Животновъдните изложби на България – Бунтът на говедовъдите

0

Откъси от  книгата “ИСТОРИЯ НА СЪЮЗА НА ГОВЕДОВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ”   1969 година, Марин Кръстев

За този бунт на говедовъдите се е писало много малко . Нормално е да е така, защото  управляващите винаги ги е било страх от бунтове и стачки.  Ако питате нас, дори бихме нарекли статията” Победата на говедовъдите”.  Определено смятаме,  че тази истинска история трябва да я знаят не само животновъдите, а и обществото.
Това се случва през 1937 г на говедовъдната изложба – пазар в гр.Ловеч.  Не се учудвайте, като прочетете следните редове. По това време МЗ е сключвало договори с говедовъди, отглеждащи най-добрите крави, за производство на бичета. След като те влязат в полова зрялост, Министерството им е търсело пазар, и плащало част от цената. Говедовъдите са получили покана от МЗ да доведат на изложбата и бичетата, за да бъдат продадени. Един месец преди изложбата са издадени  каталози и раздадени по дружествата. Оказва се обаче, че нито има кандидати, нито министерството смята да ги плати. Вечерта, говедовъдите са налягали унили край огньовите, и се чудели какво да правят. Откриването на другия ден започвало с водосвет. Един от тях казал:
„Ние не сме дошли тук, да ни кадят поповите. Нужно ли е повече да чакаме” останалите отговорили, че са съгласни  с всичко.
„ Като дойдат поповете – развързваме” – казал третия,  и се завил с ямурлука си  и заспал. Всъщност това е била и цялата подготовка за бунта.
В деня на изложбата, свещенниците започват да се подготвят за водосвета  и тогава задрънкват синджирите, коневръзите са били от метални релси. 400 говедовъди в един и същи момент отвързват животните и се насочват  към изхода, водейки животните под звука на синжирите. Гледката е неописуема. Заповядват на полиците да застанат на пътя на животните и говедовъдите. Начело на колоната са били селяните от с.Драганово и са водели биците за продажба. Те веднага пускат синджирите и биковете пробиват кордона на полицаите. Животните напускат изложбата под смаяните погледи на управляващите и публиката.
”Кравите и бичетата бяха в  отличен външен вид, изрядно чисти. Човек чувстваше гордост,  че по долината на р.Осъм може да се отглежда такъв добитък, благодарение труда на българския селянин. Такъв добитък, в сравнение от онова, което беше преди 15 години, прави чест на българския селянин”- така пише във в-к „Стремление”.

На трибуната се качва представител на министерството, който след уводните думи, колко много грижи се полагат за животновъдите,  отправя люти закани към говедовъдите. Председателя на говедовъдите се качва след него на трибуната, и говори за тежкото положение на говедовъдите, за задълженията на държавата към тях, за ограниченията за участие в изложение, и най-вече набляга за неизкупените бичета.
Бунтът приключва и остават последствията. Говедовъдите печелят престиж на хора с будно съзнание и дисциплина при устояване на правата си. Тяхното единство изненадва всички.
Последствията: Председателя на говедовъдния Съюз – Марин Кръстев е уволнен от държавна работа, обаче още следващата седмица, всички бичета са били изкупени. На следващата изложба в Плевен, вече са взети мерки, бичетата са били предварително капарирани, всичко е минало по мед и масло, и при излизането си от изложбата оличените животни са били възнаградени с аплодисменти.

Съвместна публикация на Говедовъд.ЕЮ и Овцевъд & Козевъд

Откъси от  книгата “ИСТОРИЯ НА СЪЮЗА НА ГОВЕДОВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ”   1969 година, Марин Кръстев

Свързани статии:       Животновъдните изложби в България – Началото 1915 г

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР