ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/

3

От първите две части на нашата  история за началото на говедовъдството в България, разбрахте, че то е било в много тежко състояние. Независимо от опитите на някои организации и индивидуалисти, да се помогне, всичко е ставало много бавно, а резултатите никакви. Тогава се намесва Държавата и като „майка” на народа, от това което четем, добре си е свършила работата. Въобще и не сме си представяли, че преди 100 години нашите фермери са имали  такива преференции, каквито  някои  дори сега нямат.
Govedovad.com


Мероприятия

Безспорно държавата не можеше да търпи и да поддържа това примитивно състояние на животновъдството, което продължава дълго време. За да се подобри говедовъдството и да се повиши продуктивността на говедата, бяха обмислени и проведени мероприятия от голямо значение. Създадоха се скотовъдните фондове, учредени още със Закона за подобрение на скотовъдството през 1912 г. и потвърдени със Закона за подобрение на земеделското производство през 1922 г. Въз основа на тях се проведоха редица важни мероприятия.

Закон за скотовъдните фондове  – скотовъдните фондове бяха средство за провеждане на държавната политика по животновъдство, а за организираните говедовъди – гарантиране на труда и средствата, вложени при провежданите мероприятия. Всяко посегателство от страна на държавата върху тях, изземването им за други нужди и злоупотребата с тях бяха причини за безпокойство и за проваляне на мероприятията, а така също и повод за упорити борби и демонстрации от страна на говедовъдния съюза през цялото време на неговото съществуване.

Скотовъдните фондове бяха финансово силни, със сигурни средства, които идваха от следните източници:

  1. приходи от заделени части от мерите;
  2. приходи от новоразработени мери;
  3. задължителни вноски ( в проценти) от бюджетите на общините;
  4. такси на глава добитък, такси от пускане на биците, глоби и др.

Със средствата на скотовъдните фондове се издържаха общинските разплодници, купуваха се нови разплодници според нуждите и др. До 1930 г. с тези средства бяха построени 408 общински обора при наличността на 2695 общини.

Наредба за уреждане на признати от държавата развъдни говедовъдни центрове – тази наредба, която в практиката получи името „ контролата “ и постави началото на развъдно – подобрителната работа в говедовъдството, също изигра огромна роля за нашето говедовъдство на времето. С нея развъждането се постави на научна основа. Тя служеше като ръководство при развъдната техника, при отбора и подбора и беше добре замислен план за подобряване на нашето говедовъдство, ако обективните условия позволяваха приложението ѝ.

Наредба за отглеждане на мъжки говежди разплодници – тази наредба дойде да задоволи една неотложна нужда на говедовъдството. Тя доби значение, като осмисли развъждането въз основа на резултатите от контролата на продуктивните качества на кравите.

„През същата година ( 1930 г.) в страната е имало 435 858 крави, за покриването на които са били необходими 7264 бици. Одобрени са били и „позволени“ 3502. Следователно не са достигали още 3762 бици. По тази причина в страната са останали непокрити 226 000 крави. От загуба само на телета страната е загубила около 158 056 000 лв. , а заедно със загубата от мляко се получава обща загуба от около 632 224 000 лв. ..“

Пак там за отделните окръзи е казано, че „В Мастанлийски окръг ( сега Смоленски окръг) един бик се пада на 1012 крави, а в кюстендилски – на 419 крави и т.н.“

Следователно наредбата е продиктувана и наложена от тази действителност. Основните начала, залегнали в нея, накратко се свеждат към следното:

  1. Право на отглеждане на бичета имат само членовете на говедовъдните дружества и по изключение отделните стопани извън развъдната област.
  2. До изкупуването оставените за отглеждане бичета се преглеждат от специална комисия 3 пъти.
  3. Стопаните на отглежданите бици получават премия от 5000 лв. , давана безвъзмездно на два пъти до изкупуването на биците.
  4. Биците се изкупуват по цени: 15 000 лв. за I категория, 12 000 лв. за II категория и 10 000 лв. за III категория. Тези цени са променяни в зависимост от промените в пазара.
  5. Държавата поема задължение да пласира биците, след като са одобрени и срокът за отглеждането им е изтекъл.

Това са част от помощта на Държавата. Към това трябва да се прибави отдаване на ползване на пасища и мери, финансова подкрепа при строителството на обор, пак финансова подкрепа при продажба на женски животни и на такива показали висока млечност.

За Govedovad.com – Дафина Велкова

из книгата “История на съюза на говедовъдните дружества в България” – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 година

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

3 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР