Как се правеше карантината преди 1990 година

2

В едно от изказванията си, по отношение на мерките, които се вземат за спиране на заболяването ЧДПЖ, премиера Борисов казва:
– “Няма друга европейска или световна практика, за това, какво да правим за животните, в местата с огнища на заразни болести“. – Той разпореди на министъра на земеделието Румен Порожанов, да даде информация, как се действало при подобни случаи, по време на управлението на БКП, преди 1990 година. “Армията затваря и загражда района, и се действа по същия начинИма държави, в които всичко се изгаря в десет километровата зона по границата на огнището на заболяването” – допълва  Б. Борисов.

Карантината е най-важното мероприятие, което може да прегради разпространението на дадено заболяване. Всичко трябва да се прави по инструкциите. И ние уж започнахме карантина, но хора от огнището се появиха на митинга в София. Само за няколко часа бяха хванати коли, които пренасяха животни от карантинните райони, за вътрешноста на страната. Оказа се, че в едно от последните заразени стада, собственика е имал връзка с колега от района на умъртвените животни. По телевизията видяхме, как една от пръскачките не пръскаше, а чуркаше. Как този работник щеше да олее хубаво гумите, няма обяснение. Коректноста на разтвора също е от много важно. Качеството на препарата още повече.
В тази връзка решихме да проверим какво се е правило по времето на БКП. Обърнахме се към нашия познат и добър приятел, фермера от Сливен – Панайот Тодоров – Полковника.

Г-н Тодоров, вие имате доста години служба в армията, участвали ли сте в такова мероприятие, като карантина. Виждате, стигаме до драконовски мерки да ограничим боласта.

Панайот Тодоров: – Благодаря ви за въпроса. Той ме връща в моята младост, когато разбрах, че да носиш пагона – това е чест, отговорност и гордост. Имах такъв случай, да използваме нашето призвание и за мирни цели.
Това се случи през далечната във времето 1978 г. Тогава бях ротен командир в с.Болярово. Има доста хора, които все още помнят тогавашната служлба – по цял ден учения, стребли и теория. Трябваше да сме готови да защитим Родината.
До 19 часа на учение и отидох да вечерям в селсаката кръчма. Точно сядам и идва викача и ми каза – Веднага при командира на полка. Отивам там, освен командира, командира на армията и един цивилен човек, вероятно ще е бил от партията. Командира от армията ме извика до картата, очерта един кръг около село Каравелово и още няколко села от този район и ми каза – “Искам 45 дни никой да не излиза, и никой да не влиза в района, включително и милицията“.
Веднага изкарахме от казармата двете роти, опасахме със съответните постове района. Блокирахме всички входни артерии и само през Каравелово, през централен КПП можеше да се влезе в другите села.
                                        Имаше шап и трябваше да го спрем.
По самата организация, всичко направихме за два дни. Изкопахме дезенфикционните ями, изпратиха ни техника да копаем гробове за животните. Варели с киселина да ги заливаме, защитни костюми, пръскачки и всичко необходимо.
Продуктите за селата стигаха до бариерата, разтоварваха се и камиона се връщаше. Тогава излизаше камион от зоната, товареха продуктите и след това където беше стоял се дезинфекцираше.
                                  Абе да ви кажа, и пиле не можеше да прехвръкне.
Ветеринарните специалисти също прекараха 45 дни в зоната. Забравих да кажа и най-важното. Всеки воиник разполагаше в сумката си с два пълнитела заредени с патрони.
                                             Имаше и опция за заповед за стрелба.
И така след 45 дни вдигнахме карантината, ама си беше истинска карантина. В днешно време съм виждал карантини, ама няма нищо общо с нашата.

Може би малко сме били „страшни” за населението, но си свършихме добре задачата -спряхме шапа до бариета пред Каравелово.
Govedovad.com

2 КОМЕНТАРИ

    • Не лакеи, а свидетели! Не си бил роден още и хабер си нямаш какви работи ставаха.

ОСТАВИ КОМЕНТАР