2017 г – къде отиде българското мляко

3

Агростатистика публикува  данни за преработката на суровото мляко през 2017. Интересна информация за всички, дори и за обществото. защото то консумира над 100 кг мляко годишно от човек, / поне така показват данните/.

Млекопреработвателните предприятия, в противоречие с всичко, което се случва по света, по отношение окрупняване и увеличаване на производството на предприятията, при нас се „роят” за да стигнат вече 220. Това означава, че на едно предприятие средно се падат по 8 т мляко за преработка на ден. Щом издържат при тези тежки икономически условия и произвеждат – браво на тях. Дано това да не е за сметка на животновъдите или консуматорите. Някои от малките предприятия все още са над „повърхността”, защото без да се включват в програмата за Организация на производителите, са направили такава /макар и не документирана/, с определен брой млекопроизводители и са си гарантирали доставките на мляко. Нещата там са само на „мъжка” дума, но работи. Което е не само вариант, но и за препоръка.

В изнесените данни за преработката на мляко през 2017 г има нещо, което е смущаващо. Най-напред в табл.1  се дават данни за преработеното мляко в нашите предприятия и след това се хвърлят едни цифри за допълнително обработено мляко влязло в мандрите от страни от ЕО, трети страни и в най-различни състояния. Тук хаоса вече става пълен и никой не може да хване реално, колко е всичкото, което е преработено в страната. Простите сметки показват, че внесеното мляко представлява над 10 % от преработената българска суровина, което си е направо бомба със закъснител – както за млекопроизводителите, така и за обществото.
Нормално е кравето и овчето мляко да бележат ръст, макар и не кой знае какъв и той идва не толкова от увеличено производство, а просто от изкарано мляко на „светло”, поради поети ангажименти при обвързаната подкрепа.
При кравите имаме увеличение на производството с над 60 хил.т, при овчето увеличението е 6 хил.т., докато при козето и биволското мляко имаме намаление. По отношение на овчето мляко не еднократно сме писали, че има нещо „невидимо” за да имаме сирене за износ /в Австралия например в три от най-големите хранителни вериги винаги има българско овче сирене по рафтовете/, сирене колкото искаш в магазините, сирене в складовете и сирене по къщите и ресторантите при годишно производство от 7 547 000 кг. овче сирене. По-просто казано, пада се малко повече от 1 кг на човек.
Малко неразбираеми за всеки са и табл. 6 и 8, където заглавията са едни и същи, а има разминаване на цифрите. В анализа също има и една графа – краве мляко с растителни мазнини и според нас не и е там мястото. Защото, независимо, че има намаление на производството на такива продукти, се оказва, че 25.5% от общото производство на краве сирене е именно сирене с растителна мазнина /поне така е записано на справката/.

По отношение на производството на мляко  по райони, на „пазара” излиза една нова сила, което е много добре и се казва Северозападна България. Производството на мляко е увеличено за една година с повече от 10 хил.т и се дължи най-вече на кравето мляко. Нещо повече, областта произвежда дори повече краве мляко от Североизточна България. Всички области са произвели повече мляко от 2017 г., като водещи са както казахме Северозападна България, Югозападна и Южен централен район. Последният си е и лидер за страната  с производство на 205 000 т, на практика една трета от млякото ни.

Интересни са и цифрите за качеството на кравето мляко. Докато процента за протеин може да се приеме за нормален, то процент на масленост от 3.67 си е направо убийствен за преработвателите. Всичко това  обаче е съвсем нормално. От години не се води селекция по масленост, защото производителите не получават бонус за това. Мандрите си плащат за количество и сега се чудят как да оправят маслеността, след влизането на изискването, в една мандра да се работи само с натурално мляко. Въпрос, който този път на „масата” ще поставят млекопреработвателите. Това обаче ще стане след проверките за изпълнението на последната Наредба, при положение, че контролните органи са безкомпромисни.

Има и още една интересна статистика – едни 458 хил. т мляко произведено и  реализирано за директни продажби, за собствена консумация и друга употреба в стопанствата. На практика, почти половината произведено мляко в страната. Статистиката е получела тази цифра по определена методика и трябва да я приемем. Въпросът е къде „изтича” това мляко. Да се хранят животни е пълен абсурд. При значително по-високи изкупни цени за миналата година от сухото мляко, това не може да се случи. Не подценявайте нашия фермер. Той може да смята.  Да се използва това мляко за собствена консумация, също е нереалистично. Ще се паднат доста литри на глава селско население, което е 25%. Остават директните продажби – всеки има право да продава при определени условия. Млекомати – на боб зърно, по Наредба 26 тук там, касови бележки също няма. Решението на този ребус оставяме за вас.    ”Успокоението” е, че  в Румъния този процент мляко, което не попада в мандрите е още по-голям. При другите ни комшии – гърците, в разговор с председателя на Холщайн, той ни каза, че при тях 95% от произведеното мляко „минава” през мандрите.

Една от причините, която изтъкват животновъдите да реализират млякото си от фермата по позволени и непозволени начини, е липсата на мандри, които да купуват овчето и биволско млякото. Другата причина са ниските изкупни цени на това мляко, която се предлага от изкупвачите. Няма кой да задължи обаче мандрите да купуват мляко от райони, от които те не искат и още повече на някаква минимална цена. Ако някой говори, че това може да стане, то това си е популизъм в действие. Те са си отделни предприятия, гледат си тяхната политика и действат съгласно сегашните правила. Колкото и грозно да звучи, в райони където не се търси овче и биволско мляко, е нормално и да не се произвежда такова /не става дума да не се отглеждат тези животни/. В Германия например, има мандри, които работят само с козе мляко и в тези райони има много кози стада. Така че, искаме или не искаме и при нас вероятно ще се наложи преструктуриране на отглежданите видове животни, в различните райони според ситуацията.
Такива са реалностите, ако може това да бъди извинение пред фермерите, знаейки колко са чувствителни на тази тема.

Михаил Михайлов

Михаил Михайлов – Govedovad.com

 

 

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Е как къде? По паркинги и междублокови площадки. Но, имаме сериозен ръст и на регистрираните по Наредба 26, което е много положително.

  2. Никой!!! Не може да обвини фермера, който не знае какво е почивка и ЕКСПЛОАТИРА децата си до припадък, че не си продава всичкото мляко под себестойност! При положение, че законкте са абсолютно едностранни, а измененията лобистки! Елементарно човешко право е достойния живот. До него така и не стигаме със “свръх цената” от едно левче, ама поне си плащаме тока. Хубава статия. Имате една още по-хубава от 18.07, в която животновъди поставят въпроса за де минимис за говеда. Защото, когато всички малки екзотики се пресушат, остават половин-тонните достойници да хранят. А сеното тази година е скъпо заради дъждовете, гние по ливадите. Иначе съм приятно изненадана от тона. Благодаря.

ОСТАВИ КОМЕНТАР