Производството на бици – има ли почва у нас

0

На редакционната поща на  Govedovad.com се получи следното писмо:
– “През последните години, макар и непрекъснато да критикуваме, в някои ферми се направиха доста неща. Също така някои Развъдни асоциации, започнаха да чуват петлите – например тази на Абердина и Херефорда – Сливен, имат немска информационна система, Монбелярда ни изненадват със страхотен информационен продукт в помощ на фермера. Имаме ферми с висока млечност, а също и крави рекордьорки.
Въпросът ми е – защо не си произвеждаме сами бици, толкова ли е сложно това”.

Отговора дава  – Михаил Михайлов, дългогодишен директор на СИ в гр.Сливен.

Понеже доста пъти съм критикуван от читателите, че употребявам думата бици, а не бикове, искам да им цитирам, какво пише в някои наши помагала – „бици”- мн.ч на бик, което звучи по скоро шеговито, въпреки, че е прието да е официална дублетна форма на бикове. Уточнявам, защото доста често ще използвам тези думи.
Въпросът звучи малко, като заглавието на книгата от дядо Благоев – Димитър Благоев-„Що е социализъм и има ли той почва у нас?”. Използвайки „дядото” въпросът би звучал така – „Що е производство на бици и сперма и имат ли почва у нас”. Докато дядо Благоев е отговорил на първия въпрос  с ДА, на втория въпрос аз ще отговоря с НЕ.
Пълен абсурд е, поне в следващите 30 години, да произвеждаме бици от известните породи, дори и за осеменяване на нашите крави. Искам също да се разгранича, че критици много.
Бици от изчезващите наши породи – Българско Родопско говедо, Българско сиво говедо, Искърско говедо, Сиво говедо, Българско кафяво говедо и Родопско късорого говедо, плюс биволите трябва да си получаваме материал, защото няма начин да си внесем от другаде.
Аз, много добре разбирам въпроса на  читателя,  той има в предвид производството на бици от Холщай в двата му цвята, Симентал, Кафяво говедо, Джерсей и другите комерсиални и високопродуктивни породи.
„Влака” изтървахме още в края на миналия век.
Беше си съвсем нормално, течеше реформа. Правилна или не, няма какво да се коментира, виновни сигурно има, но трябва да се гледа напред.
В началото на 2000 г, по време на присъединителните програми имаше дори договорка за бързо раздържавяване на селекцията.
Държавата тогава, обаче направи всичко възможно да забави тези процеси. Например първата развъдна асоциация на Черношарената порода бе създадена през 2000 г, а проработи през 2004 г. След това, държавата се отърси от селекцията, но си остави Станциите за ИО. Все пак в тях имаше някакъв ”хляб”.
Но кажете ми как да се издържат асоциациите. В Европа, асоциациите си получиха и Станциите за ИО и бюджета им долу горе се формира от следните пера – за приходите:
– продажба на сперма-50-60%, продажба на животни, прегледи, панаири и др- 25-30% и едва 10% от такси за селекция.
Освен това, няма стимул в асоциациите, като станциите не са техни да извършват тази дейност.
Но нека да почнем подред защо казах твърдо НЕ.
В момента нямаме Станция за изкуствено осеменяване, която да може да обработва спермата, както се прави при водещите държави.
На светлинни години сме от прилаганите там технологии.
„Перлата” на ИО не само в България, а и в Европа, станцията в гр.Сливен, си е направо на доизживяване. Построена е в осемдесете години на миналия век. Съоражена беше с пълен набор от лабораторно оборудване от френската фирма Касу. Дори си спомням, като дойдоха френските  техници да монтират апаратурата, в лабораторията имаше само три контакта, на тях им трябваха тринадесет. Няма да  казвам колко бяха термостатите, сушилните машини, микроскопите и другите пособия-безброй. Скенера за оценка на спермата беше също френски, но в началото на 2000 г престана да работи, защото нямаше програма. Германските колеги ни подариха и апарта за постепенно замразяване на паетите. Сперма получавахме в три зали, като в едната имаше и манекен.
Спомням си някъде през 1995 г,по време на кризата, трябваше ни нова кожа за манекена, старата беше скъсана. Завода за кожи в Габрово фалира, и няма откъде да вземем кожа. Наложи се да я купим от Германия.
След случните зали, имаше и няколко коридора за сушене на биците след къпането. Всъщност процедурата беше следната – имаше графики и всеки бик правеше по две или три скачки седмично – няма зима, няма лято. Скачаше се по графика. От обора влиза в банята. Къпане с топла вода и теляк, задължително, както е в баните за хора. От там в коридора за сушене. Влизане в случна зала, получаване на спермата и на излизане половин час, следва коритото за профилактика на копитата, ако е необходимо. След това на яслата в която освен нормалната дажба – над 50% овес. Скоро бях писал за подготовката на кочовете и имаше въпос – защо овес.
По-добър фураж от овеса за разплодниците няма.
Биците също получаваха шишенце тривитаминол, тикви, по рядко моркови, а определени екземпляри, дори яйца и мляко. Средно от бик се получаваха над 10 000 дози семенна течност. През последните години от отчетите на СИО се вижда,че цифрата 3000 си е рекорд. Каква  икономическа ефективност ще търсим при толкова малко дози годишно.
Квалитетните бици по света дават и до 500 дози при една скачка.
Организацията на труд също е неефективна. В станцията сме отглеждали 141 бика -може би най-много бици на едно място в Европа е имало в тази станция. Сега с двадесетина разплодника, каква организация на труд да правиш. Специалистите – останали са на боб зърно.
Всъщност според мен, в страната има само един действащ специалист – Виолета Георгиева в Сливенската станция.
Науката – все пак имаме   Института по биология и имунология на размножаването. Продължаваме да работим с разредители отпреди тридесет години и технологии, които са вече в историята.

Така  че, по отношение на базата и технологията, не сме добре и от тук идва първото НЕ, на  въпроса на читателя.

Следва организацията на бикопроизводството. Освен мене /а много ми е трудно да го кажа това НЕ, защото дълги години отговарях за тази станция/ има и един много уважаван професор по говедовъдство, който също казва НЕ за производството на бици и сперма у нас.

Интересното е, че всяка асоциация в развъдната си програма залага производството на бици. Комисията, която приема програмата също знае, че това е невъзможно да стане в днешния ден, но държи да го има записано. Контролният орган, също знае, че това не е възможно, обаче си прави проверките.

Така бих завършил първата част от отговора на въпроса на читателя.
В следваща статия, ще отговоря на въпроса, защо не можем и да произведем бици отговарящи на изискванията.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР