Ода за еднократното доене /край на робството с доенето – да живее свободата/

15
Напоследък все по-често се говори за човешкият фактор във фермите, подбора на персонала и подхода към него.
Това е може би най-кървавата и голяма язва, от която обаче зависи, какво ще се случи във фермата. Към това, може да се добави, и играещите цени на млякото. Всичко това поставя въпроса, колко пъти да доим на ден.
“Стреля” се точно.
Решаваме два проблема – намаляване наполовина разходите за доене, и имаме квалифицирани доячи. Говедовъд.ею публикува неотдавна материала:

“Доим кравите веднъж”

Филип Харманджиев
отговор на този въпрос, намираме в предоставения ни материал, от уважавания от нас г-н Филип Харманджиев.
Дойде времето на края на робството на доенето, да живее свободата.
Говедовъд.ею

Ода за еднократното доене

О музо, възпей новозеландеца, който е излязъл от щампата и е открил еднократното доене.
Не е минавала седмица във фермата, без да си задам въпроса кой кому служи и робува. Доячите на мен или аз на доячите?
Само от мисълта, че някой може да хвърли кърпата, и да ме остави насаме с неиздоените крави, ме е стимулирала аз да ги изпреваря, да хвърля кърпата и да не се занимавам с мляко.
А да зареже попрището си доячът има основание: сутрин по тъмно, в точен час, вечерта пак. Зима, лете, кал, лайна, жега и студ.
Тъкмо си свършил да доиш и пак трябва да доиш. Няма съмнение, че лошото качество на живот, и тежестта на ангажимента отблъсква хората, и няма желаещи да доят.
Доенето е робство
В същото време, доенето е най-важната и отговорна процедура, от която зависи здравето на стоката и качеството на млякото. И двете определят жизнеспособността и икономиката на фермата.   И до ден днешен нямаше да съм решил ребуса как да имам качествени хора, с достоен начин на живот, които да си заслужават и изкарват заплатите, докато не прочетох признанието на новозеландеца Глен Херъд от Happy Milk Cow: „Слагам край на проекта ми за хуманно добиване на мляко, защото не мога да пробия на пазара“, написа Глен в страницата си:
Исках да добивам мляко от крави, които не са разделени от телетата си, по хуманен начин, но магазините не искат да се занимават със стъклени бутилки, а инвестирах всичко в производството, и нямам средства да изградя собствена дистрибуционна система. През това време бях лош съпруг и лош баща. Не виждам смисъл да продължавам“.

Освен, че ми се прирева, заради сходните ми чувства, нещо в мен заговори:
А не може ли и аз да деля млякото с телетата – сутрин аз, вечер – те?

Каква е организацията?
Ще пускат ли кравите млякото, ако знаят, че ги чака теле в обора?
А въобще ще ми оставят ли мляко телетата?
Не трябва ли да ги държа отделно и да ги пускам в отделни часове.
Но колко ще ми коства това усилие?

Познавах само двама човека, които можех да питам: Ян Ле Ду, франко-англичанин с 35 годишен опит в животновъдството и Тодор Арбов, канадският българин, който често пише тук.
Тодор веднага включи: „Ха, ама разбира се, еднократно доене, в Нова Зеландия се прави“.
Хм, а Ян какво ли ще каже? „Моят съсед гледа 270 крави на еднократно доене и ти препоръчва горещо да го направиш. Падна му млякото с 30%, но качеството се вдигна със 17%, така че, получава по-висока цена за млякото, а махна 50% от разхода за добиване на мляко“.
Зарових се в интернет. Термините са два:
OAD (once a day milking) и
– ODM (once daily milking);

Основно новозеландски и френски научни изследвания. Повишава се качеството на млякото, пада добива от 27 до 40%, прекрасно повлиява на Джерсей кравите, по-голям проблем е с високодобивните животни. Адаптацията на животните е много бърза. Единственият проблем е, повишаване на броя на соматичните клетки, но не и случаите на субклиничен мастит. Логично, защото млякото се концентрира – повишава се и протеинът и маслеността, така че, мисля си това го преживявам.
След като изчетох по-аргументираните и научни текстове, решавам да изляза на терен.
Първият човек, когото питам е единият от тримата ми дояча.
-„Какво мислиш да доим веднъж на ден?“ Той:  – “А кравите няма ли да имат проблем?“ “Не, отговарям – ще им се подобри кондицията, по-добро здравно състояние, вдига се заплодяемостта, свикват бързо
Втори въпрос: „А аз какво ще правя?“. Успокоявам го: – “Работа има, колкото искаш“.
А ветеринарът ми? „Ще разсипеш кравите“ –  отговаря.
– “Ок, кравите са си мои”.
Беше петък, 27 април. Разпореждам без обсъждане, да не се доят БРГ-тата от тази вечер нататък. Ако до понеделник няма проблем с Българското родопско говедо, половината ми стадо, другата половина Монбелиард минава на еднократно „музене“. Стадото ми е 60 крави.
Понеделник вече знам: един ден БРГ-тата чакаха с надежда да влязат и да похапнат фуражче, на другия ден се държат все едно никога не са били доени вечер. На сутринта в събота, от някои вимета капе мляко, но това е очаквано и не е проблем. Монбелиардите минаха на еднократно доене в понеделник, 30 април, сякаш за да отпразнуват деня на труда.
И те една вечер повисяха пред доилното, но на другия ден бяха с амнезия за вечерното доене.
Следващата седмица наблюдавахме много внимателно виметата – температура, маститен статус, нервност.
Нищо.
Н-И-Щ-О
Дворът ми следобед е пуст. Няма я суетнята на следобедното доене. Вече знам – осигурил съм правото на добър живот на доячите ми. Четири часа работа сутрин, имам двама и половина подготвени дояча. Могат да се редуват през ден. Могат да си пият ракията, за единия ще има Коледа, за другия Нова година. Мен няма да ме боли главата, че трябва по спешност да се науча да доя.
Край на робството на доенето, да живее свободата!

Филип Харманджиев ви съветва:

Кои са предизвикателствата пред преминаването към еднократно доене:
  • Мандрите купуват на литър, не на показатели. Трябва да ги убедите да ви подобрят цената, защото показателите ще ви се подобрят. Ако преработвате млякото си този проблем отпада.
  • Ако сте инвестирали в скъпа доилна зала, която трябва да се амортизира през постоянно минаване на кравите през нея, вие сте роб на доставчиците на оборудване. Еднократното доене не е за вас.
  • Доячите са недоплатени. Да, обявата „дояч – 1000 лева“ може би звучи бомбастично, но разделете заплатата на часовете ангажимент и ще се получи доста по скромен надник от порядъка на 4-5 лв на час
  • Ако държите млякото да е количеството от преди спиране на двукратното доене имате два варианта – да доите през 18 часа, тоест 3 доенета за два дни или да си купите още крави, които да компенсират загубата. Крава се намира по-лесно от дояч.

Филип Харманджиев ви препоръчва четивата:

1. Доим кравите веднъж
2. Milk Production from Once-a-Day (OAD) Milking
3. Once-daily milking of dairy cows: a review of recent French experiments
Bernard Rémond, Dominique Pomiès
4. Once a Day (OAD) Milking
5.Създадох мляко от щастливи крави, за да се направи разликата, но се               провалих.


Филип Харманджиев
philip@harmand.info
Чифлик Ливади

 

15 КОМЕНТАРИ

  1. Когато знаещите и правещите бизнеса, говорят, следва да се слуша и чете внимателно.
    Познавам лично Филип Харманджиев, познавам стопанството му и нямам грам съмнение в думите му.
    Аз съм “крал” занаят от него и практиката е доказала, че има какво да се учим.

  2. Куп глупости -типично по нашенски!
    В Нова Зеландия действително има ферми с еднократно доене предимно Джерсей, но далеч не са толкова много.
    За лаици като Вас ще поясня нещо . Най- голямата инвестиция когато се прави млечна ферма в нормалния свят е земята.В Нова Зеландия акр добра земя е 15-20 Хил. Нз долара.
    Затова за новозеландците е важно колко Ms / сухо вещество изкарват от акр/, а не колко литра от крава.
    Затова за някои фермери на по- лоша земя или такива застаряващи е по- изгодно еднократното доене.Всичко е въпрос на СМЕТКИ другари! Няма да ви обяснявам от къде знам .
    P.s. Едно напомняне само, че в Нова Зеландия субсидии няма а и драскачи те са по- малко.

    • Ники Като се прибереш в Родината ще те заведа на мястото….и ще ти се прояснят нещата…
      Стопанството е Био и Еко и въобще всички животни там пасат/ крави, кокошки, гъски,прасета/
      Интересен проект..

    • Владимир Георгиев Био и Еко в България е инструмент за маркетинг.Признава се само сертифицирано органично производство.Хуманно отношение към животните също има значение.Когато някой с 60 крави говори за доячи за мен не е фермер а нещо друго например бизнесмен или …..
      Тук просто има свободно съчинение и няма право да се позовава на Новозеландска практика без да се изяснява защо е така.

    • Nikolay Arabadzhiyski Ники, трябва да посетиш мястото, тогава ще ти се прояви картинката…..
      Животните се доят в полето на една мобилна четворка……
      Доколко е правилно решението за еднократно доене….,това е виждане на собственика.
      Той развива животновъдството си по виждането и идеологията на Джон Салати, интересно ми беше на мен, даже почетох малко след това допълнително.

    • Приветствам такива практики ,но това е ниша и не е вярно че е масова практика в Нова Зеландия.

    • Nikolay Arabadzhiyski и аз така си мисля, че е по скоро изключение отколкото да е масово…

  3. Nikolay Arabadzhiyski и аз така си мисля, че е по скоро изключение отколкото да е масово…
    Но ти си на място и отдавна в материята, така че знаеш най добре какво се случва в бизнеса в Австралия и Нова Зенландия

  4. Nikolay Arabadzhiyski, дали съм глупак или не, не допринася към темата.
    Да, въпрос на сметка е – дали да си купиш робот за доене и да гледаш животните в концентрационен лагер или да ги гледаш на паша, с ниска себестойност на добива.
    Моята теза е, че ако имаш криза с хората, избираш подход, който да преодолее слабостите ти.
    Абсолютно вярно е, че това е нишово производство. Според мен, успехът на всеки бизнес се корени в намирането на ниша. Влизането в масовото производство и състезание изисква големи мащаби, аз не виждам потенциал в това. Ставаш зависим от държавни чиновници, хранително Гестапо, дистрибутори, изкупвачи, конюнктура.
    Напълно съм съгласен, че важното е колко milk solids добиваш от инвестицията си, а не колко литра дава една крава. Точно това е “сметка”. Пасищното животновъдство те освобождава от робството на железата и нафтата.
    Моят модел е на поликултурно стопанство, а не е на монокултурен кравар, затова имам доячи. Продавам само директно, преработвам всичко, което добивам, а не завися от благоволението на такива като Фронтера или на експорта. Знам кои са ми клиентите, какво искат и колко мога да продам. Субсидиите не ме интересуват.
    Чета, че средно новозеландските 3.3 милиона крави дават 3600 литра мляко, 169 кг мазнини и 130 кг белтъчини при 193000 соматични клетки. Успехът на озитата очевидно не се корени в самоцелното рекордьорство от мнайсет-хиляди-литра от крава, а с нещо друго, и това е, наистина, сметката и нишата.

    Терминологично уточнение, Nikolay Arabadzhiyski: на английски е “organic certified”, на български “биологично сертифицирано”. Няма термин на български “органично”.

  5. Philip Harmandjiev . Съжалявам за лошия тон и обидните думи за , което моля да бъда извинение?
    Още един път не харесвам, когато се пише некомпетентно от хора ,които не са слагали ботуши.
    Да once a day milking предлага и предимства, но не бива широката публика да се подвежда , че това
    решава проблемите на фермера.
    Понеже в Нова Зеландия отекват сезонно при лоша година и недостиг на трева от някои фермери се прилага 3-4 месеца след отелването с цел съкращения на разходите и оцеляване.

  6. Nikolay Arabadzhiyski Аз още повече съжалявам за лошия тон, защото се отклоняваме от темата.
    Моят текст не е за Нова Зеландия, а защо аз практикувам еднократното доене.
    Сигурен съм, че в говедовъд.ею с удоволствие ще публикуват ваш текст, защо това се прави Down Under.…Вижте още

  7. Philip Harmandjiev нямам предвид Вас за ботушите , а тези от асоциациите .
    Ще се радвам да се видим .Аз съм в Търновско работейки по мой проект.

ОСТАВИ КОМЕНТАР