ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/

4

Както му е реда за нас, никога не можем да се обединим /става дума за животновъдите/ и винаги създаваме не една мощна организация, а много малки такива, уж борещи  се и защитаващи една кауза-интереса на фермера. Примери колкото щеш. Над 100 организации на животновъдите, в.т.ч над 40 са само развъдните асоциации. Всеки дърпа „въжето” към себе си, защитавайки само своите интереси или лобистки такива.
На някои такива организации, обаче им харесва, стоят си на „сянка” под чадъра, гледат сеир и когато видят, че ще има потупване от някой по рамото, го подлагат.
Други, не могат да разберат, че „играта” е много сложна и решават да стават Ивайловци на новото време и обикновено завършват на „кладата”.
Има и трети и четвърти, които по принцип си правят сметки без кръчмаря.
Негативите, обаче са за фермерите.
В тази връзка може да прочетете наша статия –

„Орел, рак и щука и и още кой знае какви животни.”

 

По същия начин са разсъждавали и нашите предшественици. Още от момента, в който е започнало да се говори за организиране на говедовъдите / 1900г/ са започнали и „войните



Какви дружества трябва да се образуват – скотовъдни или млекарски?

Б.А. сегашните професионални организации на говедовъдите са аналог на тогавашните млекарски дружества, а скотовъдните на развъдните асоциации.

Такъв спор е имало някога. Защитник и активен организатор на млекарските кооперации е бил  нашият бележит професор Желю Ганчев. Ето как се аргументира той в една своя статия ( сп. „ Садово“, кн. IV, 1912 г.):

„ Много пъти се е смятало, че млекарските кооперации са изкуствено създадени и даже един началник на земеделското отделение беше се заканил, че една година като спре субсидиите, те ще измрат, но че той ще създаде жизнеспособни дружества, за да покаже на Ж. Ганчев и Бояджиев как трябва да се работи… “

И в подкрепа на своето становище проф. Ж. Ганчев добавя:

„ В Пирдоп и Етрополе хората започнаха да гледат добитъка си и сега имат мелези, които не се различават от вносните. В Брезник и Студена има стремеж към подобрение на говеждия добитък, където никъде в България го няма. И не е голяма изненада, ако кажем, че освен в София и може би в Пловдив никъде в България няма такива крави, както в Пирдоп, Етрополе и донякъде в Брезник. Това се дължи единствено на млекарниците. Сега в Северна България се основават скотовъдни дружества, към които държавата се показва доста щедра. Ще ни покаже скоро времето, дали те ще могат скоро да постигнат това, което млекарските кооперации в Пирдоп и Етрополе постигнаха. Аз се съмнявам, макар че по принцип не съм против скотовъдните дружества…“

Ж. Ганчев е основал кооперацията на 7 юни 1904 г. в Пирдоп, в Студена през 1906 г. , в Беброво през 1907 г. , в Брезник през 1905 г. В същата статия Ас. Георгиев пише, че проф. Ж. Ганчев, за да укрепи кооперациите, в началото е търсил и взимал пари на заем, за да се изплаща млякото, а е давал и собствени пари за същата цел.

ОПОЗИЦИЯТА:В реферата на Брестнички се казва:

„ Основаването на млекарски дружества преди скотовъдните е една крупна грешка, която струва и ще струва скъпо на държавата и която хвърля сянка върху скотовъдната политика на министерството. А основаването напоследък на някакви „ скотовъдно-млекарски “ и „ млекарско – скотовъдни“ дружества е едно недоносче, едно чудновато оригиналничене, което е пак нещастие за българското скотовъдство. “

И в реферата си Брестнички прави предложения за основаването на дружества, в устава на които да залегнат следните положения:

  1. Подобряване на породата и изравняването ѝ.
  2. Подготовка на кадри и просвета на членовете.
  3. Водене на родословни книги.
  4. Организиране на изложби и конкурси.
  5. Организиране на пазари.
  6. Подобряване на фуражното производство.
  7. Създаване на пасища за младите животни.
  8. Подобряване на оборите.
  9. Застраховане на животните.
  10. Материална защита на членовете чрез дружествата.

Събранието е взело и следната резолюция:

  1. Препоръчва се основаването на скотовъдни дружества, като се приканват членовете в интерес на скотовъдството да работят за тяхното популяризиране там, където условията налагат това.
  2. Събранието намира, че основаването на млекарски дружества преди скотовъдните дружества е погрешно и препоръчва последните да предшестват първите.
  3. Препоръчва страната да се раздели на райони, в които да се отглеждат подходящи породи.

„ Известни мероприятия като насъщни биха се приели от самото население, от самата среда, ако по тази или онази причина държавата закъснее с въвеждането им. Обществото, както и всеки частен негов член в частния му живот, предприема често пъти независимо от държавата добри мероприятия в своя полза, та прибягва до разни мерки, за да запази и укрепи благосъстоянието си;

из книгата “История на съюза на говедовъдните дружества в България” – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 год

За Govedovad.com – Дафина Велкова

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. защо не напишете само за НСГБ – каква му е структурата, кои са членовете, как се издържа, защо председателят Зоров играе срещу мнозинството говедовъди и, защо много регионални говедовъдни дружества искат да се федерират с НОКА, а не с прехвалените Обединени Животновъди?????

  2. И за какво са ви да взимат европейски пари и да ви мамят направете си общо сдружение и си решавайте въпросите без тях.

  3. Вина има и държавата за регистрацията им,по-скоро за държавата е добре,разделяй и владей …

ОСТАВИ КОМЕНТАР