Един разговор за животновъдството със семейство Радка и Панайот Панайотови

0

Днес, ще се върнем няколко крачки назад, в зората на развитието на модерното ни животновъдство и ще разговаряме със семейство Панайотови от Бургас.
Панайот Панайотов е известна „фигура” в птицевъдните среди. Но преди да стигне дотам, е минал по стълбата на животновъдството от първото стъпало – от младши зоотехник, до собственик на фирма „Авес”.
Започва работа през 1963 г, като участъков зоотехник в с. Зидарово, Бургаско. След три години вече е на работа в Инспекцията по племенно дело-Бургас и отговаря за контрола на кравите, по отношения пригодността им за машинно доене – измерване на цицките, четвъртините на вимето и продуктивността на всяка четвъртина.
Защо се прави това ли. Защото се започва внедряването на масовото машинното доене при кравите, а те трябва да са селекционирани по тези показатели.
Наученото от него, веднага намира реализация, защото започва работа в ТКЗС-с. Лозен, като ръководител на говедовъдна ферма със 120 крави от „модерната” тогава Кафява порода. Във фермата се дои ръчно. По 17 крави на дояч, от които, Панайот Панайотов дои всеки ден на ръка по 11-12 крави. Средната млечност от крава дори и при такава организация на производството е добра – 3300-3500 кг мляко.
Бързо разбира, че веднага трябва да се премине към машинно доене и тези изследвания на вимето се оказват изключително полезни.
Показвайки отлични качества на ръководител в животновъдството, бързо е забелязан и оценен, и  както Панайот казва, направо е „купен” от мощното и водещо тогава ТКЗС – Бургас. Понеже е млад, знаещ и работлив специалист, от стопанството му предоставят жилище.  Започва работа като зоотехник в с. Житарово, сега Ветрен.

Всъщност Панайотов е завършил Висшия Селскостопански институт в София, специалностите зоотехника и Икономика, организация и управление на селското стопанство.
В ТКЗС  с. Ветрен – една от водещите кравеферми на Бургаски окръг, отговаря за 300 крави. Тогава в окръга е имало повече ферми, отколкото сега хотели  – става дума за 70-те години на миналия век. Говедовъдството е приоритетно, всичко ново се внедрява, внасят се качествени разплодни животни.

Но все пак близостта на морето окозва своето влияние. Домакините любезни, затова началниците отгоре се ”отсрамват” достойно. Не случайно, най-много вносни юници са влезли в Бургас. След първия канадски внос на юници, идва ред и на втория – от Дания. Черношарените животни са настанени в стопанството на Панайот -108 бр, спомня си той.
– “Оборудвахме един от оборите с доилна инсталация  с централен млекопровод, гледачите изкараха курс за доячи, подготвихме всичко във фермата, така както хотелиерите се готвят да посрещат чужденци. Гледахме ги като кукли. Разбира се, животните се отплатиха – постигнахме рекордните за него време над 5500 кг мляко от крава. Тук, в Житарово, работих 14 години. Селекцията беше на много високо ниво – правеше се всичко – случни планове, контроли за продуктивност и живо тегло, есенни и пролетни прегледи. Всичко пишех, тогава нямаше компютри. Всеки месец анализ на ситуацията, във всяка група животни, след това разговор с гледача. Всеки от тях имаше информация, какво ще се случи във фермата – дата на раждане, предполагаема дата за разгонване – да е нащрек, борба с маститите, дата на пресушаване, абе всичко, каквото е свързано с работата, им го давах написано. Някой ще каже, ами те знаят да четата. Няма такава работа, тогава гледачите бяха не само грамотни, но и искаха да знаят. Имаше друга психологическа нагласа у тях.
От работата ми с вносните крави разбрах, че по-продуктивните животни, имат по кратка бременност с 3-5 дена, в сравнение с кравите, които отглеждахме дотогава. Селекцията и контрола се водеше от Селекционния център по животновъдство, но последната дума беше моята. Още тогава, седемдесете години, всяко новоредоно теле обезроговяхме чрез горене, маркиране веднага с татуировка, записвахме го в книгите, теглехме го.
Следях произхода на юниците и след отелване, следях и за продуктивността им. Ако юницата даваше малко мляко, а е с добър произход, търсех причината за ниската продуктивност. Телетата ги гледахме до шест месечна възраст във фермата, и след това мъжките заминаваха в телеугоителното стопанство.
През 1983 г се записах, като аспирант по говедовъдство към СА. Темата беше изключително интересна – Икономическия ефект от възрастта на заплождане на юниците. Ръководител ми беше известния говедовъд и биволовъд – Алеко Алексиев от Шумен.
Изследвах над 1300 бр юници в АПК Бургас, в различни стопанства. Тогава крави бол, само изследвания да правиш. Имах пет групи по възраст за наблюдение. Нямаше информация от други източници, намерих информация само от един холандец. Чичко Гугал го нямаше, нямахме добри контакти със западните колеги. В крайна сметка изводите бяха, че най-ефективно е да се заплождат юниците на петнадесет месечна възраст, с височина на холката над 125 см и живо тегло над 330 кг. До тогава постулата за заплождане беше – 18 месечна възраст и 360 кг живо тегло.
След опита подобрих храненето на младите животни и успяхме да „дръпнем” няколко месеца по-ранно заплождане.
По него време нямаше молене, искаш ли, не искаш ли. Просто те викат на „червено” килимче и ти възлагат задачата.
През 1987 г имаше проблеми в птицевъдството и ме изпратиха в стопанството в Черни връх. Така и влязох в птицевъдството. По късно, станах и собственик на известното тогава на цяла България, предприятие за производство на птиче месо и яйца – „ Авес”. Произвеждахме годишно 35 милиона яйца – това са половината необходими яйца на Бургаска област, включително и през летния период. Производстовото на месо беше над 10 000 т годишно.
Работниците бяха над 1000, солидна работа нали – усмихва се Панайот. Работния ми ден беше над 12 часа, добре, че жена ми Радка, също е селскостопански специалист и ми помагаше. Докато аз бях зает с производството, тя си намери и хоби след работно време – отглеждаше 40 кошера пчели. Интересна работа беше, нея я жилят и нищо не и става, а мен само да ме допре пчелата и веднага се надувам. Добра пчеларка беше, хубав мед произвеждаше. Сега кошерите вече са в историята и тя предпочита да се разхожда по морския бряг.
Както казах, 1989 г нещата бяха много сложни. Изведнъж, производствените предприятия останахме без хибриден център, няма откъде да си вземеш разплоден материал. Така беше в цялата Източна Европа. С колегите от унгарският птицевъден холдинг “Бабулна”, решихме да спасяваме кораба. Започнахме работа по съвместен проект по създаване хибрида Арбоейкърс. Искахме да станем независими от големите компании, които произвеждаха РОС и КООП хибридите. При мен, в Черни връх при идеални условия проведохме заключителното изпитване на новия хибрид, при производствени условия. За съжаление не се получи, резултатите ни бяха под тези на водещите хибриди.
Ами това е моята животновъдна история – завърши г-н Панайотов. Винаги съм бил за науката, за новите неща, но и за изпълнение на поставените задачи.
В България не ми остана време от работа да защитя аспирантурата си, но успях да стана почетен професор на един известен Московски аграрен институт. Под номер 12  съм, да не си мислите, че там ги хвърлят дипломите ей така. Пред мен с номер 11 е бившия кмет на Москва – Рижков”.

В момента г-н Панайотов активно се включва в работата на съвета по птицевъдство към МЗХГ, консултативният съвет по животновъдство към гр.Бургас и като един от основателите на съюза на птицевъдите в България помага в неговата работа.

Разговорът ни се проведе разхождайки се по плажа на Червенка, край Черноморец. На плажа бяха опънали хавлии и се печаха няколко  от местните дами, негови наборки. Панайот, в неговия  си елегантен стил, се спира, поздравява и усмихнат  им каза: – Аз се чудя, защо днес плажа е толкова хубав”.
И на последният ни въпрос – с какво се занимава днес – той отговори многозначно: –Всички интересни неща, са радост за душата.

В приятелски разговор с Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР