Без ограничения на времето. Говорим за месодайното говедовъдство

2

С фермера Велин Мицев от Сандански, се срещнахме в късен следобед в кафенето на фермерите в града, както му казват, защото в него освен приказките за кравите, обмяната на опит, разбира се и за субсидиите, се вземат и важни решения за дейността на тяхната организация.
Този път няма да цитирам  Йордан Йовков, че “най-хубавото нещо, е банкет в късен следобед, под дебела сянка в мъжка компания“. Просто в този час на деня в Сандански няма дебела сянка и температурата е над 40 градуса. Освен това, Велин слизаше от 2000 м, от пасището където бяха кравите му. На въпроса ми, как са животните, той ми каза:
– “Супер са, трева колкото искаш, вода колкото искаш, сенки колкото искаш. Като на пионерски лагер са – след което продължи – Този път ми дай повече време да говоря, защото съм член на Съвета по животновъдство, но докато стигнем да говорим за нашите крави, ми дават само една минута, сякаш всичко ни е наред.
Затова му дадох думата, като му обещах, че няма да го ограничавам: – Давай, говори колкото искаш, кажи всичко което ти тежи.
И той започна:
– Аз съм председател на Сдружението на животновъдите на Югозападна България. В началото се бяхме обединили четири сродни организации от този край, но точно по нашенски, всеки взе да дърпа чергата на някъде, и в крайна сметка се разделихме. В групата от Сандански сме над 50 животновъда. Аз мисля, че на нас се отделя най-малко внимание. Оставили са ни на самотек. Чета обаче, че 90 000 бр от кравите ни са месодайните – чистопородни, кръстоски и млечни, които не ги доят. Ами то това са почти 30 процента от кравите ни.
Да не си помислят читателите ви, че съм парашутист,  искам да кажа няколко думи за моето стопанство. Започнах през 1980 г, когато бях още юноша бледен, както се казва в песента, с пет крави. Сега стопанството ми наброява над 100 говеда и имам помощник в лицето на сина.
В този район много малко крави са под селекция. Има само няколко стада, в които половината чакат ред, техните приплоди да бъдат записани в родословната книга, и има едно стадо от Сивото говедо в село Катунци. Преди години дойдоха от асоциациите, огледаха животните, намериха куп кусури по екстериора, казаха ни: –  не стават, и си тръгнаха. Тук във времето сме направили много опити с най-различни породи. Като чиста порода развъждането е трудно, опитвали сме. С интерес прочетох вашата статия за хибридизацията

Разрешено за четене, „забранено” за прилагане – кръстосването

Много сте прави. Защото чистите породи, като ги качим на 2000 метра, не се развиват добре. Нашите местни крави, заплодени с известните месодайни породи, пригодени за пасище, дават отлични телета и издържат на условията в планината. Затова и кръстосваме с бици от породите Херефорд, Абърдийн, Симентал за месо и най-вече с Лимузин. Защо с лимузин. Нашите купувачи искат телета с червени глави, с бели не искат и да ги видят. Тялото също да е червено. Така че, като дойдат търговците, най-напред се купуват тези телета. Селекцията пък, не иска кръстоски.
Забравих да кажа, че биците от породите, с които кръстосваме, купуваме от най-добрите стада в страната. За бик, пари не ни се свидят. Технологията е проста. В края на май, кравите с телетата ги качваме на 2000 м височина, високо в Пирин планина. Всяко стадо си има район за паша. Нямаш право и две дъски да сковеш. Единственото което можеш да направиш, това е колиба за пастира. До колибата е и “гюбрето”, така казваме на мястото, на което вечер спят кравите. Нощната паша също е забранена. За няколко дни кравите се научават да се прибират при гюбрето /торището/ и там да нощуват. Нямаме проблеми с това.
Бяхме си подредили стадата, кравите да се телят преди май, за да могат телетата да станат поне 50 кг преди да тръгнат нагоре.
През последните години знаеш. Ваксинация след ваксинация. Това даде отражение на цикличното заплождане и сега имаме крави, които се телят на пасището. В началото на октомври животните слизат в оборите. Трябва да престоят определени дни горе, за да вземеш субсидията. Банкет даваме, ако може да ги продадем веднага. Вече казах,  червените се купуват първи. Не е по политически причини – в рамките на шегата се смее Велин. Такива са ни сегашните клиенти. По нататък, може пък да искат с бели глави. И такива ще им направим.
Телетата се качват на 50-100 кг и слизат когато вече са станали  до 220 кг. Продаваш, вземаш парите, и ако продадеш някоя стара и дефектна крава, вземаш някой лев и това са ти приходите. Ясно е, че малките мъжки телета не ги купуват, пазар за женските, които остават, след като си заделил за разплод, също няма. Купуват само мъжките. Така че, приходите идват от мъжките телета, бракуваните крави и някое и друго продадено женско теле. Друго няма. Знаете, субсидията за нашите крави е най-малка. Обикновено продаваме от 3-3.60 лв/кг. живо тегло в най-добрия случай. Ако не можеш да продадеш през октомври и ти останат животните, пускаш кепенците – фалирал си.
След като се върнат животните по оборите, отиват през деня на паша, каква паша в края на октомври и то тук, дето два месеца е било 40 градуса, можеш да си представиш. От първи декември започваме да слагаме в яслите. Малко концентриран фураж, сено, слама и май това е. Много пъти се питаме, защо тези от селекцията вземат два пъти по-голяма субсидия от нашата. Имаме такива стада в планината. Ами нашите кръстоски дават по-голям прираст, продават се по-напред, търсят се повече, пък селекцията взема повече. Не можем да си отговорим на този въпрос. Даваш повече, вземаш по-малко.
Започнах със Съвета по животновъдство и с него ще завърша. Добре ще е да се прави и по направления, да се говори по дълго време за нашите проблеми на месодайните. То какво става, няколко организации от млечното, поставят един и същи въпрос или предложения и то минава времето. Има представители на развъдните организации. Ами те като вземат думата за селекцията, че говорят по половин час. Селекцията нека да си я решават в Съвета по генетични ресурси. На този Съвет трябва да има време за всяка една от стратегическите групи в говедовъдството, да се изкаже. Не може за 90 000 крави да ни дават една минута време. Още повече, че сега се почва това месодайно направление. Говоря с много колеги от страната, и те вероятно ще „скъсат“ с млякото и ще дойдат в нашите редици. Ще представляваме половината крави на България, а няма да сме готови с нищо, за да можем да сме над повърхността. И тогава нормално е да следват фалити и намаляване още броя на кравите. Говоря ги тези неща, защото нашата субсидия се равнява на субсидията за една овца. Ние също можем да излезем на протести, вероятно и това ще стане, ако се продължава да не ни обръщат внимание.
Но ви казах няколко пъти колко сме.
Нека да се започне дебат за месодайните, да има някаква стратегия и визия, ние също го искаме това.

Сандански. Кафене Маврудиев /също фермер/ 16.00 ч, температура  41° С.

интервюто взе Михаил Михайлов

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР