За какво трябва да се помогне на говедовъдите от сектор мляко

3

През последните месеци се срещнахме с няколко наши говедовъди, на които вече им е писнало от капризите на работниците им, които по всякакъв начин се опитват да им извиват ръцете. Съответно те са изгонени от фермата и нашите фермери започват сами да си доят кравите. Двама от тях дори ни предложиха кутия с шприцове за лечение на мастита, да ги дадем на нуждаещите им се колеги
Нямам мастити, откакто си доим сами кравите, – казаха ни Драгол от с.Сборище и Дафина Димитрова от с.Панаретово. – Все повече си мислим да си вземем роботи.

Преди няколко години в холандските фермери също имаха подобен проблем, когато полските им работници се върнаха в родината си. Реакцията на държавата бе мигновена. Отпуснаха се преференции за роботизирането и от миналата година вече 40% от фермите използват роботи. Очаква се тази година процента да стане 60. Ето един пример за подпомагане на фермерите. Вследствие на това, там няма спорове по Наредба 3, по заветните 2 или 4 тона мляко или минимума от 20 крави за селекция. По този път тръгват и говедовъдите на Русия. У нас по този въпрос все още няма нито предложение от фермерите, нито от експертите, нито от анализаторите, нито от управляващите.

Govedovad.com


Какво се прави в Русия.
Вече получават „ спокойно мляко”

В района на Калуга от 2014 г. се изпълнява целевата програма  “Създаване на 100 роботизирани стопанства. Според регионалното министерство на земеделието,  за това време в региона се създадени 36 ферми, в които работят 128 роботизирани доилни машини, обслужващи повече от 5,1 хиляди крави. Общият брой на кравите в региона е над 60 хиляди.

Навлизането на роботите във фермата, е нов стил на управление на стопанствата, като голяма част от труда  се прехвърля  от хората на машините. В тези стопанства животните се движат свободно, храненето и отстраняването на оборския тор е автоматично.

Всичко, което се изисква от кравата е доброволно, когато има нужда от нещо тя си го взема сама и колкото пъти си иска. Доилна инсталация работи почти денонощно (тя е затворена само в продължение на три часа за измиване и почистване на лазерения датчик).  И всичко това става  много нежно и безшумно. Всяка крава е с чип на врата, той се разчита от компютъра и във всеки момент се знае  къде е животното, кога се е хранило и пило вода, времето за доене и други фактори. Целият ден кравите вървят когато искат, лежат, спят, никой не ги безпокои. Ако обаче се наложи, се намесва и човешката ръка.

Как кравата знае къде да отиде за доене? Тайната е, че при доенето се „сервира” концентрирана, особено вкусна храна, а основните количества фураж се дават в обора. Животните помнят откъде получават нещо вкусно. Вместо гледачите, на монитора стоят млади момичета, които проверяват кога и колко мляко е дала всяка крава.  Според тези момичета млякото “от робота” се оценява особено – то се нарича „спокойно мляко”. Издояването  на млякото се осъществява без стрес, може да се каже по естествен начин, даже дори има друг вкус”. И показателите за качество са по-високи  – съответстват на европейския стандарт.

Общата сума на финансирането на програмата за създаване на роботизирани стопанства е 275.6 милиона рубли от регионалната хазна. На земеделските стопани на Калуга се възстановяват 40% от цената на самите роботи и оборудване за хранене и пиене на добитък, 90% от разходите за поддръжка и половината от консумираната енергия. Предстой пускането на 22 нови робота. Така че, обемите на спокойното мляко “от робота” в региона ще се увеличат.

Източник: rg.ru

3 КОМЕНТАРИ

  1. Въпроси с повишена трудност:
    1. Защо четирите кравеферми с роботизирано доене в България, от 2009 г. (когато е създадена първата) са фалирали?
    2. Дали защото физическия труд не се заменя с умствен (на компютър), за който нашите фермери не са подговени?
    3. Кой ще поддържа тези роботизирани системи за доене/хранене, след като им изтече гаранцията и колко ще струва това?

  2. Преди няколко дни писах:
    „Същинският проблем на България е, че и едрите промишлени ферми в животновъдството не могат да бъдат ефективни, защото няма, кой да работи в тях. Единствено правилно подпомаганите малки семейни ферми могат да спасят българското земеделие и българските села!”
    Доилните роботи също са възможно решение, но те окончателно отменят свободното пасищно отглеждане, което според нас е най-природосъобразно и най-здравословно както за животните, така и за хората, изхранвани с техните продукти.

ОСТАВИ КОМЕНТАР