ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/

4

Днес ще разкажем за “Проучването”, което са направили нашите животновъдни специалисти тогава, когато са учили или работили в Европа. Водени са ожесточени дебати по кой път да поемем – да създадем скотовъдни дружества или млекарски такива. За да се почне отнякъде е обсъждан най-вече опитът на Швейцария. Това са разговори водени преди 120 години. Внимателно ако прочетем какво се е дискутирало тогава, изведнъж ще се сблъскаме със сегашната действителност. Ще чуем думи, казани преди повече от един век, които сега чуваме при руските на животновъдите. Какво е казал тогава, един от корифеите на българското говедовъдство – проф. Желю Ганчев, който е бил за създаването на “Млекарниците”:
– “Аз не съм против скотовъдните дружества /разбирай сегашните развъдни асоциации/, но  съм категоричен в становището си, че без стимули, произхождащи от самото говедовъдство, същото е обречено на упадък. Този, който произвежда, трябва и да получава“.
Govedovad.com


ПРОУЧВАНЕТО

„Първите дружества в Швейцария възникват към 1860 г. Те укрепват и стават 500 едва през 1888 г. Основател на швейцарските дружества за развъждане на пъстър добитък е И. Вон Ватенвилд. В един свой позив, той се провиква така :
– “Ние не можем да си представим по-голяма злина, по-голямо нещастие за нашата страна, освен ако числото на дребните селски стопани намалее, те финансово, материално се разорят и тяхната земя започне да попада в ръцете на лихварите или постепенно се слее с големите земевладелци, а те самите се превърнат в работници, надничари и започнат като ратаи да скитат, за да могат да си изкарат прехраната. Не! – това няма да стане! “

Главната цел на дружествата в Швейцария е била, чрез натрупване на капитал, чрез създаване на кадри, да се спре упадъкът на дребното стопанство. Качествената и количествената стойност на производството да се повиши и да се постигне по-голяма доходност от тази дейност. Създадените 500 дружества в района на сименталското говедо и 500 в района на сиво-кафявото говедо, имали за цел рационално използване на мъжки разплодници, подбор на женския разплоден материал, рационално хранене, завеждане на родословни книги, даване на поощрения за годните за разплод животни, просвета на стопаните и др.

Организират се и за пръв път пазари на дружествен добитък през 1898 г. близо до Берн, Остермундинген. На тези пазари, купувачите при голям избор на животни с установен произход, са предпазени от измама.
От 1891 г. Селскостопанският отдел при земеделското министерството на Швейцария,  чрез управленията при кантоните, издава книжки, че избраният бик е годен за разплод. Телетата на одобрените от прегледната комисия крави, годни за дружественото стадо и покрити от биковете, които притежават „книжки за покриване“, ще се означават посредством специални държавни марки, обици на ушите – „ушни белези“. Това държавно свидетелство за покриване и за произход ( раждане) се дава само при наличността на ушната марка и всички тези знаци имат практическо значение, за да се докаже произходът на даден приплод“ .

Тези поучителни за всички моменти, които един пазар дава, както и една обща изложба и специалните животновъдни изложби, в никакъв случай не бива да се подценяват. Една ежегодна изложба на племенен добитък, ще бъде не без значение за племенната работа, за избиране на образцови производители и за обединеното засилване на заводската цел и направляване на цялата раса. Явява се като задача едно по-голямо разширение на тези пазари, за да станат  сила  и да изпълняват своето предназначение.

Напътствията и положените основи от Ватенвилд  още преди 100 години, станаха и частна, и държавна политика по отношение на племенната работа в Швейцария. По този път тръгнаха или бяха тръгнали и всички други страни, които днес имат блестящи постижения в говедовъдството. Опитът на швейцарските говедовъдни дружества и на другите страни от Западна Европа, трябва за бъде  пренесен и у нас и създадем говедовъдните дружества. Тези дружества и след това техният съюз, трябва да създадат  образцов ред, както при развъждането с „обици на ушите“, така и при организацията на пазарите за бици и приплодите им, „където тези знаци имат практическо значение, за да се докаже произходът на даден приплод“.

За Govedovad.com – Дафина Велкова

из книгата “История на съюза на говедовъдните дружества в България” – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 година

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата

 

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

4 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР