследък, притискани от безкрайните европейски изисквания, притискани от администрацията. Въпреки това те оцеляват, вървят напред, имат мечти, имат идеи, имат и наследници. Именно с една такава  семейна ферма говедовъди от с.Сборище обл.Сливен искаме да ви запознаем.
Говедовъд.ею

Говедовъдната ферма за която искаме да ви разкажем си е изцяло семейна ферма, собственост на семействата на Янко Цонев, с който разговаряхме и това на Георги Иванов, съпруг на сестра му. Вече 13 та година са заедно и всичко е наред. Дребните нашенски претенции , гледане зад стобора или мърморения, са преодолени, всеки си знае работата и целият семеен отбор гледа напред.
Инженер Янко Цонев е завършил механизация на селското стопанство  в гр.Русе и веднага след дипломирането започва работа, като главен инженер на АПК. След разтурването на АПК, Янко е обладан от идеята да създадат кооператив, след като активите на стопанството са вече в новите собственици. За съжаление, по него време се сблъскват вижданията на поколенията. Едни срещу други застават амбицията и младостта срещу „старейшините” на селото, които живеят със спомена на миналото, за ралото и вилата. Разбира се, кооператива не е създаден и всеки започва да се спасява поединично. На сто процента е приложен  българския вариант.
Старта на говедовъдната ферма е даден през 2006 г, когато вече е бил купен един обор за 120 крави. Веднага с парите, които разполагат съдружниците купуват 18 черношарени крави от с.Старо Оряхово. Животните са били под селекция, и с много добри производствени показатели за него време. Постепенно броя на кравите започва да се увеличава за да достигне до 120 броя, колкото събира и обора. Селекцията се извършва не екстремно, по-бавно, но и по сигурно. Изкуственото осеменяване е закон, създаване на по-добри условия за юниците също закон. Работи се с немски бици от породата Холщайн от създаването на фермата досега. Проблема с ветеринарното обслужване също е решен. Преди няколко години фермерите дават шанс на един току що завършил ветеринарен лекар да започне работа във фермата. Сега доктора е един от младите, добри специалисти в района, а във фермата проблемите по отношение на ветеринарията са рядкост. Големия обор вече е преустроен за свободно боксово отглеждане.
– „Най-важното за нас е да осигурим комфорт за кравите, споделя г-н Цонев. След обора осигурихме добри помещения за отглеждането на сухостоините крави и юниците. Телетата ни след раждане се отглеждат в индивидуални клетки. Аз посещавам редовно лекториите,  и се стремя да взема най-доброто и осъществимо при нашите условия. След лекцията на г-н Арбов, която слушах на семинара в с.Кортен, като се върнах на село, веднага смених дажбата на телетата – сеното бе изхвърлено и започнах да храня с царевица на зърно и специалната гранула за телета, намалих и млякото и елате сега да ги видите. След клетките,  телетата се събират в групи. След няколко месеца завършваме и доилната зала, и правим една крачка напред. Дано другата да е робот за доене, че проблема с доячите е голям и става така че,  със съдружника ми често  хващаме апаратите,  да заместваме някои от доячите. Имаме добри условия за съхранение на фуражите, които използваме във фермата. Всичко се прави по рецепта от диетолог, и след анализи на фуража. Разбира се, че имаме и обработваме земя. То говедовъдство без земя става ли. Произвеждаме си всичко, което ни трябва – сено ливадно, люцерново, слама, зърно. Купуваме само шрот и царевица на зърно. Царевичен силаж при нас става, но района не е добър за производство на зърно. За другите неща от ежедневието,  какво да ви кажа. Ами псуваме, няма как, един лев за кг живо тегло на кравите, не е и подигравка, 2.20 лева за телетата още по-лошо. Досега с млякото нямаме проблем , по отношение на цената и качеството. Дано изкупвачите да осъзнаят, че ако безпричинно ни свалят цената, следващите на дръвника са те.

 

Има и хубави неща разбира се. Фермата се обновява, животните ми пълнят очите – стигнахме шест тона средна млечност. Все пак полупланински район сме. Климата е доста суров. Екипа ни е сформиран добре. Всеки си знае работата. Големия син преди няколко години завърши Тракийския университет и работи във фермата. Механизацията му е хобито. Не мога да го сваля от трактора. Разбира се , че е нов и модерен трактор. Средния син още е ученик, но цяло лято е във фермата. Някой път ме дразни, че е все при животните. Малкия е на осем години, ама и той все се катери по машините. Изпокрили сме всички ключове,  да не подкара някой трактор. Какво ще кажеш, всичко е като в приказка, в цветя и рози. Така ти го разказах. Всъщност действителността е съвсем друга. Много работа, много нерви, много напрежение. Но няма как, хванали сме се, и ще довършим нашия план. А той е да повишим млечността на кравите, да стигнем 8000 кг, което е една реалистична цел, да започнем повече да работим с икономиката и планирането и все пак и на нас трябва да си осигурим комфорт,  а не само на кравите,  – с усмивка завършва своя разказ Янко Цонев.
Говедовъд.ею пожелава на г-н Цонев и семейния екип сбъдване на мечтите, повече мляко и телета и повече море и СПА центрове.
Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР