Биволицата беглец

2

Интересните случки с кравите бегълци в Полша и Англия, овцата в Австралия и други подобни, ме накараха да напиша нещо за “биволицата беглец.”
“Бягството” стана преди двадесетина години от депото край гр.Сливен. Тогава имахме договор с Филипините, да изнасяме до 1000 малакини /два кораба/ годишно. Може би, това беше един от най-добрите бизнеси за нашите биволовъди. За 180-220 кг малаче се плащаше над 700 долара.
Един от водещите хора в правителството на Филипините, беше ветеринарен лекар и внедрил програма за подпомагане на бедните, като им дават по една малакиня. Това означава, да имат работна сила за оризищата, да имат транспорт за селяните, когато ходят до а храмовете на Буда, да имат мляко, защото знаете нашата Мура си е световно известна в това отношение.
За съжаление сблъскаха се две фракции по върховете, да участват в износа, и стана така, че точно когато бяхме „отворили кранчето”, и нашите животновъди получаваха добри пари за труда си, другата фракция, която имаше малък дял в износа, успя да прокара Заповед за спиране на износа, защото намалявало поголовието, без да мисли, че фермерите ще загубят тези 700 долара. Ефекта си беше направо “страхотен” – само за една година от 8000 бр биволи, отидохме на 4000. Всъщност нищо чудно, максимата “аз не искам да съм добре, искам комшията да е зле”, съвсем по български, си беше в пълна сила.
Преди да се качат малакините на кораба, трябваше да бъдат  един месец на карантина. По време  на карантината, както му е реда, трябваше да им се вземе кръв. Правим организация, железен станок, дебели въжета, прокар, ограда. След всяко вземане на кръв, знаете винаги пада по някоя капка на земята, предупреждавам гледачите – хвърляйте по една кофа вода, да не може животното да подуши кръвта. Както става винаги, идва предпоследното животно, хората радостни, че свършват работата – наистина тежка  и опасна,  и не измили кръвта на земята. Малакинята, която все стоеше отзад и дойде най-после и нейният ред.  Още като влезе в станока, се разскача, успя да отвори вратичката, която не беше добре затворена, и хукна да бяга из района. Преодоля една метална ограда от мрежа, след това преодоля втора ограда от бодлива тел, и  спря. Тръгнахме към нея, обаче тя подгони един от гледачите и пак спря. Обадих се на един баш биволовъд – бай Васко, от съседното село Мечкарево. Човека идва след десетина минути и държи в ръката си едно тънко плетено от сезал въже. Ей сега, вика, ще я хвана. Тръгна смело към малакинята, тя изведнъж се хвърли отгоре му, но човека реагира веднага, и се качи на едно дърво, като един от рогата успя само да му скъса крачола. И тогава малакинята влезе в р. Тунджа, която през лятото е плитка и тръгна нагоре по течението на реката и изчезна. На другия ден ми се обажда един приятел от с. Малко Чочовен /на десетина километра нагоре по реката/, също говедовъд – Петър Минков  и ми казва – една малакиня има до реката при прасковите, подгонила един човек, едвам се качил на каруцата, полудяла е трябва да я убием. Тогава за хуманно отношение не се говореше, нямаше патрони с упойка, имаше пушки и пистолети. Казах на Петър, предупреди детската градина в селото да не  пускат децата по улиците. Тогава в това село имаше детска градина, сега само баби и дядовци. Отивам до полицията да търся стрелци. Дежурния ми казва -шефа има работен обяд с шефа на Бургас, ще чакаш. По едно време мина един колега – зоотехник, който работеше в полицията, казах му проблема и почна да действа. По едно време се появи един стрелец, и казва – отивам да получа карабината. След малко се връща с карабината и казва, хайде да ходим да получим патроните. Пет патрона му дадоха на човека и си мисля дано да е добър срелец.
Тръгнахме към селото, което е на 15 км от Сливен. Отиваме на мястото, и от далеко виждаме, един човек от селото, скрит зад една кола с ловна пушака, след това разбрах, че патроните са били за мечки, стреля два пъти по малакинята в гърдите. Тя беше права, на десетина метра. Падна като подкосена. Стреляхме, защото отново подгони хората из градините – ми казва местния полицаи. Малакинята лежи не мърда. Тръгнахме към нея да видим какво е станало. Животното подскочи с четирите си крака едновременно. Полицая, не загуби самообладание, извади пистолета си сложи край на историята. Пазя си още един куршум, който направо е сплескан като паричка е. Животното си беше полудяло, и нямаше друг изход.

Михаил Михайлов

Доколкото разбрах, кравата избягала в Полша също е умряла, след като е била простреляна с газов патрон. За разлика от нея, която е бягала от страх, нашата малакиня нямаше никакъв страх, смело гонеше всичко живо в диаметър  20 метра от нея. Опасни животни са това биволите, може би идват след носорозите

За говедовъд.ею Михаил Михайлов

2 КОМЕНТАРИ

  1. Биволите не са страшни а вие говедовъдите е крайно време да започнете да отглеждате биволи.

  2. Разярена Малакиня -беглец имаше и в Плевен на Животновъдното изложение през 2005 г,аз като организатор тогава на това спряно вече за съжаление Изложение, я гоних 3 км по жп линията по посока с. Гривица, но не я застреляхме,а след като се измори я упоихме и с камион с падащ борд я върнахме на Изложението и даже я наградихме.Стопанина и беше от с. Садовец и я изпусна по време на откриването със Северняшки ансамбъл Плевен

ОСТАВИ КОМЕНТАР