Михаил Михайлов: Нужна е нова Стратегията в говедовъдството

2

В материала

Говедовъдството – ще го има ли при новата ОСП

не случайно писах, че министър Порожанов постави много важен въпрос –
За нова концепция за развитие на говедовъдството.

Съвсем правилно, но само ще добавя – с доста голямо закъснение и съвсем по нашенски, ще хванем влака в последния момент, /ако можем разбира се/.
За да се направи такава стратегия, обаче е нужно доста да се поработи.

Първо – трябва да се заснеме сегашната картинка в нашето говедовъдство,
– да се запознаем с моделите в равните на нас страни,
– да очертаем целите
и тогава да се изготви стратегията.

Разбира се, че ще е трудно да стане това, защото само слепите не са видели и разбрали, че в момента говедовъдството ни се преструктурира безшумно на база икономическите условия.
Всичко това, съвсем нормално е предизвикано, със сега действащите изисквания, с модела на субсидиране, с начина на финансиране, пазара, търговците, контролните органи.
Защото е много опасно, когато процесите се развиват неконтролируемо и тогава и сламката няма да спаси удавника, както обича да се изразява Полковника.
Като пример, може да послужи създаваното в момента месодайно говедовъдство. Например, броят на кравите за една година нараства с една трета.
В сайта ни www.govedovad.com имаше доста публикации, какво става около нас.

Гърците изглежда си решиха проблема. Останаха само фермите, в които има създадени условия да отглеждат крави за мляко. Отглеждат около 70-80000 млечни крави и получават годишно толкова мляко, колкото получаваме ние от 240 000. Според председателят на техния Холщайн, 95% от млякото им е на светло. Сега вече се борят само за високи изкупни цени и изглежда го постигат. Цената за август е вече 40 цента за кг. Опитват се да правят кооперации, и първите резултати на кооперацията в Лариса, са повече от добри. Имат над 200 млекомата в големите градове.

Чехите надвиха национализма си и позволиха няколко чужди фирми /германци/ да купят няколко големи техни ферми, които сега се развиват много добре.
Беларусите, където животните са все още държавни, инвестираха около 10 млрд.долара за подобрение на базата. За съжаление, изглежда и там държавното е общо, резултатите им не са кой знае колко добри.
Нивото на ефективност и темпът на нарастване на производствените обеми остават ниски, а за последните 2 години са почти нулеви. Средната производителност днес е около 5 тона на глава и за 10 години тя е нараснала едва с 300 кг.

Руснаците тръгнаха по друг път, да създават мега комплекси. Разбира са, че не са частни. Едни от тях се инвестират от виетнамски холдинг, в програмата на който е заложена инвестиция от над 10 млрд. долара.
Това което се прави сега, е подобряване на системите за управление, които освобождават човека от тежкият труд и най-важното – от грешки. Руснаците не искат селското население да умре напълно. За това има програми за създаване на малки предприятия – малки и средни семейни ферми за 200-300 глави.

В Германия и двата варианта работят добре един до друг.

От казаното е ясно, че най-напред трябва да си изясним модела за следващите 20-30 години.
Може би най-важното е да се спасят най-напред малките и средни ферми, /това са основно семейни такива/.
Но това не означава, че е необходимо да се спаси всеки земеделски производител. Има ферми, които не дават много добри резултати, имат дългове, ефективността е ниска. Такива хора ще напуснат пазара, няма какво да се направи.
Нашите по-малки фермери, непрекъснато поставят въпросът за земята.
Просто няма кой да им даде земя.
Ако някой им обещава това, то си е чист популизъм. Така че, тези, които нямат земя, трябва добре да си направят сметките.
Второто е намаляването на ръчния труд. Ясно е, че няма мераклии за работа във фермите. Сега се говори за някакви 150 000 чужди работници. Те при всички случай ще искат добри заплати, добри условия за живеене и осигуряване училище за децата /това в момента е също проблем/. Облекчаването на труда, а най-неприятния труд – това е доенето. Доколкото знам, в страната няма нито един работещ робот. Имаше такъв някога един в Хасковско, но поради липса на сервиз робота затвори.
Тук също може да се помисли за програма.
След като полските работници, когато напуснаха холандските ферми, се започна масово инсталиране на роботи. Очаква се тази година около 60% от фермите да бъдат роботиризирани.
В Русия в момента действат над 600 робота. В момента прохождат и роботите за зареждане на фуражите и почистването на оборите.
Роботите добре. Но, имаме ли подходящи и високопродуктивни крави, които ще вкарваме в роботите. Все пак робота си е доста скъп. Отговора ще кажат специалистите.

Значи стигаме до храненето – за да е рентабилно, трябва да има земя и следващото е генетиката. На практика, по-големия брой високопродуктивни стада, са от внос. Обаче не всеки може да си позволи да купува скъпите юници. Не, че нашите добри юници ще са по-евтини. Сметките показват, че за издръжката на една юница, до заплождането ù отива до 2300-2500 лева. Ами нали трябва продавача да има и печалба.

Стигаме до извода, че трябва да правим добра селекция.

Ама тя не става за година, две, по методите по които работим сега. Трябва да се направи бърз скок при селекцията. Това може да стане единствено, като се приложат схемите по генотипа на женските животни.
Многократно в сайта на www.govedovad.com – сме чели стаитиите на Тодор Арбов в тази връзка.

Тодор Арбов: Основни изисквания за успешено млекопроизводство

Отделен раздел трябва да има и за ветеринарното обслужване.
Болест след болест.
Липса на Доброволна профилактична програма, не навременно ваксиниране и куп други неща.
От тука следват отношенията с мандрите, търговските вериги и износа. През последните години, непрекъснато има програми за коопериране или както му казваме, организации на производители. Такива се нароиха много, но крайната цел е да се усвоят парите, които се отпускат по програмата. На „масата” нищо практическо изпълнено, за да подобри състоянието на фермите. Има обаче други неписани сдружения, в които дадена мандра /по-малките/, работи с определен брой ферми – едните дават качествено мляко, а другите им плащат нормално и на време. На практика тези формации са готови, при липсата на мляко, а този момент наближава, да си направят вече някакво дружество.
От тук нататък следват и другите не малки злини – за липсата на кадри вече казахме, специалисти, анализатори, приемственост, школи за обучение на кадрите и още куп неща.
За дигитализация в говедовъдството няма да говорим. То ще си остане предизвикателство. А както се отчита, сме една от страните с най-добър  и бърз интернет.
Мисля, че нашите фермери са готови, щото почти всеки “плъзга” по телефона.  Не може аборигена в Австралия да имат интернет връзка с обслужващият го ветеринар, и да поучават СМС-си с инструкции за бърза помощ,  а ние да нямаме.
Моята работа е да говоря /трябва да има и такива/, другото остава за специалистите и задължително да бъде обсъдено с фермерите.
Ако се прави Стратегия, за де се убие номера, по-добре сами да си  направим план за работа.

 

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР