Трябва да знаем кои са най-добрите

4

С риска отново да бъдем критикувани от нашите читатели, че пишем за „батковците”, все пак ще кажем,  какво се случва при тях. Нали, все пак трябва да знаем какво правят те, за да го правим и ние.
За 2017 г хората минаха препятствието от 9500 кг средно от крава млечно направление. Почнали са от 2014 кг, средно мляко преди осемдесет години.

Фермите за млечни крави в Съединените щати, в момента са най-високият стандарт в света по отношение, както на генетиката, така и по продуктивност. С намаляване на броя на говедовъдните земеделски стопанства – очаква се те да паднат под 40 000 през следващата година, в  САЩ се насочват към ферми с голямо производство, съсредоточени в райони с висока гъстота на населението и в близост до преработвателните предприятия.
Наскоро, се наблюдава голяма промяна в мисленето и приоритизиране на американските  фермери:  генетиката на производство, отстъпва на новия  фокус върху животните – дълголетие, здраве и репродукция.
Холщайн традицията  в България, в миналото не беше толкова тясно свързана с американската генетика, и се предпочиташе европейската такава. Едва през 2002 г започна масиран внос на американска селекция бици, реализиран най-напред от Пламен Пенчев, последван от Геномика и Еастра. Днес американската генетика се изнася  и използва в огромни количества в много страни, включително и България.  Бразилия и Китай имат надмощие дори над голяма Европа.

Биковете се оценяват от собствена система, а генетиката играе важна роля при определянето на ценните екземпляри за разплод. От земеделските производители към фирми, специализирани в получаване и обработка на спермата, доставчици на сперма и не на последно място на местните власти, университети и правителствата, всички работят заедно за постигане на две цели: получаване  на крави които произвеждат ефективно мляко с желания състав и, втората, да има повече  крави с малко здравословни проблеми.

Освен тенденцията да има по-малко ферми, но с по-големи стада, новото поколение   говедовъди са други.  Възрастните фермери  се пенсионират, а младите хора идват с ново мислене, ориентирано не само към количеството, но и към рентабилността. По този начин през последните години САЩ значително увеличиха нивата на мазнините и протеините, присъстващи в млякото.

Американската крава обикновено достига до  три лактации. Много пъти, младите фермери с новото мислене, доброволно  бракуват  кравите по- рано, не защото има проблеми с мастит или здравния статус. Но защото изчисляват  по-добра продукция  от новото животно, което ще замени бракуваното. Също така, младежите осъзнават,че  животни са станали твърде големи и сега  се опитват да се намали размерът  и теглото на кравите за да се оптимизират  разходите за поддръжка

И накрая, по отношение на генетиката. Да се използва група бикове  които носят по-голяма жизнеспособност.  Да се комбинира генетиката с данните на земеделските стопанства с официалния контрол. Генотипизирането на женските животни да се увеличи и използва информацията от страна на майката. Американски Холщайн продължава да бъде “Кралицата на млякото”. И това ще бъде  най-малко още 25 години. „Отзад”  идва породата Джерсей, която се очаква да поеме превъзходството на американските ферми, с ефективна  продукция и по-добро качество на млякото.

Ние знаем, че увеличаването на броя на кравите в стадата се възприема трудно от нашите фермери. Но всички анализи показват,че бъдещето е това. Така,че именно сега когато се изготвя програмата за следващия период трябва да се иска не да се запълнят временно някакви дупки, а да се иска още сега да започне създаването на по-големи ферми. Няма начин с 20 или 30 крави да направим нещо. Тези ферми съществуват благодарение на това, че продават част от продукцията си на по-висока цена и вие знаете много добре къде. Но това е до време. Защото сценария може да бъде още по-лош: влизане на чужди капитали и създаване на ферми работещи не за България. Имаме вече поне три такива и то с над 300бр животни.На опашката вече има и други кандидати. Другият  сценарии е, след като се ограничат субсидиите на едрите земевладелци те да почнат да правят ферми. И такива вече има създадени. Нека политиците да спрат да пускат фитилите за връщане на село, създаване на малки ферми, най-различни заробващи схеми за финансиране и обещания от няколко километра. През последните 20 години се наслушахме на това. Нека се огледаме около нас и кажем колко такива ферми са създадени през последните години.Трябва да се спасят сега действащите ферми по селата, като им се даде шанс да работят с по-голям брои животни.Ако това не стане не искаме да сме пророци и да казваме какво ще се случи.

говедовъд

4 КОМЕНТАРИ

  1. ЕТО ГО НЕПРИКРИТИЯ ЛОБИЗЪМ ЗА
    ЕДРИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ФЕРМИ!
    “Ние знаем, че увеличаването на броя на кравите в стадата се възприема трудно от нашите фермери. Но всички анализи показват,че бъдещето е това. Така,че именно сега когато се изготвя програмата за следващия период трябва да се иска не да се запълнят временно някакви дупки, а да се иска още сега да започне създаването на по-големи ферми. Няма начин с 20 или 30 крави да направим нещо. Тези ферми съществуват благодарение на това, че продават част от продукцията си на по-висока цена и вие знаете много добре къде. Но това е до време. Защото сценария може да бъде още по-лош: влизане на чужди капитали и създаване на ферми работещи не за България. Имаме вече поне три такива и то с над 300бр животни.На опашката вече има и други кандидати. Другият сценарии е, след като се ограничат субсидиите на едрите земевладелци те да почнат да правят ферми. И такива вече има създадени. Нека политиците да спрат да пускат фитилите за връщане на село, създаване на малки ферми, най-различни заробващи схеми за финансиране и обещания от няколко километра. През последните 20 години се наслушахме на това. Нека се огледаме около нас и кажем колко такива ферми са създадени през последните години.Трябва да се спасят сега действащите ферми по селата, като им се даде шанс да работят с по-голям брои животни.Ако това не стане не искаме да сме пророци и да казваме какво ще се случи.”

  2. ЕТО И РЕАЛНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ В САЩ!
    „Постепенно истинската жизнена енергия, питателността на храната и чистотата започнали да напускат американската хранителна мрежа. Отровили сме си водата, разрушили сме органичната почвена материя, подрили сме си склоновете, задушили сме си рибите и всичко това – в такъв изумително огромен мащаб, че сега здравеопазването е най-големият бизнес в Америка.
    …В момента четири месопреработвателни компании за говеждо месо контролират 80% от американския пазар. В “пшеничния пояс” на Америка в някои райони, където преди е имало избор от няколко силоза за зърно, сега често е останал само един – притежание на някоя от огромните мултинационални корпорации. “Зърненият картел” се превърна в ежедневна фраза в селското стопанство и е просто признак на това, че конкуренцията от едно време вече не съществува.
    По същия начин и птицевъдството и свиневъдството са станали силно централизирани. За съжаление, зърното и животните не се отглеждат в един и същи район. Зърното се изнася от районите, които крещящо се нуждаят от оборския тор, получен в резултат на консумацията на същото това зърно. Животните са концентрирани върху площи, които не могат да оползотворят всичкия този тор. Подобна концентрация лишава от плодородие дадено място, докато друго някое място се дави в купища тор. Последствията са замърсяване на подпочвените води, вонящи халета и болни животни…
    Огромните екологични и социални поражения, които често биват отразявани в медиите, не идват от занаятчийските производства и дребните фермери, а идват от безогледните, обиграни, централизирани и добре подплатени индустриални комплекси.
    За да задържим предприемачите в селското стопанство, трябва да премахнем пречките пред пазара, да предоставим на потребителите нови възможности за избор и да дадем свобода на творчество на занаятчийските производства.
    Ако настоящите тенденции продължат, само в рамките на едно поколение американският потребител ще има на разположение единствено мляко, тъпкано с говежди соматотропин, генно модифицирани растения и животни и някакви измислени буламачи от рафинериите на “Арчър Даниелс Мидланд” /Дж.Салатин/

  3. Здравейте, според мен увеличението на стадата е неизбежно по една причина – доходите на фермерите и техните семейства в селата, трябва да са сравними с тези на работещите в градовете, за да имаме жизненспособно говедовъдство. Изоставането на доходите, което се дължи до голяма степен на задържането на изкупните цени на селскостопанските продукти в сравнение с промишлените изделия, води до намаление на броя на хората желаещи да бъдат селски стопани, и това не е само български, а европейски проблем.
    В ЕС отново има свръхпроизводство на краве мляко ( според ЕК), за част от което няма пазар. Т.е. не е реалистично да се чаква промяна в изкупните цени нагоре в близките година-две. Единственото решение за средния и дребни фермер е увеличение на броя на животните и/или подобряване на продуктивността на животните. И тук има едно голямо НО… Въпросът е доколко той е интегриран с преработвателите, защото в редица държави по на Запад от нашата, значителна част от големите преработватели са собственост на кооперативи, в които имат участие обикновенните фермери. И те имат гаранцията на коопертива, че мляко им ще бъде изкупено, дори и да не е на цената, на която са планирали, но ще бъде изкупено. В България за съжаление се забелязва друга тенденция – за 2016 г. около 8% от преработеното сурово мляко е от внос, по данни на Агростатистика. Т.е. ако фермерите не се сдружават, дори и само за да договорят по-добри цени за продукцията си и да намалят разходите си за торове и препарати, като ги купуват на едро, не ги очаква нищо добро. За изграждане на преработвателни предприятия, според мен вече е минал момента – има над двеста, значителна част от които вероятно ще трябва да се обединят, за да бъдат ефективни.

ОСТАВИ КОМЕНТАР