На по “чаша” българско кисело мляко

2

Както казват хората, „кръвта вода не става”,  по време на отпуските, много наши сънародници живеещи в чужбина, се връщат в Родината. Не само да се видят с роднини и приятели, а и да си припомнят вкусните български гозби. Срещнахме се в офиса на Говедовъд.ею с нашия сънародник и приятел Димитър Станев. Решихме да го почерпим с българско кисело мляко, направено от мляко на крави от Родопско говедо собственост на фермера Костадин Балчев от Твърдица.
Историята е позната до болка на всички ни, но все ще я повтаряме, докато внуците ни я забравят (дано да я разказват  много поколения напред). През „мътните” деветдесет години на миналия век инж. Димитър Станев е съкратен от работа и поема за Малта с 280 долара. Като повечето българи-упорит, работлив и ученолюбив, за кратко време се издига в йерархията на фирмата, и е преместен в Австралия. И така, вече там живее точно 20 години. Хубавото е, че сина говори перфектно български, плюс още 4-5 езика. Дъщерята разбира всичко, по трудно говори, но сега е наблегнала и на българския.

Работя в световно известна фирма, на престижна позиция. Произвеждаме, най-образно казано „защитни стени” за големите металорежещи машини. С други думи, ако работника започне да пипа там, където не трябва, и може да има нараняване, машината спира да работи, благодарение на нашите ограничителни системи.
Живеем в столицата на щата западна Авкстралия. Площа на щата е над 2 600 000 кв.км и е ясно, че е по –голям от България поне 25 пъти. Всъщност от нашия щат има по-големи само осем страни в Света. Столицата е гр. Пърт с населения над 1.2 млн. души.
Понеже зная, че ще ме питате за животновъдството, мога да ви кажа много малко. Но като пътувам по магистралата и в ляво и в дясно има животни – крави, овце и ему. Има години, когато пък е пълно с диви зайци. Кенгуруто е непредсказуемо. То „въобще не спазва пътните знаци” и най-често става жертва на колите. Обикновено, колите, които пътуват по магистралите имат отпред пред капака предпазни тръби, които помагат да не се разбие животното пред колата.
Когато дойдохме в Австралия, трябваше да се адаптираме към местните, и съответно това става и с кухнята. Тук се смята, че телешкото месо е по-престижно от другите меса, и местните наблягат на него. Когато се прави барбекю, месото е пак телешко. Интересни са местните хора. Купуват месото от магазина и направо го хвърлят на скарата. Няма овкусяване, няма черен пипер и мерудия. Натурално.
Холандците и германците „пробиха” обаче традициите, и започнаха да консумират повече свинско, а сега и пилешко.
Допреди десетина години нямахме никакви български продукти. От България не може да внесеш нищо хранително, защото на митница ти се изземва всичко що е хранителен продукт, а и може да си имаш и много неприятности. Аз например от БГ си внасям само вафли. Няма такива като вафла Боровец в Австралия.
Сега нещата се промениха. На всеки магазин от веригите – AldiqColes i Wootworths можеш да си купиш българско сирене и кашкавал. Незная дали в България има фирмите Кебиа, Оптима и Родопа, но ние си купуваме сирене от тези марки.  Трябва да ви кажа, че толкова вкусно козе сирене на Кебиа няма нито в Австралия, че и в България. Кутиите със зелен етикет са с овче сирене, а тези със син са козе.
Киселото мляко мляко тук е под гръцко влияние. То се произвежда в Австралия от австралийски фирми, но носи името – кисело мляко гръцки привкус. Цените на сирената са повече от прилични – сиренето е от порядъка на 12-16 лева кг. Кашкавала е на същата цена, ако си купиш питка от два килограма.
Както се казва апетита идва с яденето, нашата общност организира курс по готвене на българския ястия. Аз също се записах, и да ви кажа, мъжете не сме никак малко. Любимите ми рецепти, които правя са козунаци по български и шопска салата. Специалист съм по тези ястия.

 

Забравих да кажа, че на магазина може да си купиш и българската ракия Бургас 63, която е значително по-скъпа от сиренето, но ние си вземаме за салатата.
На въпроса ви, има ли фалшификати в млечните продукти, сега чувам за първи път от вас, че има такъв проблем. При нас няма.
Накрая искам да благодаря за вкусното кисело мляко и пожелая на г-н Балчев да продължи да произвежда такова качествено мляко.

 

Димитър Станев
Сливен, България – Пърт, Австралия

Съвместна публикация на Говедовъд.ЕЮ и Овцевъд & Козевъд