ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/

5

Нашето минало в говедовъдството започва с неговото развитие от началото на 1900 г. Ще се опитаме да ви запознаем, какво е ставало през тези години, кои са били движещите фактори, ролята на държавата, браншовите организации и тези по развъждането.
Четейки статиите, много пъти ще си задавате въпроса – това сега ли става или преди 100 години. Пред фактите, обаче всички са равни. Нашите принципи са да не пишем за миналото, а да пишем какво става в момента, какво ще ни поднесе утрешния ден, как да стигнем до „бляскавото” бъдеще и какво правят говедовъдите от другите страни.
Сега ще изменим малко на принципите и ще разкажем как сме стигнали до днешния ден.
ОЧАКВАЙТЕ ПОРЕДИЦА ОТ СТАТИИ ЗА Говедовъдството на България. Вероятно някой ще се усмихне – какъв път, каква история при 4000 кг мляко от крава. Трябва обаче да се знае, как се стигна до тези четири тона и да се прави следващата крачка.
Govedovad.com


Началото

За състоянието на говедовъдството у нас, в далечното минало,  за първи път е писано  в сп. „ Земеделец“, бр. 31 от 1883 г.,
….„ скотовъдството у нас е още по-слабо и принася твърде малка полза, да не кажем никаква. Дребни крави, които на бой са като див елен. Не идат нито за плуг, нито за рало да ги впрегнат или натоварят. У нашите крави млечността съвсем се е загубила и воловете, с които орем, от ден на ден стават все по-слаби. Питаме се, защо това е така?  Добитъците се отглеждат по два начина. Около Плевен, Враца, Ловеч и по Искъра се отглежда по-едър добитък, защото имало паша и сено и за зимата. На други пък места добитъкът прекарва в диво състояние по горите и кравите се отелват, та телетата бозаят всичкото мляко и стават по-едри. А в Южна България кравите се доели, оставяли малко мляко за телетата и те още малки едва оставали живи. При това кравите през зимата оставали на открито, защото нашите селяни казвали, че говедата „ кърасара “, ако се турят в топли яхъри, се разваляли и трябвало да стоят на открито поле, дето им „ ярадисвало “.

Той, европеецът, храни добитъка си в достатъчно количество, за да може да набере тор за всичките си ниви. Чудното е това, че той – европеецът – храни добитъка си постоянно в яхъри и зиме, и лете го пуща на паша и пак застигат да хранят доволно.“

В статията се казва, че в Европа няма мери, а всеки си засява треви: „ трифил, звездел, експарзет, шикерена ряпа, чукундур, боб, мисир, бурчак, патати и др. И пак при толкова много труд европеецът – земеделец извлича десет пъти повече полза от нивите и добитъка си. Всичко това става със силата на науката.“

През робството у нас не е имало условия за зърнено производство за пазара. Засявало се е само за нуждите на населението. Съществували са големи мери и пасища, които са давали възможност за отглеждане на големи стада едър и дребен добитък. Това е било главният поминък на населението. Чрез добитъка тревата се е превръщала в месо и мляко и различни продукти за пазара. Отделни стопани са притежавали по 100-150 коне, 200-300 глави едър добитък, 3000 овце. Те са създали т. нар. оджаци, където са приемали добитъка на по-дребните стопани. Не е приготовляван никакъв груб фураж, а само по 100-150 г кърма. При липса на храна добитъкът се е хранел по мерите и често пъти наполовина е измирал.

Така е било до началото на войната-1877 г.

През Освободителната война, животните са били унищожавани масово от турските и руските войски. Цариград престанал да бъде пазар, а Източна Тракия – място за изхранване на животните през зимата покрай Беломорието. Износът на добитък е бил спънат и по такъв начин „ джелепите“ и „ оджаците“ на угоени овце и говеда замрели. Така изчезнали крупните оджаци, а след тях и дребните животновъди. Увеличаването на работната земя също стеснило възможностите за отглеждане на повече животни.

През Освободителната война нашият едър добитък е бил почти унищожен. Турците използвали по-едрия добитък за извозване на топовете и материалите. Бежанците-турци откарали със себе си много добитък. Руските войски изклали голяма част от добитъка за изхранване на войската си. Говеждата чума, която била пренесена от руските войски, изморила 50% от останалите говеда. По такъв начин 70-75% от говеждия добитък изчезнал от нашата земя след Освобождението.

След Освобождението преустановяват и пазарите. Населението се втурва в обработване на оставените от турците земи. Условията за развъждане на говеждия добитък са вече най-лоши.

из книгата “История на съюза на говедовъдните дружества в България” – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 год

За Govedovad.com – Дафина Велкова

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата

 

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

5 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР