Георги Чобанов: Самоконтролът работи!

3

На редакционната поща, на сайта Говедовъд.ею, се получи писмо от д-р Георги Чобанов – Директор на ЗХОЖКФ БАБХ, относно   втората калкулация на средногеометричните стойности, изчислени на база взетите с модул “Мляко” млечни проби. 
Което публикуваме, без редакторска намеса.
Говедовъд.ею

 


Уважаеми млекопроизводители,

Д-р Георги Чобанов Директор на ЗХОЖКФ, БАБХ

Факт е второто автоматично изчисляване на средногеометричните стойности на добиваното в страната сурово краве мляко.
Успоредно с това, вече е налична и нова версия на приложението (Версия 1.0) – моля всеки един пробовземач да го актуализира на своето устройство (таблет или телефон). Актуализацията е необходима с цел подобряване и улесняване на работата с приложението.
И макар очакванията, както бях написал в предишната си публикация, да са за малко под 1 600 ферми, бяхме изненадани приятно – калкулации има за 200 обекта повече!
Отново не смятам да коментирам качеството на суровото краве мляко. Това може да се види от самата справка, публикувана на сайта на БАБХ:

(http://bfsa.bg/bg/Page/milk/index/milk/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%20%D0%BC%D0%BB%D1%8F%EF%BF%BD).

Многократно обсъждахме, че има различни фактори за превишаване на пределно допустимите норми, като във всички случаи е отговорност на фермера да предприеме адекватните корективни мерки. В случай, че той има затруднение, следва да се разчита на помощ от регистрирания ветеринарен лекар, както и на официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта. Материали по темата могат да се видят и на сайта на БАБХ (на същия линк).
Средногеометрични стойности на 1 800 обекта е значително увеличение на броя фермери, които постъпват отговорно и желаят да дадат прозрачни гаранции за своята продукция. Определено считам, че това е пътя – така всеки един от списъка може да удостовери качеството на млякото си, а не да се изказва по принцип, но без доказателства.
Публикуваният списък показва още нещо важно – дали фермите с мляко извън стандарта от списъка за предходния месец успяха да подобрят качеството му. Обяснено по друг начин това показва дали некачественото мляко се дължи на моментни проблеми или е резултат на сериозни и трайни неблагополучия във фермата. Този анализ особено силно засяга фермите, които за втори месец са в графата на произвеждащите некачествено мляко, защото те имат един единствен шанс – да си подобрят условията, а с това и качеството на млякото до следващата калкулация (в началото на месец юли!). Фермите, които за трети пореден месец бъдат определени като произвеждащи некачествено мляко ще получат разпореждане за прекратяване на доставките за пазара и ще могат да се върнат на пазара едва след нова задоволитена официална оценка, която ще отнеме нови три месеца, а и ще бъде заплатена от млекопроизводителя.
Използвам случая да отговоря и на коментара към предната публикация по темата. В случай, че сте убедени че за Вашата ферма има достатъчно валидни проби, а не фигурирате в публикувания списък, моля да се обърнете към съответната ОДБХ, където да се направи проверка. Като пример мога да посоча, че при изготвянето на настоящия списък се оказа, че част от фермите са взели втората си проба на 30.05.2018 г., поради което резултата не бе отразен и тези ферми липсваха в списъка, изготвен на 1.06.2018 г. Има ферми със същия проблем, а пробите са взети на 24.05.2018 г. – т.е. 7 дни не са стигнали на лабораторията (освен ако не се дължи на грешно насочена проба) за отразяване на резултата! Отново апелирам пробите да се изтеглят по-рано в месеца като последната седмица да се използва за пробовземане само при допълнителна необходимост. Важно е да се помни, че проби, взети без ползване на модул Мляко (т.е. данните се записват на хартия), няма да могат да се отчетат във ВетИС в края на месеца и данните от тях няма как да се използват за изчисляване на средногеометричните стойности! Също така напомням, че избора на лаборатория е свободен (в рамките на одобрените за целта) и е право на фермера да смени лабораторията, ако тя не отразява своевременно резултата от изпитването.
По отношение на самата стойност, тя се публикува на сайта на БАБХ в секцията „Сурово мляко“. Идеята е информацията да е достъпна за всички – фермери, млекопреработватели, консуматори. Ограничаването на информацията само до модул Мляко няма да позволи на широката общественост да се информира адекватно. Всеки един потребител на модул Мляко обаче може да използва същите потребителско име и парола за достъп до ВетИС (https://vpn.nvms.government.bg/+CSCOE+/logon.html), където по номера на обекта може да провери данните за взетите проби.
Гледайки статистиката няма как да не се отбележи, че подобрението е значително на фона на предния месец. Фермите в списъка са увеличени над 8 пъти, а кравите, отглеждани в тези ферми са над 103 000. Използвайки същата калкулация като в предната статия и приемайки ориентировъчно за всяка крава 8 000 литра (или килограма) мляко за лактация, от тези ферми би се добило 800 000 тона мляко. Това вече е доста по-реалистично, нали? Остава само един друг автор на статии да не е прав по отношение млечността на кравите и средната млечност на дойна крава в България да не е „колкото на коза“, а действително да е 8 000 килограма за лактация….
За повече изводи предлагам всеки сам да анализира публикуваните данни, а на коректността на взетите проби смятам обърна внимание в друга статия.

Важното е, че нещата вървят в правилната посока. Въвеждането на модул Мляко е първата толкова широко приложена електронизация в българските млечни кравеферми и бе нормално да се очакват трудности. Публикуваният списък обаче категорично доказва, че електронизацията в животновъдството спестява доста усилия и предотвратява човешки грешки. Освен това, митът, че млекопроизводителите не се интересуват от новите технологии и нямат време за тях бе развенчан – може би именно, защото преодолявайки страха от новото ясно се вижда, че то спестява време и усилия.

Д-р Георги Чобанов
Директор на ЗХОЖКФ, БАБХ

3 КОМЕНТАРИ

  1. А ако проблемът не е във фермера, а във вездесъщата лаборатория, в случая-Хасковската? Ако резултатите от две други лаборатории са в норма, а от Хасковската дават резултат 1,9 МИЛИОНА за ОБМ? Кой ми гарантира какъв инвентар се ползва там и доколко е стерилен? Или кой въвежда резултатите и колко нули пише? Защото аз присъствам на пробовземането по официалния контрол и знам, че се ползва стерилен инвентар, но нямам представа какво се случва в лабораторията, а нейният резултат е окончателен и не подлежи на обжалване. Или при следващия официален контрол трябва да нося контролна проба в Софийската лаборатория? И ми е ясно, че пак имат вратички за измъкване и в крайна сметка потърпевш е фермерът, който , видите ли, произвежда толкова мръсно мляко. Няма значение, че се дои в зала, че оборудването се мие и дезинфекцира по правилата, че се дезинфекцира вимето преди и след доене, че се дои с еднократни ръкавици, че млякото се съхранява в хладилна вана. Не че и д-р Чобанов ще прочете моя коментар, но здраве да е… ние сме свикнали да сме виновни и да си носим последствията.

  2. Уважаема госпожо, и аз като фермер имах такива съмнения, докато не присъствах лично на изследването на моята проба мляко и не се убедих с очите си. Няма инвентар – всичко е на апарати. Никой не може да пише повече нули – апарата си ги пише сам.А колкото до другите лаборатории – и аз ходя в частни лаборатории и там резултатите са винаги ОК. Съветвам Ви да поискате да присъствате на изследването. Нямат право да Ви откажат.

  3. Аз съм технолог в преработвателно предприятие. С доста проблеми съм се сблъсквала през годините.Случвало ми се е да работя с мляко с ОБМ 350 000. Такава обсемененост пречи на развитието на закваската с която работим. От млякото с тези милиони се получи перфектно саламурено сирене, дори малко бързаше. От опит знам, че когато има проблем с хигиената, има и проблем с преработката. Подчертавам, че работим само с това мляко, не смесваме с друго, не стандартизираме със сухо мляко или с мазнини. Работим го както идва. Как да вярвам на друг, като виждам суровината? Аз също си правя моите тестове преди начало на работа. Разбира се, те са елементарни в сравнение с лабораторните изследвания, но дават обща представа. И в крайна сметка, налице е резултатът- стандартен продукт, без отклонения, получен при обичайния начин на работа.

ОСТАВИ КОМЕНТАР