Николай Пирогов – известен хирург и неизвестен фермер

0

Споменавайки името Пирогов, много от нас го асоциират с болницата за спешна медицинска помощ ”Пирогов”. Прочитайки поместения от нас материал ще разберете, че д-р Пирогов е дал  много и на земеделието.

Николай Иванович Пирогов (25.11.1810 – 5.12.1881 г.) – е известен с постиженията си в медицината и педагогиката.

Той е изобретил гипсовата превръзка и интравенозната анестезия.

Основател на пластичната хирургия и топографската анатомия.

Разработил е метода за отстраняване на глезен, като се избягва ампутацията на крака.

На 14 февруари 1847 г. по време на Кавказката война, Н. И. Пирогов извършил първата в света операция с използване на етерна наркоза на бойното поле.

До средата на XIXв. хирургичната операция се провеждала без наркоза на пациентите. Първия успешен опит Н. И. Пирогов направил върху себе си. До февруари 1847 г.
Н. И. Пирогов направил 50 операции, под етерна наркоза в своята клиника, а след това още почти 700 операции с етерна наркоза на бойното поле в Кавказ.
По време на Кримската война, на 12 ноември 1854 г. Н. И. Пирогов пристига в Севастопол. Там той е на разпореждане на главнокомандващия руските войски “за най-близко наблюдение за успешното лечение на ранените”. Условията за работа са много лоши. В един момент от Кримската война, в Севастопол има 7 хиляди ранени, а в съседния град Симферопол – 6 хиляди. Всеки ден му се налага да преглежда до 800 – 1000 ранени, разпръснати из града в 50 различни дома.
Назначавайки операции, Пирогов не пропусна нито един ранен, без един или друг съвет.

При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 г. Н. И. Пирогов е посетил десет от тринайсете руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета и три аптечни склада, разположени в деветнайсе населени пункта, като изминава близо 700 км.
Н. И. Пирогов е работил и на трите направления на руската армия: в Източното направление – с главен хирург Кадацки, в Южното направление – с главен хирург професор Склифософски, ученик на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и около Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си, по време на Руско-турската освободителна война.

Но медицината и педагогиката не са единствените интереси на този изключителен гений.
През 1859 г. той купува имоти, от две хиляди хектара обработваема земя, и 50 хектара дъбова гора. Тук, успоредно с медицинската практика, започва да се занимава с земеделие и се оказа добър собственик, превръщайки хобито в печеливш бизнес.
След като купува земята, той се заел с премахването на недостатъците по нея. Използвайки резултатите от химическите анализи на почвата на имота, Пирогов разделя земята на зеленчукови градини, овощни градини, цветни градини. След това постави в ред дъбовата гора и две брезови горички. На езерото са построени два язовири, водна мелница и фабрика за тухли.
По-късно през 1866 г. Пирогов построява нова 20-стайна къща за своето семейство. През тези години започва разкрепостяването на селяните в Русия и реформа в земеделието. Пирогов взема дейно участие, като неговите функции са били осъществяването на реформата във всички селски общности.

След като стана собственик на голям имот, Пирогов започва да насърчава възгледите на наемодателите. Но той има либерални възгледи и иска да разреши конфликтите по такъв начин, че и двете страни да останат доволни. Тъй като самият Пирогов бил собственик на земя, той разбирал проблемите на частното земеделие. По време на пътуванията си в чужбина той се запознава със социално-икономическата структура и проблемите на европейските страни.

Великият лекар анализира поземлената реформа от 1861 г. и посочва основните грешки в идеологията на промяната.
В началото на реформата Пирогов обръща внимание на факта, че малобройните собственици, не се превръщат в икономическа сила, но преразпределението подкопава рационалното съществуване на големи стопанства.
Той вярва, че цялата неразбория се дължи в невежеството на селяните. Тоест, те просто не могат да разберат, за какво говорят големите. И те непрекъснато смят, че са били мамени.
Например, тъй като по закон, плащането за работа е било фиксирано, Пирогов предлага да плаща на селяните, като свободни работници на цени, които самите те биха определили.

За намирането на честни и взаимноизгодни решения през 1862 г. Пирогов получава наградата “За успешното изпълнение на Регламента на 19 февруари 1861 г.”.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР