Големите, средните и малките, но средните водят

10

Това е последната тема, която разбуни „духовите” при нашите животновъди. Изхаби се страшно много енергия, през последния месец, във връзка с промените в Наредба 3.
Правила няма и се игаре ва банк.
Големите искат да няма редукция  на ставката, средните и малките пък искат да има редукция.
Има и големи, които се подсмихват под мустак и шептят: пак ги излъгахме. Защо. Защото са си „разпърчили” стадото, на няколко по-малки такива.

Никой не може да каже, кой се нуждае от повече помощ – големият ли, с уж пълните джобове, малкият ли, дето все се мъчи да изхитрува /то няма и друг начин да съществува/ или средния, за който европейските анализатори казват, че е най-уязвим.
Всъщност все още нямаме и определение за голям, малък и среден.
За някои други неща има сантиметри, но тук става дума за икономика на бройките. Нямаме анализ и не можем да кажем на кой повече помощи му се полагат.
В Европа стопанствата ги делят на семейни и други.
Дори се очаква да се приеме и правило за семейна ферма – това е ферма, в която не се използва наемен труд.
Може само за четири часа, бащата пенсионер  да работи във фермата. Такива анализи се правят от експерти.
Именно, такъв  задълбочен анализ за разликите между интензивните и екстензивните стопанства в млекопроизводството са направили холандските специалисти. Анализът показва, че техническите резултати на интензивна млечна ферма, са по-добри при  големите ферми.

Най-важните резултати от средните стойности за двата вида работа са:

  • Интервалът на отелване е с две седмици по-кратък в интензивните ферми;
  • Производството на мляко от една крава е повече  с 1000 кг  в интензивните стопанства;
  • Разширените компании имат по-висока доходност  на сто килограма мляко;
  • Разходи за фураж на 100 кг мляко са почти еднакви  при двата вида стопанства;
  •  В интензивните предприятия, общите разходи за храна, са почти 3 евро за 100 кг мляко. Това се дължи главно на по-високите разходи за груби и странични продукти;
  • Разходите на лихвите  на килограм мляко са равни;

Тези резултати обаче не означават, че трябва веднага да преминете към интензивен начин на отглеждане на кравите. Защото възможностите се определят от различни фактори, като например наличието на земя, структурата на компанията, нивото на капитализация на компанията и т.н. Но основният въпрос е дали итензификацията  е подходяща  за вас като предприемач. Ясно стана на всички, че големите ферми са интензивните, а малките, в по-голямата си част – екстензивни. Въпросът е, къде е мястото на средните“. – Това ни казват Ян и Паулина, които от 126 крави са реализирали средно по 12 803 кг мляко от крава с 4,12% мазнини и 3,43% протеин.

Амбициозният млекопроизводител и най-добрият селекционер, е много критичен към всеки аспект на бизнеса си.
Добрата храна е основата за ефективно производство на млякото. Целта, да се получи възможно най-много мляко от нашите крави, е също спорт, както и развъждането “, – казва Ян.
Мястото на този „средняк” е третото за най-добра ферма на Холандия.

Ва банк-играя много рискувано, всичко или нищо. Играя много

10 КОМЕНТАРИ

  1. Има определение на Евростат от преди 20 години!
    Малък е всеки фермер, които работи без да наема работна ръка, работи със семейството си!
    Среден е всеки, които използва до 30% наемен труд!
    Голям над 30%!
    Има и други категоризации освен труда, според дохода, капитала и т.н..
    Но е прието да се отчитат националните особености и всяка страна членка на ЕС сама да дефинира малкия, средния и големия!

    • Ако си фермер с десет големи деца и гледаш 200 крави пак ли си малък?

    • Затова определението е въпрос на национални правила. Обикновено става въпрос за няколко показателя. Ако сина е над 18 години, той е самостоятелно семейството, ако е под и работи повече от час, два това е вече експлоатация на детски труд, родителите подлежат на санкция.
      Ако сина е между 16 и 18 години се изисква специално разрешение.
      Не са толкова прости нещата в Европа….

  2. Не казвам, че са прости, а че наистина имаме нужда от точна терминология. Защото около понятието “дребен” и “едър” бая кавги е имало тук, а мисля всеки има различно схващане за тези думи.

  3. Труда и характеристиките на заетостта, плюс размера на капитала, в подотраслов разрест.

  4. Интересно ми е тогава, собственик на две дойни крави фермер ли е изобщо?

  5. Детския труд: От 4 клас копаех с мотика и обръщах с права лопата заедно с родителите си. 5-6 и 7 клас, пасях, подкарвах и метях овчарник през всяко свободно време на 200 овце. Никога не ми е минавало през ум, че съм експлоатиран. Напротив, радвах се, че съм съпричастен и помагам. Повечето ми съученици които нямаха тази възможност в семейството си, се хващаха поне през ваканциите в някаква сезонна работа. Сега 13 годишният ми син не може да коси с моторната косачка райграса пред къщи, а аз на 13 косях с коса ливада. Който е пипал коса знае за какво става въпрос. Труда е песен до едно време. След това е инат. А според мен волята се тренира. Съвременните схващания за детския труд ми се струва, че възпитават без волеви ” михлюзи”.

ОСТАВИ КОМЕНТАР