Част 2: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте

2

Част втора

Продължаваме с разказа за нашата разходка в ЧИФЛИК ЛИВАДИ – с. Дамяница/Сандански. За да ви покажем, че когато човек  може, знае и най-вече иска – наистина го прави с мерак, с любов и много много труд.

Част 1: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте

След тази подготовка, тръгнахме към стопанството на Харманджиев. То се намира близо до гр. Сандански, разположено на два обекта. Като казвам обекти, разбирайте два големи парчета земя, от няколкостотин декара.

Както му е реда, кравите се отглеждат, ако може да се каже на по-културния обект. Където всичко е равно, подредено, електропастири трасират пътя на кравите и мястото, което трябва да обитават през деня. Има и очертана, пак с електропастирни кабели и алея, стигаща до водопоя. Гледаш и не вярваш на очите си. Три-четири крави придружени от своя кавалер-бика, се насочват по алеята /само дето няма осветление/ към водата. След десетина минути, утолили жаждата си, се връщат. И тръгва следващата група, кавалера пак е с дамите. Абе, такава свобода няма и в приказките.

Към това добавяме и слънчевия ден, люцерната, макар и рядка, но достатъчна по пасището.
Всеки ден, електропастирът се мести, и загражда нов парцел със свежа трева, и този ден кравите са в него.  Целта е мястото (падокът) да се изпасе за един ден и да се остави без животни известно време, за да се възстанови тревата на него. Да не си помислите, че тези заграждения са затворническия ринг. На всяка крава са осигурени поне 50 кв метра, всяка си прави, каквото си иска, и ходи където си иска, разбирайте до електропастира.
Кравите бяха толкова спокойни, че дори и не реагираха на нашето присъствие. Само бика ни изгледа малко лошо.
През целия ден и през нощта кравите са на пасището. Сега му предстой „ремонт“ – с директна сеялка  ще са насадят житни култури, и докато люцерната спи зимния си сън, да расте ръж/пшеница.
Това което прави най-голямо впечатление са кравите. Те са толкова чисти, каквито  могат да се видят само на изложения, където минават поне три пъти през банята и сушоарите. Доста се оглеждахме да видим от тези 50-60 крави на пасището, поне една мръсна. Няма такова нещо. Всичките блестяха от чистота.
Съвсем нормално е и млякото им да е чисто. Така и показаха бланките от контрола на качеството на млякото. Под 200 000 бр соматични клетки и 20 000 бр микроорганизми.

Понеже г-н Харманджиев си е новатор, може би той е единствения в страната, който дои еднократно кравите.

Още по темата ТУК: 
Ода за еднократното доене      /край на робството с доенето – да живее свободата/
Доим кравите веднъж. Възможно ли е

На въпросът ни, как се чувстват кравите, той ни отговори така:
– „Много добре. Доячите също са много добре, защото разполагат с повече време за почистване, за дезинфекция на инсталацията и което не е за пренебрегване и повече лична почивка.
Всъщност самата доилна инсталация е преносима, има четири места, оборудвана с всичко необходимо. Кравите, като по часовник, сутрин идват от поляната, на която са нощували, влизат в чакалнята и чакат реда си, да минат през доилния апарат. Нямах кой знае какви проблеми с приучването. Тези крави, които създават проблеми – бавно доене, мастит отиват за бавачки при телетата или за хамбургери.

Стадото крави се състои от две породи – една трета Монбелиард и две трети Българско родопско говедо. Защо БРГ, би трябвало да е ясно на всички. Защото тяхното мляко е с много добри показатели по отношение на мастните вещества и протеина. Освен това,  са кротки, безконфликтни животни, което пасва и на използваната технология за парцелирана паша използвайки се електропастир. Освен това, са по-леки Историята на кравата Жаба
В Чифлик Ливади сме политически некоректни кръстници.
Понеже увеличаваме стадото чрез покупки, не всички крави сме отгледали от малки сладки теленца, а пристигат с оформен характер и визия. Затова имената са им асоциативни, но не винаги гальовно-позитивни.
Така (mea culpa) си имаме крава Катокурви, Синджирка, Грозданка (заешката й устна я загрозява)…
Животновъдният екип ни е българо-персийски и разнообразява кръстителството. Имаме крави с персийски имена и крави с български: Ригу (Страхлива), Батули (Планина). Двуезичието позволява тавтологии – имаме и крава с име „Планина“.

Но, да разкажем все пак за кравата Жаба.
Тя е Българско родопско говедо (кръстоска на Късорого родопско говедо с Джерсей, признато за порода) на възраст. Дойде от Родопите в доста рискова кондиция. Полусляпа, рошава, с лишеи по тялото. Изпъкналите и очи, сякаш има Базедова болест, моментално й лепнаха името.
Когато разквартировахме кравите на пасището (пасем на малки падоци, за да изпасват до дъно и да местим често, което стимулира тревата и намалява разхищението й) Жаба не беше любимка на посестримите си. Животните не проявяват милосърдност: йерархията се създава с рога, кураж, сила и дързост. Жаба слезе на дъното на йерархията, заради слабостта си и трудното виждане. В същото време, за да се възстанови й трябваше спокойствие и здрава храна.
Противно на стадните инстинкти на животните, тя предпочете да пробие през електропастира, за да не бъде преследвана. Оставихме я да броди и пасе селективно из бившия рибарник, който е квартирата на Чифлик Ливади в момента.
За два месеца се промени неузнаваемо. Изчезнаха лишеите и рошавостта, дори се разгони и отново усети удоволствието от секса. Все така обаче, предпочита да е господарката на Рибарника, а не момичето за бой в стадото…и по-дълголетни от другите породи за мляко“.

Забравихме  да споменем, че г-н Харманджиев няма нищо общо с представата ни за бизнесмена с телефона и джипа. Той е навсякъде в стопанството, знае какво трябва да се случи с животните всеки час. Знае им режима, знае им навиците, знае всичко за тях.
На този първи обект, както го нарекохме се отглеждат кравите и след тях вървят кокошките в каравана. Допълнителен фураж животните получават по време на доене. Фураж, чист от всякакви примеси, както казахме вече.
Обект номер две, се намира на няколко минути път от първия обект. Тук вече картинката е по-различна. Природата му е дала много. Имаме равна част, имаме нещо като горичка, имаме и малки водоемчета обрасли с растителност.

Като всеки фермер и г-н Харманджиев си има любимка и това е кравата –Жаба. Кравата я видяхме в една зелена растителност от папрати, големи колкото нея. Тя спокойно се разхождаше в това море от зеленина.
– „Това е най-старата крава от стадо, което купих цялото – разказва Филип. Беше кожа и кости, полусляпа. Другите крави не й прощаваха слабостта и открихме, че е избягала от електропастира, и полека лека влязла в пасището. Само за два месеца животното заглади косъма, изправи се и вижте я, прилича ли на баба. Оставели сми я на свобода, ясно, че за нея свободата е здраве“.

“санаториумът” на крава Жаба

крава Жаба – преди

крава Жаба – сега
Пасем в смесено насаждение жито с люцерна. Житото е засято с директна сеялка в спящия тревостой люцерна. Така използваме по-ефективно земята в периода на покой на люцерната и правим смесен тревостой, за да се предпазим от подуването при хранене с чиста люцерна. — в/във Damianitza, Sandanski, Bulgaria.
На нов падок. Кравите първо търсят люцерната, но щат-не-щат лапват и от житото и така регулират зелено-сухо, което очакваме да не създава предпоставки за подуване. — в/във Damianitza, Sandanski, Bulgaria.
#Мобидой е мобилно доилно, което ни позволява да следваме кравите на пасището им и да не използваме обор в подходящите сезони. Мобидой разполага с млекопровод, полуавтоматична система за измиване и място за едновременно доене на 4 крави тип тандем. Предимството на пасищното доене е комфорта и хигиена за кравите, наторяване на пасището, спестяване на гориво и железа за алтернативата – сенокос. — в/във Damianitza, Sandanski, Bulgaria.

Още  по темата: 

Част 1: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте

Част 3: Видяхме, пипнахме, вкусихме. Истина е. Купувайте


 

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР