ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/

0

В първите три статии  прочетохме, че по отношение на говедовъдството сме почнали под нулата. Да се почне от нулата не е лесно, но държавата почва да помага, нашите сънародници завършили престижни земеделски университети в Европа, започват да се връщат и се стига до големият въпрос, каква порода говеда да се развъжда.
Изключително важен въпрос, защото възпроизводителните процеси в говедовъдството, дори и сега, при наличието на геномната селекция са бавни. Да не сгрешим и да започваме отначало.
Както е характерно за българина, не вървим по утъпкания път, а избираме най-трудните маршрути, на разклоненията, на баирите и язовирите. Докато накрая слезем на земята и го направим дори по-добре от тези, които са го измислили или внедрили.
Така се получава в началото.
В статията има едно изказване на един от най-големите говедовъди на България- г-н Минко Стоев. То е написано през 1940 г. Прочетете го внимателно  и ни кажете за коя година става дума – за 40 та или за друга.
Govedovad.com


ПОРОДАТА

По отношение на породния състав – коя порода трябва да се отглежда у нас – е съществувал дълъг спор, както сред агрономите, така и сред ветеринарните лекари. И в зависимост от служебните си места и едните и другите са успявали да прокарат разбиранията си и да внасят и бици, и крави от различни породи за подобряване на говедовъдството. Всичко това е ставало безсистемно и резултатите са се стопявали още в началото, с изключение на млекарските райони около София и донякъде около Пловдив. За това състояние М. Стоев в статията си „ Подобрението на говедовъдството в България ( в. „ Говедовъдни вести“, бр. 9-10 от 1940 г.)“ цитира впечатления за състоянието на създадените краварници в заводите „ Клементина“ и „ Кабиюк“ и дословно пише следното:

Имах случай да видя добитъка и на едната, и на другата краварница и не можах да си обясня целта, която се преследва с тях. Всички крави са купени от плевенско и болшинството от тях, са много добри. Обаче за бик в плевенската краварница е оставен бикът или негов приплод, купен от постоянната комисия в Плевен, която е имала чифлика „ Клементина“, който бик е с косъм тъмно – жълтеникъв и минава за фрибургски, когато нищо фрибургско в него няма. От кръстосването на кравите с този бик, са се навъдили едни жълтеникави мелези, от неизвестна раса. За кравите в „Кабиюк“ е доставен един чистокръвен сименталски бик и всички негови приплоди са мелези симентали. Така развъден, добитъкът в двете краварници няма и не може да има значение за подобрението на местния добитък, защото от тях никой не може да си достави местни бичета за селекция, нито чуждестранни за кръстосване, понеже приплодните са неизвестни мелези.

В същата статия Минко Стоев продължава:

Приведохме мнението, за да се види каква е била лутаницата в България и безпътицата по онова време, въпреки че са се срещали тук – там и трезви гласове. Нищо смислено по онова време не е предприемано за подобряването на говедовъдството. И ако цялата дейност за онова време трябва да се преценява, то тя трябва да се таксува като вредна.

Развъдната политика действително е била в безпътица. Разплодни животни са внасяли по своя инициатива и отделни притежатели на мелници и чифлици, които са станали причина да се получават шарени говеда, известни между населението с едно общо име „швейцарски “. Тези шарени говеда обаче са се стопявали в компактния масив на местното сиво говедо най-вече в Северна България по поречието на реките Искър, Вит, Осъм и Росица, който впоследствие се оформи като развъдна област на местната порода.
По-късно, след утвърждаването на местното сиво говедо като порода, с която държавата се зае да провежда държавна политика, в нейна полза с фанатизъм се застъпваха вече и агрономи, и ветеринарни лекари, за да се стигне до крайности и да се смята, че „ чистото “ сиво говедо в неговия старинен вид ( с каквито и да е физиологични признаци ) е главната цел на развъждането у нас.

Това е историята, която не остана без лоши последствия за правилното ориентиране в развъдно-подобрителната дейност при местната порода говеда. А разрухата, която настъпи с постигнатото, може да се каже, че е печалната страница в историята на говедовъдството в България.

За Govedovad.com – Дафина Велкова

из книгата “История на съюза на говедовъдните дружества в България” – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 година

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)
ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

ОСТАВИ КОМЕНТАР