Големите ферми проговарят

5

В момента в Европа върви дебата за развитието на земеделието през следващия програмен период. Всъщност поставят се финансовите основи на земеделието. От ЕК непрекъснато слушаме за подкрепа на семейните ферми, малките стопанства.
Аргументи в тази насока се излагат колкото искаш.
Още преди една година ние писахме, че след „бунта на мравките”, ще последва и отговора на големите и в крайна сметка, което е и логично, те ще получат това което искат. Все пак и те са производители, произвеждат и задоволяват с храни обществото.
Дали схемата е правилна или не, ние не можем да кажем.
За това има политици, анализатори и наука.
Така или иначе, големите се „пробудиха” преди финала и в момента проучат почвата. Давайки си сметка, че ще бъдем критикувани от по малките производители, ще ви запознаем в няколко статии с големите такива. Поместения материал е неутрален и е публикуван от ИАРЦИЕ.
Govedovad.com


През последните две десетилетия светът отбеляза значителен ръст в броя на големите земеделски стопанства, но широката общественост се съсредоточава основно върху отрицателните аспекти на тяхната работа. Съвременните aгрохолдинги са интегрирани с размера на обработвани земеделски земи от 500 000 хектара или повече. В същото време, определението за земеделските стопанства варира в зависимост от региона, в който се намират.
В Европа, например, в рамките на земеделското стопанство може да се подразбират ферми, които са ангажирани в обработката на 1000 хектара, докато в Бразилия, Украйна и Русия с този термин се означават компании, които правят бизнес в области от 500 000 до 600 000 хектара.

Приемането на големите земеделски стопанства от населението е  лошо. В очите на обществения имиджа, съществуването на мега-ферми е по-скоро негативни. Така например, германските големи фермери изпитват екстремен  граждански натиск и редовно се сблъскват с претенциите на зоолози, активисти на околната среда, както и всякакви други грижовни хора, желаещи  дори да няма железни конструкции в полето, искат разрушаването им, за да не загрозяват природата.
Не на последно място ролята при формирането на отрицателната картина се дължи и на медиите. Големите земеделски стопанства често се описват от медиите, като компании, фокусирани изцяло върху печалбата и безотговорността, за което обаче експертите казват, че в действителност, това не е така.
Разбира се, големите компании  работят на принципа на максимизиране на печалбите, но в същото време, те са важни работодатели за много хора.
Големите ферми в Източна Германия, специализирани в животновъдството, регистрират една от най-високите нива на заетост в страната.
В други ранни социалистически държави, като Украйна или Русия, отношението на хората към големите кооперативи  е много по-добро. Все още има разбиране, че големите компании носят социална отговорност и връщат част от печалбата на обществото. Освен това, много компании в пост съветското пространство въвеждат различни социални бонуси, които повишават не само престижа на корпорацията, но също така съчетават обществото с доходите на агро-гигантите.

Медиите, не винаги информират вярно обществото. Често се споменава в пресата за  конфискации на земи, от големите, което също допринасят за негативното им възприемане. В същото време, модерните големи ферми се разрастват, главно поради закупуването на други съществуващи големи компании.

Обобщавайки всичко това,  съвета към всички е, да мислят, че големите  играят важна роля в глобалната продоволствена сигурност, преди да ги  атакуват.
източник:ИАРЦИЕ

 

5 КОМЕНТАРИ

  1. Това е много нечестно заглавие. Вие никога не сте спирали да говорите от тяхно име и в тяхна защита!

  2. МОДЕЛ НА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ
    “Не ми е известно да има правителство някъде по света, което да подкрепя устойчивото земеделие. В по-малка или в по-голяма степен всяко е опиянено от индустриалното производство. Със сигурност фондовете за подпомагане на земеделието не отиват при стопани, които отглеждат животни по пасищата и ползват мобилно оборудване. Те отиват при индустриалните производители, които работят с химикали и ГМО и имат индустриални ферми. Това не означава, че в тези правителства и големи организации няма отделни личности, които подкрепят естественото фермерство, но те са малки светлинки сред огромната тъма. Знам какво могат да направят влиятелни хора – да накарат хората да мислят различно и съм сигурен, че ще видя такива и в България – в допълнение на тези, които вече развиват това фермерство.”
    „Постепенно истинската жизнена енергия, питателността на храната и чистотата започнали да напускат американската хранителна мрежа. Отровили сме си водата, разрушили сме органичната почвена материя, подрили сме си склоновете, задушили сме си рибите и всичко това – в такъв изумително огромен мащаб, че сега здравеопазването е най-големият бизнес в Америка.
    …В момента четири месопреработвателни компании за говеждо месо контролират 80% от американския пазар. В “пшеничния пояс” на Америка в някои райони, където преди е имало избор от няколко силоза за зърно, сега често е останал само един – притежание на някоя от огромните мултинационални корпорации. “Зърненият картел” се превърна в ежедневна фраза в селското стопанство и е просто признак на това, че конкуренцията от едно време вече не съществува.
    По същия начин и птицевъдството и свиневъдството са станали силно централизирани. За съжаление, зърното и животните не се отглеждат в един и същи район. Зърното се изнася от районите, които крещящо се нуждаят от оборския тор, получен в резултат на консумацията на същото това зърно. Животните са концентрирани върху площи, които не могат да оползотворят всичкия този тор. Подобна концентрация лишава от плодородие дадено място, докато друго някое място се дави в купища тор. Последствията са замърсяване на подпочвените води, вонящи халета и болни животни…
    Огромните екологични и социални поражения, които често биват отразявани в медиите, не идват от занаятчийските производства и дребните фермери, а идват от безогледните, обиграни, централизирани и добре подплатени индустриални комплекси.
    За да задържим предприемачите в селското стопанство, трябва да премахнем пречките пред пазара, да предоставим на потребителите нови възможности за избор и да дадем свобода на творчество на занаятчийските производства.
    Ако настоящите тенденции продължат, само в рамките на едно поколение американският потребител ще има на разположение единствено мляко, тъпкано с говежди соматотропин, генно модифицирани растения и животни и някакви измислени буламачи от рафинериите на “Арчър Даниелс Мидланд” /Дж.Салатин/

  3. Единственото нещо с което ние по-малките пречим на акулите винаги искащи повече е че баща продукция гарантирано е много по-качествена.Ние не храним с химия,ходят на паша,пасът каквото искат,пият изворна вода,а роботите натъпкани с химикали и теми подобни отдолу доиш същото.

  4. Хайде пак се почна с глупостите. На Вас само Гърция и САЩ са ви в главите. На место да промивате мозъци,елате го обяснете това на англичаните. Те като “неуки” и “без традиции” в животновъдството,точно от вас имат нужда! Да им отворите очите, защото България вече я отправихте…

  5. Какво пробуждане ?!? В България те са грабителите и източващите субсидиите на ЕС и националните доплащания ! Ликвидатори на поминъка по селата и обезлюдаването им. Няма ли поне един БЪЛГАРСКИ разумен политик да спре това грабителство и източване?!? Да върне живота по селата!

ОСТАВИ КОМЕНТАР