„Средиземноморската диета” – Модел на устойчиво екологично земеделие

0

На редакционната поща на сайта, се получи следният материал, от д-р Йордан Йорданов, с молба да го публикуваме, което правим без редакторска намеса и цензура.
Govedovad.com


Моето основно верую е, че в България трябва да се развива модел на УСТОЙЧИВО ЕКОЛОГИЧНО И БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ, структурирано на база МАЛКИ СЕМЕЙНИ ФЕРМИ И КООПЕРАТИВИ НА МАЛКИ СЕМЕЙНИ ФЕРМИ. В този смисъл ми се налага често да споря с привърженици на преобладаващия в САЩ, Канада и страните от Латинска Америка свръхинтензивен модел на индустриално производство или по-точно свръхинтензивно постиндустриално производство на храни.
Тук ще се опитам да обоснова тази своя позиция в светлината на здравето и дълголетието на българите от началото на миналия век.
В началото на миналия век великия руски учен Иля Мечников събира данни за 36 страни и установява, че в България има най-голям брой столетници, и то в добро здраве. Той посочва, че на всеки милион жители в България се падат по 426 души, които са на възраст над 100 години. На второ място по дълголетие е Турция с 318 столетници на милион жители, следвани от Колумбия с 311, Бразилия с 246, Швеция с 64, Русия с 62, Белгия с 52, Франция и Германия с по 2, Англия и Швейцария с по 1. След задълбочени проучвани и проведени многобройни изследвания, той определя главния виновник за това дълголетие, а именно бактерията Lactobacillus bulgaricus, която се намира в Българското кисело мляко, идентифицирана за първи път през 1905 от българския лекар д-р Стамен Григоров. Но ВЕЛИКАТА БАКТЕРИЯ не се намира само в киселото мляко, а в почти всички консервирани български храни – сирене, кисело зеле, всички български туршии и т.н.т.
Друга важна особеност при храненето на българите по онова време е, че животните произвеждащи основните им хранителни продукти – мляко, месо, яйца, са отглеждани предимно пасищно, на богатите с лечебни билки български планински пасища. Това е друга важна тема, на която ние от Експертен съвет Аграрно планиране обръщаме голямо внимание.
Макар и роден близо половин век по-късно, аз съм жив свидетел на това дълголетие. Доказателствата за него са „написани на камък” в гробището на селото на моя дядо. Мога да ви заведа, за да видите, че средната продължителност на живота на тези хора беше над 90-95 години. Днес въпреки напредъка на медицината и огромните медицински разходи продължителността на живота е с близо 20 години по-кратка!

Исках да формулирам тук основните принципи на хранене и производство на храни, които биха ни върнали здравето и дълголетието от началото на миналия век, но след като прегледах годишния доклад за 2015 г. на учените от Икономическия институт към БАН, установих, че те съвсем точно са определили тези принципи. Затова реших просто да ги цитирам, вместо да ме обвинят в плагиатство.


„… модел на „Средиземноморска диета”.

ПЪРВО. От тази диета произтича изискването за консумация на пресни зеленчуци, от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство, териториално разположено непосредствено около големите консумативни центрове. Изисква се и конвенционален тип производство, осигуряващо сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съответно съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи.
Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – създаване на пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.
ВТОРО. Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи. Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък.
Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в непосредствена близост до преработвателя, както и да са от местни породи животни.
Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, свободно отглеждани животни, при превес на естествената паша на съответната територия. Всичко това отново изисква друг тип организация и структура на производството и търговията.
ТРЕТО. Очевидно се смесват две икономически, иначе самостоятелни политики: Аграрната и Продоволствената политика
Проблемите на продоволствената политика на България, Европа и света са
обект на няколко десетилетия изследвания в БАН, и в ИИИ при БАН. Като продоволствената политика става водеща при „Средиземноморската диета“ и е определяща за аграрната политика.
ЧЕТВЪРТО. Моделът „Средиземноморска диета“ не може да се развива и да бъде ефективен, ако не се основава на постиженията на науката и техническия прогрес. Задължително е обаче да се изключат ГМО технологиите, химическите методи и другите инструменти с недоказана безвредност за човека и природната екологична система. Но в същото време трябва да се подчертае, че без развитие и използване на постиженията на съвременната генетика и химия и на другите природни науки няма как да се съхранят традиционните храни и производствените методи!
ПЕТО. Производството на „биохрани“ е част от модела„Средиземноморска диета“. Но не всички храни в този модел са био, защото повечето от тях са произведени по конвенционални методи. В случая е важно, че в Средиземноморската зона, където географски е и България, все още преобладават екологично чисти територии. Това дава на България безспорни предимства в производството на скъпи храни!”
автор:

Йордан Йорданов

ОСТАВИ КОМЕНТАР