Учебника ЛИНБУЛ – месодайни породи – общи познания и типове

3

Настоящата статия е отговор на писмото на г-н Колю Генчев – администратор на една от най-големите фейсгрупи на българските животновъди.
Искането на г-н Колю Генчев беше, да се напише нещо, за месодайното говедовъдство, в частта си сравнение на породите.
То това си е направо научен труд, и затова решихме да поместим метериал от учебника „ЛИНБУЛ”.
Преди седем години работейки в Букурещ, искахме да сме близо до България, може би и да е било носталгия, и доста време прекарвахме в интернет и разбира се в животновъдните страници. Случайно влязохме в страницата на ЛИНБУЛ. Останах приятно изненадан. Няколко дни преди това ни беше попаднал поредния новоизлязъл учебник по говедовъдство, предназначен за институтите. Всъщност това беше повторение на стария учебник, но този си беше новия и студентите трябваше да си го купуват. Суха материя, неща от времето на баба и прадядо. Разбира се, че всичко е било точно и вярно, но как ще го четата студентите не знам. Именно това е големият плюс, учебника  ЛИНБУЛ по месодайно говедовъдство /така си го кръстихме ние/. Но нека най напред да прочетете, и след това решете дали сме били прави. Статията поместваме с много малки съкращения, поради това, че повечето наши читатели четат на мобилните телефони и не е комфортно да се чете дълго време. Цялата статия, и блога на Павлин – Линбул, може да намерите, на посочения по-долу адрес.

От учебника ЛИНБУЛ:

ТЕМА: месодайни породи-общи познания и типове.

Много често във форумите изплува следния въпрос „Искам да се занимавам с месодайно говедовъдство, коя порода ще ми препоръчате?“ (понякога за разнообразие става въпрос за порода овце, кози, патици и прочие гадинки). По-странното в тази ситуация е, че подобен въпрос получава отговори (от сорта на „тази е най-добра“), а пък ако питащия започне да изпълнява препоръката, направо става страшно.

НЯМА УНИВЕРСАЛНИ ПОРОДИ, ВСЯКА СИ ОТГОВАРЯ НА ОПРЕДЕЛЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

С други думи – когато избирате, или просто се интересувате от порода месодайни говеда, трябва да сте наясно „порода за какво“ ви трябва и как тя се вписва във вашите специфични условия. Ето един пример за уточнени условия за избор:

  • искате да развиете стадо, което да дава най-големия възможен прираст (че кой не иска, само че на някои повече им пука на каква цена го постигат)
  • имате изобилие от трева и фураж (съответно ефективността не е най-голямата ви грижа)
  • голям размер на кравите и биците не ви притеснява (а би трябвало, но сте готов да поемете риска и да вложите малко повече средства в огради)
  • нямате ясни изисквания за вкусовите качества на месото (продавате на масовия пазар, не за ресторант или специализиран магазин)
  • евентуално асистиране при отелванията не ви притеснява (сиреч имате обор, помещение за отелвания и желание и знания да го правите).

Всичко изглежда наред, някой смело ви препоръчва Шароле (и аз бих го направил), вие влагате сериозна сума пари и започвате да отглеждате Шаролета на китните си планиснки ливади в Родопите, на доста стръмен терен. В следващия момент половината от вашите красиви белички еднотонни крави се оказват с проблеми с краката и още куп проблеми породени от качването на тежки добичета по стръмните ливади. Това е само един пример за „малките“ подробности, с които трябва да се съобразявате. Всички изредени по-горе уточнения са важни по пътя на избирането на породата и дори индивидите.

Породите са марката, родословията са моделите, а всяка крава и бик си имат индивидуална кондиция и качества.

 Да, марката е важна, особено ако продавате на „марков“ пазар (например на клиент, който повлиян от рекламата, „знае“ че истинските коли са само Мерцедес). Има комбинации от условия, за които отговаря само една порода (както пишещите условия за държавни поръчки знаят, на условието „обем на двигателя точно 1947 куб.см.“  отговаря само една марка). В повечето случаи обаче, разполагате с избор от няколко породи с подобни качества и избора на родословия и индивиди измежду тези породи е много по-важен.

МЪЖКИ И ЖЕНСКИ ПОРОДИ

Съжалявам, не намирам по-добро определение. Нека ви разкажа за какво става въпрос…

В общия случай задачата на месодайното говедовъдство е да отглежда крави, които отглеждат телета, които нищо не отглеждат, а отиват на пазара за месо.  Освен за телета за месо обаче, има нужда и от отглеждане на женски телета за крави-майки, за да заменят остарелите, болните или неставащите за нищо крави, както и да се отговори на търсенето на женски животни за ново възникващи ферми.

Верни на закона на Майката Природа, че за да вземеш, трябва да дадеш, ако едно животно притежава силни месодайни характеристики, то е ….ъъъ… лош родител (родителските му характеристики не са от най-добрите). С други думи, при селекцията на породите (тяхното развиване и наблягане на отделни характеристики), някои породи са получили по-силни месодайни характеристики, а други – по-силни родителски такива. И понеже родителските качества са по-важни за кравите, затова ги наричам женски породи, а за другите остана просто да са мъжки, за да звучи добре :). Тези названия са си лично мои и по никакъв начин не рефлектират на процента на ражданията на животни от даден пол, в това отношение всички породи са си фифти-фифти.

По правило женските породи са със следните общи характеристики:

  • по-дребни са и съответно по-пригодени към пресечени терени, но и крайното им тегло също е по-ниско;
  • имат сравнително леки отелвания(това е производна както на размера, така и на селекцията им)
  • разходите за изхранване на кравите-майки са сравнително по-ниски (като горното);
  • скорозрели са; (достигат по-рано до полова зрелост, съответно могат да раждат по-рано). Тук разликата е между двегодишна възраст на първо отелване при скорозрелите и тригодишна при късно зрелите породи. С думи прости, от този параметър зависи колко години ще се грижите за женската, преди да получите първото й теле в отплата.

Мъжките породи от своя страна имат следните предимства:

  • имат по-висок прираст на тегло (най-вече заради повишения капацитет на поемане и обработка на храната, но и поради селекцията)
  • месото им е по-чисто от мазнини (доколкото е предимство. Дълго е за обяснение защо е така)
  • по-едри са и съответно достигат по-високо тегло в края на периода на отрастване.

Както малко по-рано в статията писах, породите са плод на селекция от страна фермерите, а фермерите на различни места са разполагали с различни условия и индивидуални предпочитания. Все пак ако сте фермер и продължавате да отглеждате „порода, която някога ще носи моето име и има страхотни рога и никакво виме“ и виждате на пазара какво страхотно добиче  без рога е докарал гадняра от съседното село и всички купуват неговите животни, вие ще се съобразите с предлагането на съседите и също ще развивате подобни качества. От там се е получило сходството по определени качества на породите в цели страни и дори континенти – в случая в западна Европа се развили предимно мъжки породи и ги нарекли континентални (за да подчертаят, че не включват Островите покрай Европа в сметката). Великобритания обаче винаги си е била малко затворена и дори се смята за отделен континент, повечето ферми за месодайни говеда там развили предимно женски породи (не за друго, а за да си получат име ;)) и за по-лесно тази група породи е наречена Британски породи.

Ако се върнем сега на автомобилните аналози, Британските породи са по-скоро като пикапи (лесно се приспособяват за всякакви условия и издържат на сериозен тормоз), а Континенталните са тежкотоварни камиони (вярно, харчат повечко и искат пътища, но я прекарай 20 тона с пикап).

И последно за днес, въпросът с който трябваше да почнем

КОЛКО ВАЖЕН Е ИЗБОРЪТ НА ПОРОДА?

… или казано с други думи „Ако не знам каква порода са ми говедата, ще фалирам ли?“.

Не, няма да фалирате, ако сте избрали внимателно индивидите за своите условия, знаете техните характеристики, знаете как да ги развивате (и го правите де) и не продавате на „марков“ пазар. В САЩ например над 80% от броя месодайни говеда е плод на натрупвани кръстоски и никой не може да каже каква точно е тяхната порода (но са предимно черни и народа си мисли, че са Ангуси. Ангус там има в изобилие, но чистопородното му отглеждане е предимно в развъдните стопанства). И все пак кръстоските са плод от съчетаването на породи и трябва да знаем качествата на това, което съчетаваме.

И накрая – списък на породите: Абърдийн Ангус, Лимузин, Симентал, Херефорд и Шароле. Това са най-разпространените в Европа месодайни породи говеда.

Повече за Линбул може да прочетете на този адрес:

Ферма Линбул – …в облаците

                                      Ключова дума Линбул

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Изборът на месодайна порода трябва да се направи много внимателно в зависмост от крайния продукт, който фермерът планира да реализира. Също така зависи ит от факторите на околната среда, в която ще се отглежда дадената порода. Трябва да се има в предвид, че чистопородните стада се отглеждат с две основни цели – продажба на високкачествен продукт със съответната висока цена (например Ангус и Вагю) или продажба на чистопородни животни за схемите за хибридизация в месодайното говедовъдство. И в двата случая фермерът печели повече, отколото при индустриалното производство на месо – но трябват много знания и опит в генетиката, селекцията и маркетинга. По голямата част от говеждото месо, което се произвежда в Канада, и особено в САЩ, е от 2, 3 и 4-ри породни хибриди, заради по-високата ефективност, като се прави компромис с качеството, например с мраморираността. За съжаление хибридизацията в българското говедовъдство все още не е разпространена поради погрешната политика на субсидиране.

ОСТАВИ КОМЕНТАР