Животновъдните изложбите в България:1944 -1989 г

0

Съвсем нормално, в периода на Втората световна война да не се провеждат изложби. Първата голяма изложба по животновъдство в България, е организирана през 1967 г в гр. Сливен. Именно тогава се открива и изложбената площадка край град Сливен, която и до днес е култово място за постиженията на нашето животновъдство.

Михаил Михайлов  ни разказва за тези изложби. – Приятно е човек да се връща в миналото, когато правехме хубави неща. Участвал съм в организацията на поне 15 изложения, като пет от тях бяха от национален характер. Първата голяма изложба бе през 1979 г по млечно овцевъдство. Точно през него време, овчето сирене не оставаше в България. Дори това сирене има и дял в изграждането на завода за сметачни машинки – ЕЛКА в Силистра.
Академик Хинковси внесе и реализира програма за създаването на млечна овца, чрез схеми на хибридизация. Изложбата беше основно подновена, за което големи заслуги имаха АПК от Сливенски окръг. На площадката се събраха елитните млечни овце на България. Спомням си и рекордьора на изложението, един коч от черноглавата плевенска порода, представен от сегашния Председател на асоциацията – Митко Димитров. Коча тежеше 182 кг, доколкото си спомням. В нощта преди откриването на изложбата, се изсипа проливен дъжд, плюс Сливенския вятър. Все пак до откриването успяхме да оправим плакатите, знамената и животните.
През 1982 г се проведе Национална изложба по тънкорунно овцевъдство. Заслужаваше си. Все пак един килограм от вълна се купуваше над 8 лева. Това умножено по 10 кг, ставаше доста добра сума.
През 1985 г се проведе национална изложба по говедовъдство. Представиха се за първи път в България комерсиалните месодайни породи.
Най-голямата изложба се проведе през 1989 г. Падна ми се най-трудната задача -комендант на изложението. Още от м. февруари всяка събота директорите на обединенията по животновъдство, пристигаха на изложбеното място, заедно с министъра и до обяд се правеше отчет за свършеното и поставяха задачи за седмицата. След това шефовете се качваха на колите и отиваха на лов.
Една събота един директор по птицевъдството не пристигна по някакви причини, и на другия ден бе уволнен. От нея година са и боксовете за семейни малки ферми за свине. Прави ги предприятието на което беше директор Георги Гергов.
С други думи, по отношение на организацията и работата по мястото нямаше големи проблеми. В чест на истината, всички предприятия свързани с животновъдството в Сливенски окръг се включваха и помагаха. Няколко дни преди откриването, ми възложиха да отида до София с влака, и да взема багаж от ЦК  на БКП. Отивам, дават ми едно книжно руло и ме предупредиха – да го пазиш като очите си да не изчезне. По време на пътуването – пет часа си държа рулото да не стане нещо. На другия ден го нося на шефовете, те го отварят и на рулото, беше отпечатана известната снимка на др. Тодор Живков с вдигната ръка с червена роза – четири метра плакат. В крайна сметка този постер не го сложихме, защото вече се чувстваше дъхът на промените, беше 1989 г.
За животните какво да ви кажа. Най-доброто, два месеца подготвяни животни. Къпани, почистени, вървящи. Най-трудно беше на комисията. Имаше изключителни селекционери в провинцията, като Наско Стаматов от Шумен. Всеки искаше голямата награда да вземе неговия отбор. Големи кавги имаше и разправии. Дори имаше случай един председател на АПК да си натовари кочовете, че не били добре оценени. На последната изложба се проведе и търг за юници – внос. Имаше много кандидати и цената отскочи доста нагоре. Тези дни бяха празник за животновъдите. По наши данни присъстващите бяха повече от 8000 души.
По време на изложенията се презентираха няколко нови технологии, или породи и схеми на развъждане. През този период изложбеното място непрекъснато се обновяваше. Построиха се залите в началото на изложбата, направиха се нови навеси за коне и птици. Асфалтираха се алеите, и засадиха нови дървета и храсти.
Какво друго да Ви кажа. Като главни изпълнители ни настръхваха косите, като се зададеше изложба, но като се напълваха навесите и клетките с животни, се чувстваше някакво удовлетворение.

В сравнение със сега  разликите са, че тогава всички животни бяха наша селекция, повечето български породи – стари и нови. Всъщност от това, което Ви казах, няма нищо по-различно от това, което се прави по организацията и провеждането на изложби и сега.

В следващият материал за Изложбите в България ще Ви разкажем за изложбите до 2004 г

За говедовъд: Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР