Има опасност от изкуствено разделяне на стопанствата

4

Много от фермерите нямат дигитални умения. Време е IT секторът да се обърне към тях, смята Светлана Боянова

Г-жо Боянова, предстои да се изготви национален стратегически план за новата ОСП. На какво трябва да наблегнем?

– Крайно време е браншът – и малки, и големи, да седнем и говорим за проблемите и да обсъдим предложенията на Европейската комисия. Въпросът е ще успеем ли да изготвим този стратегически план. Необходимо е повече да мислим и да решим какво искаме. Проблемът на първо място е дали ще идентифицираме точно мерките и действията, които трябва да постигнат европейските цели, както и специфичните цели за България. А те са ясно предложени – няколко вида директни плащания и програми за развитие на селските райони, които вече са в едно. Трябва да има някаква връзка между тях. На пръв поглед звучи много просто. По директните плащания например първото, което касае земеделците, е прословутият таван. Дали ще сме за, или против него? В оценката на Комисията се казва колко се очаква да бъдат спестените пари на държавите членки и препоръката е те да се дадат на малките фермери. В същото време всяка страна трябва да си определи дефиниция що е то малък фермер, а ние все още нямаме такава. Тоест, докато не си отговорим на въпросите какво разбираме под малки фермери и какво ще се случи като вземем от големите и дадем на малките, и това добре ли е за българското земеделие, нямаме категоричен отговор за или против таваните сме. Ние трябва да решим какви да са критериите за малък фермер – по декари ли, по доходи ли, или по обем работа? В противен случай това е политически въпрос, защото звучи много хубаво: Дайте да вземем от големите и да дадем на малките! Но въпросът е чисто икономически. Проблемът е, че и към момента имаме дисбаланс големи-малки, и това на всички е ясно. Но в случая критерият е само декари и нищо друго. Трябва обаче да погледнем и какво допринася за брутния вътрешен продукт всеки един от секторите и да решим дали ще гледаме само декарите, или не и тогава да дадем дефиниция за малките. Хората трябва да знаят, че таваните идват най-много от две държави – България и Румъния. Това означава, че другите държави едва ли имат толкова голям проблем.

 Може ли да разясните въпроса с таваните за България и Румъния?

– В оценката на въздействието е посочено, че при сегашната система на намаление на директните плащания само осем държави членки прилагат таван на плащанията от 150 000 до 500 000 евро, а само в 14 държави членки директните плащания над 150 000 евро се намаляват с между 5 и 50 процента. Общо средствата, които към момента се заделят по тази система, са в размер на около 120 милиона евро годишно. При прилагане на новата система се очаква заделените средства на ниво ЕС да бъдат в размер на повече от 300 милиона евро годишно, като 60% от тези средства ще се формират от България и Румъния. В същото време обаче се посочва, че при преразпределянето на тези средства от по-големите към по-малките земеделски стопанства плащането на хектар в България ще се увеличи с около 10%, а в Румъния – с 6%. Съпоставено с плащането на хектар в момента (около 330 лева/ха СЕПП и зелено), ще имаме увеличение с 33 лева на хектар, или общо с 3 лева и 30 стотинки на декар. Никъде няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител спрямо тази на останалите фермери в ЕС. Запазването на системата за намаление на директните плащания във вида, в който е предложена в момента, в България може да доведе по-скоро до изкуствено разделяне на земеделските стопанства, отколкото до постигане на целите на ОСП.

 А какъв ефект се гони с намалението на директните плащания?

– Намалението на директните плащания се прилага вече три години – период, в който е много трудно да се оцени неговата ефективност. До момента липсва доказателство за това, че ограничаването на директните плащания в определени граници води или може да доведе до положителен ефект за земеделието е ЕС като цяло. Важно е да се отбележи, че предложеното от ЕК намаление ще се прилага за всички директни плащания, включително и за обвързаното с производството подпомагане, а не както е до момента – само за плащанията по схемата за единно плащане на площ.

Статията е взета от в-к Марица

4 КОМЕНТАРИ

  1. Много е важно тези неща да не се съгласуват с постоянния “ротационен” домакин – НАЗ(зърнопроизводителите), защото те пак ще си нагласят нещата така, че да изядат и последните дребни земеделци. Веднага всички, които законотворстват по този проблем да бъдат отстранени и нещата се решат от нови независими от зърнопроизводителите хора. В противен случай – пак ще ни излъжат и всичко приключва.

  2. Не бих се изненадал, ако се реши , че броят на животните и декарите изобщо не са определящи за големината на фермата! Дори абсурда може би ще стигне до там , че в България ще се окаже , че въобще няма големи зем.стопани, поне по заложените от МЗХ критерии!

  3. Т.н. изкуствено разделяне на стопанства вече се е случило с участието в различни схеми по европроекти. Пределно ясно е ,че синчетата са младите фермери и т.н. Едрите използват всички възможности и са ефективни при усвояване на европари, които са недостъпни за малките. Освен това организациите на дребните производители нямат лоби и на практика не могат да въздействат на аграрната политика. И като казах политика, ясно е че всичко е игра и то за голяма пара!9

ОСТАВИ КОМЕНТАР