Част 1: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте

5

В петък, събота и неделя с  три материала, придружени с много снимки ще  ви запознаем със стопанството на г-н Филип Харманджиев.
Ще ви покажем, това което ние видяхме, което пипнахме и което вкусихме.

Част първа

Преди три години, на изложението по месодайно говедовъдство, в Стефан Караджово, в дневния ред бе включена и презентация на г-н Филип Харманджиев. Независимо от това, че предвидената зала за лекцията не можа да се освободи на време, се наложи Харманджиев да изнесе лекцията в един сеновал, между балите сено и слама. Интериора пък сякаш пасна на темата, и всичко си дойде на мястото, когато започна презентацията. Интересното бе, че никой не напусна сеновала, точно обратното, слушателите се увеличиха.

За първи път се сблъскахме с неговия подход за пасищно хранене, пътя на продуктите във фермата, и от фермата до масата.
Беше изключително интересно.
След това, следяхме начинанията на г-н Харманджиев – доставките на пасищни пилета, яйца, мляко и още доста други лакомства. Преди една година, той ни докара на крака и неговия учител-американския фермер легендарният Джоел Салатин.

Тази лекция, така ни заинтересува, че си издействахме среща, както се казва, на мястото на събитията, и следвайки постулата – виж, пипни и вкуси, се насочихме към фермата на г-н Харманджиев.

Най-напред искаме да му благодарим за отделеното време и беседата, която ни изнесе по време на тричасовото ни пребиваване във фермата.
Откъде да започнем.
Ами то всичко много е интересно.
На пръв поглед и много просто.

                                 Хайде да го направим както в програмите.
Интересно ще е за нашите читатели да прочетат поне една от презентациите,  подготвена от Харманджиев, за да имат база за сравнение след, като чуят и нашия разказ. Ние също я прочетохме поне два пъти преди да престъпим прага на фермата. Все пак трябваше да знаем къде отиваме, пък и да търсим кусури, което си е друга наша черта.

Какво си спомнихме от чутото на първата ни среща с г-н Харманджиев, на изложението в Стефан Караджово:

Целта е една– производството на пасищни  продукти от пилета, крави – мляко и месо, кокошки-носачки и свине.
Задачата е произведеното мляко, месо и яйца, да са с високо качество, и да не съдържат и грам, както се казва „химия”. И това 24 часа в денонощието и 365дни през годината.
Подзадачата е тези продукти да достигат по най-бързия и лесен начин до консуматорите.
Филип   Харманджиев

 „Вдъхновен от изключителния американски фермер – Джоел Салатин, аз усвоих неговите идеи и постижения, и разбира се, че ги доразвих.
Отглеждаме бройлери на пасището, опазвани от хищниците, посредством бездънни кафези. Птиците пасат трева, дишат чист въздух и се пекат на слънце. Всеки ден кафеза са мести, и птиците са все едно на нови чаршафи.  Това ги предпазва от паразитни атаки и същевременно наторяваме  равномерно пасището. Храната на птиците е възможно най-естествена, като не даваме ГМО фуражи, хормони, антибиотици и канибални храни. Когато лекуваме, го правим с билки или изолация. /тук има и друга възможност, разказва  г-н Харамнджиев, и чрез иглотерапия/акупунктура/.
При другите отглеждани животни, също целта е да се отглеждат природосъобразно.

Пасем в смесено насаждение жито с люцерна. Житото е засято с директна сеялка в спящия тревостой люцерна. Така използваме по-ефективно земята в периода на покой на люцерната и правим смесен тревостой, за да се предпазим от подуването при хранене с чиста люцерна. — в/във Damianitza, Sandanski, Bulgaria.

За да е лесно на пилетата да пасат и да търсят насекоми и червеи, тревата трябва да е по-ниска. Два три дни по-рано сме окосили ливадата. — в/във Damianitza, Sandanski, Bulgaria.

Всеки ден, кравите са на ново пасище, за да са по-далече от купчинките изпражнения от предния ден, и вече са пълни с мухи и снесени от тях яйца. Два, три дни по-късно, кокошките пристигат с мобилния курник, изкълвават ларвите и разпръскват торта в почвата. Така няма мухи по пасищата, а кокошките са хапнали чист протеин, гарниран със салата от тревата.

Ротацията на пасищата се прилага  и за прасетата, но без кокошки..
Постелята под навесите компостираме и тогава включваме другия ключов играч в нашата ферма-г-н Червеят. Той е брънката между смъртта и живота – той превръща органичната материя в хумус, който дава живот и здраве на растенията. Когато червеят свърши работата си, оборската постеля се връща на пасището, в оранжерията, на полето, в лозето като хумус.
Така цикъла се затваря и всичко влиза в употреба“.

Идването на новия живот е непреодолимо привличане. Тези пуйчета изсмукват вниманието ни. Едвам успяхме да отбележим, несиметричността на счупването на черупките. Браво, художниците-аниматори предават вярно пиленцето със шапчица от черупка.

Красивото на пасищното отглеждане е, че всичко добито от земята се връща. Така увеличаваме хумуса и връщаме хранителните вещества. Като имате предвид, че растението създава 80% от масата си от слънчева светлина и въглероден двуокис, си представете каква стойност добавяме към почвата. Без усилие, само благодарение на пасищните животни.
Приятели, започнахме да берем чисти зеленчуци от зимната ни оранжерия. В пакет имаме чесън, лук, репички и листа салата. Продуктите са в режим биологични в преход, торени с наш компост и без химия. Ето как изглежда оранжерията ни.

следва 2 част


Четете още:

Част 2: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте

Част 3: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте

5 КОМЕНТАРИ

  1. как ще докажете че това което кокошките изкьлвават е санитаризиран продукт, не сьдьржащ хелминти и ентерекоки ? На каква топлинна обработка подлагате оборската тор ? Една сльнчева енергия затопля но не санитаризира продуктите !

  2. докато буклуци като Бойко Борисов са на власт , няма как да стане тая работа

ОСТАВИ КОМЕНТАР