Отчет за дейността на АРЧШПБ-Добрич за 2017 г

0

Съгласно изискванията, за подпомагане дейността на развъдните асоциации, те са длъжни, да представят доклад за извършеното през отчетната година.
Независимо от нашите покани за предоставяне годишните си отчети или постижения през годината, винаги сме срещали сянката на „Желязната” стена, която не позволява да се разбере, какво става в тези асоциации, какво се върши, какви са задачите и съответно постиженията.
Преди две години, обаче „завесата” бе вдигната от Асоциацията на Монбелиард и Симентал. Председателят Атанас Атанасов, ни предоставяше всички отчетни документи, и животновъдите се запознаваха с постиженията на тази асоциация.
След това, с предоставяне на Доклади и Резултати от оценката на развъдната стойност на кочовете, се включи и проф. Дойчо Димов – Маришка овца. Професора, преди няколко дни, за пореден път, призова колегите си да публикуват резултатите от работата на асоциациите си.
Материали ни предоставиха и асоциацията на Козевъдите и най-”прясната” развъдна асоциация на Котленската овца.

Преди няколко дни Асоциацията за развъждане на Черношарената порода в България- Добрич, публикува годишния си отчетен доклад за 2017 г.

В Доклада, прави впечатление включването на голям брой ферми през последните години, и достигането им до 288 ферми, с 35 850 бр. крави. За десет години броят на контролираните ферми се е увеличил с около 100, а броя на контролираните животни – три пъти.
Като положително, може да се отбележи, че броят на контролираните крави се е увеличил драстично още през 2015 г, когато програмата за „крави под селекционен контрол”, още беше в зародиш. Селекционните мероприятия се извършват в 17 области на страната.
Данните за продуктивността за отчетната година, показват една много добра средна млечност за България от 7588 кг с 3.83% м.в и 3.25 протеин.
Ясно е, че се изостава от амбициозния план за 4.0% м.в и 3.5% протеин, което си е и съвсем нормално.
Млякото ни не се изкупува по тези показатели, а на „калпак” и съответно селекцията се води най-вече за увеличаване млечността. Разбира се, има и изключения при фермите на собственици, които имат и мандри. Например във Враца маслеността е 4.3%, и вероятно става дума за фермата на Димитър Зоров.
Авторите на Доклада ни дават две таблици – за контролираните крави и получената продуктивност.
На първата дават животните по области, а в таблицата за продуктивността по разположението на офисите, и това заблуждава читателите.
От публикуваните данни, отново прави впечатление високата средна млечност на контролираните крави  в района на Средец, (в сравнение с такива  райони, като Сливен, Пловдив, Добрич), което си е за поздравление.
На първите места се нареждат три ферми, познати на всички говедовъди.
Ферми постигнали отлични резултати през 2017 г. ферма с.Трапоколово обл. Сливен, е постигнала 12 217 кг средна млечност от 111 крави.
Следва фермата на г-жа Светла Манева с 11 579 кг от 125 крави.
И на трето място е ферма Асеница 96 с 11 457 кг.
След тях се нареждат фермите на Антон Тончев, Недко Митев, Мариана Зорова и др. Общия брой на контролираните крави, с продуктивност над 10 тона е 4274 бр. а 2000 крави, имат млечност между 9 и 10 тона.

Изводите и заключенията обаче са написани малко наизуст. Това за бикопроизводството, за което се говори на практика, си е жива утопия –  изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.
Развъдните стойности също са засегнати малко. Не се вижда визията в развитието на генетичното израстване на стадото. Нищо не се казва, за започване работа по геномната селекция по развъдните стойности на женските животни.
Има и един друг въпрос, който не е работа на АРЧШПБ – тя си е изпълнила задълженията, спрямо сключения договор и са постигнати добри резултати. Но става въпрос за следното: три асоциации за Черношарената порода. Всяка с различна развъдна програма, всяка „произвежда” бици, всяка си има информационна програма.
Интересно нали.
Второто е името на породата.
Нарочно употребихме думата Черношарена порода. Има ли вече такава, и Господ не знае. От 2002 г масирано внасяме сперма от бици Холщайн. През последните години влезе и най-добрата генетика, чрез спермата. Фермите, които се контролират от асоциациите, са вече 4-5-то поколение Холщайн. През присъединителния период  се внесоха много крави от Холщайн. Вноса и сега продължава. По тази причина, не можем да станем членове на Европейския и Световния Холщайн порода, пък ще произвеждаме бици.
Един въпрос, по който трябва да се почне работа.
Все пак средна млечност от тези над 34 000 крави от над 7000 кг мляко си е е сериозна работа.
www.Govedovad.com

Без съкращения и техническа намеса поместваме Доклада на АРЧШПБ-Добрич за 2017г

ОСТАВИ КОМЕНТАР