Вече купуваме юници от Австрия

3

Нашата статия

                   За Бога братя, купувайте – юници

предизвика голям интерес и най-важното доста коментари, хубави или не, всеки ги е казал от сърце. Някои, обаче, реагираха веднага и заминаха за Австрия, за юници от Кафяво алпийско говедо.
Преди да кажем, какво са преживели, видели и купили, позволете ни няколко думи за австрийското говедовъдство. Всъщност цитираме страницата на говедовъдният им съюз:

Животновъдството е препитание на много планински и пасищни земеделци.
• Приблизително 1,300,000 хектара зелен фураж минават през стомахът на преживните, като по този начин и животните сити и се обезпечават планинският пейзаж на Австрия.
• Приблизително 8000 алпийски пасища (332 000 ха) се пълнят ежегодно с около 270 000 говеда.
• В Австрия повече от 350 000 млечни крави са подложени на постоянен, индивидуален контрол върху качеството на млякото на животните. Тези крави произвеждат почти 80% от общото мляко.
• 22 000 ферми постоянно се регистрират за контрол на качеството .
• В асоциациите по породи, службите за държавен контрол и центровете за събиране на сперма, работят над 1 500 заети лица.

Мисията за закупуване на кафявите юници, е организирана от “Геномика” ООД-гр. Сливен. В групата, заедно с д-р Николай Григоров от Геномика са и представители на говедовъдната фермата от с. Трем.

Какво ни разказа д-р Григоров.
За първи път го виждам да говори с такова възхищение, от това което е видял, от добрата работа, която са свършили и най-важното разговорите с австрийските фермери, които са им разказали всичко, за което са ги питали.

Николай Григоров: както знаете, нашата фирма извършва и услугата доставка на разплодни животни. Едва ли само вашата статия е провокирала, моите клиенти да заминем за Австрия, те също си бяха преценили, че сега е момента. Дословно предавам това, което ни разказаха австрийските селекционери и фермери:
В Австрия се отглеждат над 2 млн говеда, като само кравите за мляко са около 700 000 бр. Породният състав е Симентал – 75%, Холщайн – 8%, Кафяво Алпийско – 8% и останалите проценти до 100 са от други млечни породи.

Фермите в Австрия, условно се делят на две – тези в полето и тези в планината. Средната млечност на отглежданите крави в полето е между 8000 и 9000 кг, а на тези в планината е от 6-7500 кг мляко.
Маслеността на млякото е средно 4.3% и нагоре, а протеина минимум 3.4%.

Фермите в планината в по-голямата си част са биоферми и там тавана за даване на концентриран фураж е до 5 кг.
В полето дажбата на концентриран фураж достига до 8 кг.

За наша радост, фермата от която успяхме да купим пет юници, е водеща в Австрия, със средна млечност за миналата година от 10 500 кг. Във фермата се отглеждат 130 дойни крави, от породата Кафяво алпийско говедо. Абсолютно семейна ферма, обслужват я мъжа и жената, като им помагат по-големите деца, и един общ работник, по време на прибиране на грубите фуражи.
Юниците, които купихме, са приплоди на елитни майки, на които млечността варира от 9 900-12 099 кг мляко.
Тук за големи ферми се смятат тези над 100 бр. крави. Всъщност, те представляват само 5% от фермите и само те ползват работници. С други думи, вече не са семейни. Останалите ферми, са както казах семейни, и там работят вече трето, четвърто и повече поколения. Средният брой отглеждани крави е 37, но фермите от които купувахме юници бяха с над 60 крави. Моето впечатление, е че по-малките ферми произвеждат по-добри юници, и макар, че навсякъде кравите бяха в отлично състояние, в по-малките ферми те се набиваха повече в окото.

Средният доход на човек в една семейна ферма, в която се отглеждат 60-70 крави, е 1500-1700 евро. Ако има работник във фермата, той получава около 1500 евро. Средната работна заплата в Австрия е 2000 евро, но фермерите вземат, като правило с 10-15% по-ниска заплата.

Както в цяла Европа, броят на фермите намалява, но броя на животните се увеличава, което означава, че се увеличава броят на кравите в стадата.
Във фермите работят доста млади хора, които са завършили средни животновъдни училища, и този труд в краварника не е унизителен за тях. Напротив, точно обратното. Голяма част животните се отглеждат вързано и се доят на централен млекопровод. Там, където се отглеждат повече от 50 крави, има доилни зали.

В Австрия фермерите не получават субсидия за животните си. Субсидията се дава за земя и пасище.

И то в зависимост от това, къде се намират – в планината или полето. Субсидията е от 280 до 360 евро за хектар, и разбира се, в полза за планината.
Цената на суровото мляко е 40 цента, с бонуса за масленост и протеин.

Животните, които се отглеждат в полската част на страната, се отглеждат оборно, като тревата отива при тях. Ветеринарният лекар е на повикване, а хората от развъдните асоциации, помагат за случните планове и обработката на информацията, по отношение на селекцията.

В Австрия, мъжките телета обикновено се угояват във фермите и са един допълнителен доход за фермера.
Отглеждат се по четири в бокс, прираста е над 1.2 кг на ден, а изкупната цена е 2-2.5 евро за кг. Все пак, да не забравяме, че това са породи комбиниран тип – за месо и мляко.

Няма да казвам, че изкуственото осеменяване се прилага навсякъде, дори и в планинските райони, и че редовно се вземат контролите за количество и качество на млякото.
С две думи – хората са си говедовъди, откъдето и да го погледнеш.

Имат добри разплодни животни и може да се разчита на тяхната генетика.

 

Ако и вие искате да имате в оборите си,
такива животни,
обърнете се към “Геномика” ООД – Сливен
тел. 0885 60 77 43

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Всички технически решения ги има някъде по света в този сектор. Това, което ние трябва да създадем на теория е условия хората да поискат да се занимават с животновъдство. А за това е нужен нов национален, аграрен модел. И властта, естествено. Има ли я нея, ще има и нужното законодателство, и нужното финансиране.

  2. Дейностите, които развива една земеделска ферма (предпочитам стопанство), зависят най-вече от две неща – ПРИРОДАТА И ТРАДИЦИИТЕ. Такава е философията и на УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ, и на СРЕДИЗЕМНОМОРСКАТА ДИЕТА, които ние горещо подкрепяме. А модерните промишлени ферми е най-добре, ако можем да заобиколим и те да си останат само в статиите на някой експерти.
    I. ТРАДИЦИОННОТО БЪЛГАРСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ Е СЕЗОННО И ПОЛИКУЛТУРНО
    И това е напълно естествено предвид географската ширина, климата, релефа, почвените особености. Понеже съм лаик в растениевъдството, в тази част ще предпочета да задавам въпроси. Какво би правил през по-голяма част от годината земеделец, който разполага само с голяма черешова градина? Или праскова, или ябълкова, или лозе? Или тютюн, или лавандула, или рози? Или се занимава с неоранжерийно производство на зеленчуци? Ще кажете, нека си разпредели културите, така че да запълни повече сезони. И това е разумно, особено ако има достатъчно площи, за да си осигури разумен минимален обем за всяка култура. Така или иначе растениевъдството обикновено не може да осигури пълна заетост на земеделеца. Ето защо е естествено, той да допълни и заетостта си, и доходите със животновъдство съобразно наличните условия и собствените си възможности.
    В Родопите, например, отглеждат тютюн и малки стада говеда и овце, съобразно наличните пасища в района. Някой животни през целия пасищен сезон не се прибират в оборите си. Ако им спрат тютюна, тогава родопчани ще трябва да го заменят с лавандула, рози, гъби или билки, но животните ще им бъдат още по-необходими. За съжаление увеличението на техния брой е ограничено поради ограничената площ на пасищата в района.
    II. ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГОВЕДА
    За зло или добро се намираме в среда със свръхпроизводство на мляко и млечни продукти. Освен с някой закони за защита на българския производител, можем да преодоляваме напрегнатата конкурентна среда преди всичко с качествен, здравословен продукт, произвеждан от свободно, пасищно отглеждани животни. В това отношение огромна роля могат да изиграят „Хранителните кооперативи” , чието създаване и функциониране държавата трябва да подкрепя. Особено ценно е млякото добито от животни, отглеждани на планински пасища с високо съдържание на ценни лечебни растения.
    БРОЯ НА ОТГЛЕЖДАНИТЕ КРАВИ В ЕДИН РАЙОН, ТРЯБВА ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ РАЗМЕРА НА НАЛИЧНИТЕ ИЛИ ВЪЗМОЖНИ ЗА СЪЗДАВАНЕ ПАСИЩА ПОДХОДЯЩИ ЗА ГОВЕДА!
    Така може да се определи КВОТА ЗА РАЙОНА, която да се разпредели между желаещите. Животните в отделните ферми са еднакво значими за осигуряването на здравословен продукт от даден район и не бива да им се налагат НИКАКВИ ДИСКРИМИНАЦИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ!
    Не можем да забраним промишленото, непасищно отглеждане на крави, но можем да наложим стриктното опазване на околната среда и то при условие да не се произвежда ток, който да изкупуваме на специални цени. От друга страна държавата може по подобие на Холандия да въведе ПРЕМИЯ ЗА ПАСИЩНО ОТГЛЕЖДАНЕ, както и да издава СЕРТИФИКАТ за така произведено мляко.
    III. ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОВЦЕ
    Извън мерките, препоръчани при говедата, които следва да се прилагат и при овцете, биволите и козите, държавата трябва да приеме СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАЗАРА НА ОВЧЕТО МЛЯКО И СИРЕНЕ.
    IV. ПАСИЩНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПИЛЕТА И КОКОШКИ
    Това е ново прогресивно направление за производство на пълноценни здравословни храни.

  3. И тъй като млякото, получено от пасищно отглеждани крави, е много търсено, в Холандския парламент вече се обсъжда дали този начин на млекопроизводство да не стане задължителен за всички говедовъди.
    Да не забравяме, Холандия е страната на първо място в света по доход от единица земеделска площ!

ОСТАВИ КОМЕНТАР