В центъра на „вулкана” – ЧУМАТА ПО ОВЦЕТЕ

6
Михаил Михайлов

Днес е пиковия час на „вулкана” наречен Чума по дребните приживни животни. През тези две горещи седмици за нашето овцевъдство, получихме доста обаждания за наш коментар по случващото се. Въздържахме се от коментари и оценки, но днес ще се опитаме да кажем на многобройните ни читатели, нашите виждания по този въпрос. Вероятно на някои няма да им хареса, но искаме да сме обективни и близко до реалностите.  Днес е пиковия час на вулкана и днес ще бъде голямата пушилка. Ще дадем доста примери в стил „казвам ти дъще, сещай се снахо”, и всеки сам да си прави изводите.

Болестта – Самото име Чума по дребните приживни животни, говори много. Заболяването, както е описано в учебниците, при което 10-12 дни след избухването му, поне 60% от овцете, остават лежащи на земята. Ако отворим старите книги, ще прочетем, че в миналото в населените места, където е избухвала Чумата, са били изгаряни и живи и болни хора, в името да се съхрани живота и бъдещето. При констатирането на такива заболявания, това е единствения изход.

Животните – Не случайно агнетата се смятат за невинни и чисти създания. Именно за това те са пренасяни в дар на боговете. Това е най-невинната част от „вулкана”, не можем да ги виним за нищо. Овцете са със силен стаден инстинкт и заедно, едно до друго, докосвайки се, вървят заедно към тучните пасища, кланицата или към смъртоносната инжекция. Те са „ангелите” на днешния ден, които обаче си носят кръста.

Животновъдите – В момента са най-потърпевши. Стресирани, изнервени и с право търсещи правата си. Много време ще е необходимо да излязат от шока, докато се възстановят. Имали сме срещи с животновъди, на които бяха умъртвени кравите при нодуралния дерматит, и знаем за какво става дума. Трагедията е страшна. Дълго време още ще чуват блеенето на агнетата и звука на хлопките и ще подскачат насън. Благодарение на твърдата позиция на животновъдите от потърпевшите райони, те ще получат достойно обезщетение /според последните уверения на министъра, искрено се надяваме да е така/.

Все пак, не е лошо, всичко, което се обещава,  да го поискат писмено, със срокове и епизотичната комисия да действа, докато се изпълнят до последно, поетите ангажименти от Държавата.

Ветеринарите –  Все още живеят в номенклатурния строй. Хем искат да са водещи, хем незнаят как да го направят. Все още не могат да разберат, че животните не са техни, че те им дават хляба и те трябва да ги пазят. Не е допустимо да карат животновъдите сами да участват в умъртвяването на стадото си – по разказа на Венко. Не е допустимо, да се отива във фермите и да започва ликвидация, без да се представят необходимите документи за това на собственика /поне така казват някои от потърпевшите фермери/. Оказа се, че по места се чакат инструкции „отгоре”, безсмисленото държавно вертикално управление за пореден път даде начало на „лавината”. Дори това заболяване да е непознато за Европа, би трябвало да има план за работа при такива ситуации.  Както казахме, това се случва в този район всяка година. Сигурно има такъв план, но не е разигран и отрениран в различните му варианти.
В първият наш материал, по този случаи писахме:

           Шарка и чума по дребните преживни животни

     След форума на овцевъдите – “Те бяха моето всичко”

– Ако нямаме специалисти по това заболяване, да извикаме такива, от страни където го има. Гордите албионци преди десетина години наведоха глави и извикаха нашите ветеринари да ги спасяват от шапа. И какво им стана –нищо. Помогнахме им да ликвидират това заболяване и да го нямат и до днес. Ясно е, че след като мине това, ще трябва да си направят равносметка на организационните действия и да не се мъчат да водят бащина дружина, а да включат всички имащи отношение, по даденото заболяване. Науката при ветеринарите, си направи доклада, ама трябваше по-силно да бият тъпана. Време е, да се даде точен отговор за ситуацията, за да отпаднат всякакви съмнения, относно развитието на заболяването и неговото ликвидиране.

Обществото – Както винаги лабилно, влияещо се от медиите, слуховете и някои организации. Подписи за кравата Пенка, рев за кончетата без номера  в бусчето на мургавите превозвачи, гълъбите без паспорт и десетки подобни случаи. Има правила,  които трябва да се спазват и от обществото също. Защо никой не реве в Холандия и Германия, когато се ликвидираха телета без произход, и такива с объркани кръвни изследвания. Всички  го понесоха в името на животновъдството. Нека най-напред водачите на такива организации, да си направят проверките, и тогава да търсят дивиденти. Пълна трагедия с жената, която оплакваше козичките си. Трябва ли да работи на тази възраст тази жена, не трябва ли обществото да и осигури добри старини и жената да си плете терлиците, а не да отглежда козички за да преживява. Много важен въпрос.

Специалните служби – Досега трябваше да има отговор, как това заболяване дойде у нас. То не става нито с комари, нито с мухи, нито по въздушен път. Причинителя действа само при пряк контакт. Причинител има и трябва да стане ясно на всеки, кой е той. Това е граничен район, а за там  се знае всичко, какво става и муха да бръмне се чува.

Политиците – Като „мухи на мед”. Търсят се девиденти от всякъде. Куп писма и изслушвания. Ако бяха така активни, за всичко, което става в животновъдството, сега щяхме да се къпем в мляко, и да ядем луканки всеки ден. Интересно, къде бяха тия хора преди два месеца и защо не задаваха въпроси, когато овцевъдите ревяха, че няма на кой да си продават млякото. Къде бяха тия хора, когато говедовъдите ревяха, че сме на последните места по изкупни цени на млякото, а  нашето е с най-голяма себестойност. Усмивки, приемане на жалбите, потупване по рамената, надежди  и до тук.

Слуховете –  Всеки ден нови версии. То не бяха сърни, зайци, скъсани мрежи, внесени ваксини, нелегално внесени животни, отрови от самолет, фалшиви лаборатории. Останаха само извънземните и Румпелщилцхен /злото джудже/.
Има и още по зловещи слухове, свързани с политика за унищожаването на животновъдството в този край. Това вече граничи с пълното безумие. Европа има недостиг от поне 50% от продукти от овцете и едва ли ще вземе сама да си реже клона. Това е пълен абсурд. Европа не е глупава, тя няма никога да вземе да работи в един от най-трудните сектори на животновъдството.

Грешките – Допуснахали се грешки от участващите в сектора : скоро публикувахме материал на наш приятел, който работи в Англия, в голяма ферма и той ни разказва: първият ден, който почнах работа, шефа ми каза: – На втория ден след раждането, ако не маркираш телето, мен ще ме глобят солидно, а ти си вземаш чантичаката, удрям ти един ритник и те изпращам от там, от където си дошъл.
При нас, ако отворете системата на БАБХ и ще видите, че все още имаме овце  -„столетнички”, с рождени дати от 2000 година, че и по назад.
Задължение на животновъдите – в двудневен срок писмено да известят ветеринара за събитието – в случая раждането. При смърт или клане – на момента. Направете проверка, колко такива известия има при ветеринарите. Използват се всички неразрешени методи, не само за по-големи доходи, но и за избягването на някои ненужни административни изисквания.
Този пример го даваме, защото от номера почва  сегашното животновъдството.  В този „вулканичен” район, от край време, всяко едно неспазване на правилата, водят до грешка и избълване на лава.
Ако питате нас, много пъти сме си задавали въпроса, защо в тези райони хората се подлагат на мазохизъм да гледат животни, като на всеки шест месеца им се случват подобни случки.

Причинителя – Ако има човешка намеса, това се знае.  В този район, хората си знаят всичко. Там просто им е вродено, от дългия живот на границата, да виждат всичко и да знаят всичко, каквото става. Ако се знае и се мълчи, е във вреда на всички.

Самочувствието на фермера – Толкова ли е смачкан, че първите дни никой не поиска заповед за ликвидиране, протокол за заразата, лабораторни изследвания, правилата за възстановяване на загубите. Те са хора достойни за уважение, хора,  които материално би трябвало да са добре /все пак да имаш 100 овце, не е да работиш само за къшей хляб/, хора, които изхранват нашия народ и би трябвало да имат по голямо самочувствие.

Клането: Как и къде става. Пак никой не „знае”. Факт е обаче, че се колят официално 500 000 глави ДРД, къде са заклани останалите 500 000 бр., кой е консумирал това месо, има ли ветеринарен документ, пак „не се знае”. Всички знаем къде /включително и контролните органи/ и си мълчим. Сега говорим.

Умрелите животни – Дори в първобитното общество, умрелите или са били изгаряни или пускани по реките да ги изядат рибите, за да не се разпространяват болестите. Сега си загробваме, където искаме или още по-добре, оставяме  ги по местата, където са умрели. За проверката няма проблем, под всяко легло в обора по един чувал с марки. Екарисажите, ту работят, ту не работят. Обществените поръчки и делата вървят с пълна сила по всяко време. Добре, че са орлите в някои райони, че помагат да се ликвидират такива животни.

Какво ще се случи – Благодарение на твърдата позиция на животновъдите от потърпевшите райони, те ще получат достойна  компенсация /ако може да се каже така, и според последните уверения на министъра/.  Наказания и оставки при всички случаи ще има. Все пак, някой трябва да „опере пишкира”. Може би има и защо.

Бъдещето – Безсънни нощи за животновъдите. Ще сънуват много нощи овцете си, ще правят нови бизнес планове, за напред. Някой, при всички случай ще се откажат. Тези, които останат, започват от първи клас и ще се ослушват за следващия „вулкан”, ако не запушим сега и завинаги кратера.

Съвместна публикация на сайтовете www.ovce-kozi.com и www.govedovad.com

6 КОМЕНТАРИ

  1. Има или няма Чума по ДПЖ? – Това е въпроса!
    Има, ако се гледат лабораторните резултати. Но те са последната брънка от признаците на цялата клинична картина на възникналото заболяване. Болест (Чума), която се характеризира с висока смъртност – до 90 % и е изключително смъртоносна за козите. Тежка, лошо миришеща диария и бързо засягане на голям брой животни – за 10-ина дни обхваща цялото стадо. Животните се заразяват едно от друго при допир. Вируса умира за ден-два, максимум 3, което означава, че животно умряло преди 3 дни и останало на открито вече не е разпространител на заразата! – Ще кажете, ама как така?
    – Отговора е много прост: липсва заразоносителство при оцелелите животни, което е научно доказано и поради много краткото време на живот на вируса в околната среда.
    Никой не даде отговор на тези факти, Защо? Прибързване … или незнание!
    Дали не става въпрос за някаква форма на Заразна Ектима по овцете, причинена от вирус, който е мутирал и генетично се е доближил до вируса на Чумата? Но пък е станал безопасен за козите!? Че колко ваксинации се извършиха с ваксини, които бяха съмнително регистрирани? … Въпроси и Догадки, ама няма кой да ги чуе! … А после им куцала комуникацията… Че то цялата ни държава се управлява на този принцип, пък Вие все Агенцийката гледате …

  2. Най-накрая да прочета нещо смислено, задаващо адекватни въпроси за положението, в което се намираме. Благодаря ви!

  3. Поздравления за статията! Откакто започна цялата патаклама, все ми се натрапват аналогии с НД по говедата преди две (?) години. Тогава се изби много повече (и то едър) добитък. Къде бяха защитниците тогава? И имаше ли ефект от цялата касапница?

ОСТАВИ КОМЕНТАР