Геномната оценка – трябва да я направим

1

В последно време непрекъснато говорим за т.н генетична лаборатория и непрекъснато сменяме концепцията.
Дотук всичко е нормално.
По този път са минали доста държави. Но възела вече трябва да се развърже, и избере правилната посока, какви анализи ще се правят там.
Малко, да не казваме смешно, но много първично звучи казаното, че лабораторията ще я използваме да откриваме  селекционираните животни. Е, и какво ще стане като открием, че бащата не е Джон, а Ханс. Но пък и двата бика са с отлични данни за произход, и висока продуктивност на поколението, а майката едвам е покрила заветните 4000 кг. Да, ще лишим ли дъщерята, която така или иначе е носител на нова генетика от субсидия, или ще премираме друго животно, което може да е със сменен номер.
Така че, ако лабораторията ще се използва само за „хомот” на фермерите, нещата с генетиката приключват до търсенето на „сгрешилите” крави. Лабораторията трябва да служи на фермерите и за наваксване на голямото изоставане, което имаме в говедовъдството.
Ако не използваме методите, по които работят другите, ще се радваме и вдигаме врява до бога, че сме увеличили средната млечност с 85 кг и сме стигнали 3730 кг млечност, още много години. Искате не искате, всяка седмица ще публикуваме най-малко по две статии свързани с геномните процеси, докато не се намери правилна концепция за работата на лабораторията, а резултатите да работят за фермерите, а не за контролните органи. За тази цел, има криминални лаборатории, да се използват те.

По нашия път са тръгнали преди десетина години полските говедовъди, но и при тях нещата не са цъфнали и завързали, но все пак средната млечност на крава при контролираните стада – броят им е два или три пъти повече от нашите млечни крави, е над 8000 кг средно. Геномната оценка, макар и вече налична за животновъдите в продължение на няколко години, все още не се използва напълно на практика.

И така, какви ползи донесе  почти 10 години геномичен подбор, при отглеждането на говеда?
На първо място, темпът на селекцията е нараснал, което се вижда и от производствени резултати. Геномната оценка също е важен инструмент в ръцете на селекционера при използване генотипа на женските животни при провеждане на селекцията.
Този метод от две години се предлага от няколко наши специалисти, но дори е нямало и среща за дискусия. Продължаваме да робуваме на куфарчетата /употребена е образно тази дума и дано не обидим някой/ и незнам след това какво правим. С две приказки с вързани очи сме.

Според специалистите  съществуват три етапа на започване на геномната оценка на   женските животни:

  1. Избор на отделни женски животни от стадото
    2. Избор на група от най-добри женски животни
    3. Избор на всички юници

Последната от тези стратегии, макар и най-скъпата, дава най-голяма полза, тъй като позволява точна идентификация на най-добрите и най-лошите женски. Най-добрите от тях по генотип могат да бъдат предназначени за по-нататъшно развъждане и заплодени  с най-добрите бикове, използвайки се сексирана сперма. По-лошите по генотип могат да бъдат отстранени от стадото, а една част от тях заплодени с месодайни бици. Това ще увеличи  рентабилността на производството.

Въпреки очевидните ползи на теория, на практика геномният подбор все още не се използва напълно от полските животновъди. За това може да са отговорни няколко фактора -цена на услугата, липса на осведоменост или стратегия на фермата, основаваща се на непрекъснато разширяване на стадото и по този начин ограничен избор на женски. животни. И за България и за Полша, нищо , че са крачка пред нас трябва да се каже- няма време за чакане господа фермери, съвсем скоро ако не получавате много и с високи показатели мляко, ще бъдете извън борда.

Говедовъд.ею

 

1 КОМЕНТАР

  1. Надявам се по темата да има смислен отговор от ИАСРЖ и от асоциациите, които използват селекционни методи с 50 годишна давност, нямат развъдни индекси и после претендират за селекция и пари……..

ОСТАВИ КОМЕНТАР