Въпроси и отговори за месодайното говедовъдство

2

На месодайното изложение Стекспо 2018 имаше време и за дискусия по въпросите на месодайното говедовъдство. Както вече писахме в статията:

Абърдийн Ангус – създайте бъдещето

г-н Тодор Арбов очерта, какво е състоянието на нашето месодайно, и насочи вниманието, какво трябва да се прави занапред. Както му е и реда, имаше и време за въпроси. Повечето фермери имаха въпроси, касаещи техните ферми, и те намериха отговор от експерта в индивидуални разговори.
На самата дискусия бяха поставени два въпроса.
Първият бе на г-н Михайлов:
Преди да поставя моят въпрос, бих искал да кажа следното. На мене ми направи впечатление, че г-н Арбов, през няколко минути споменаваше думата генетика. Това ясно говори, че в това отношение изоставаме. Той, обаче даде голяма надежда, че нещата не са толкова зле, имайки в предвид първите геномни оценки, които вече имаме за две стада.
Браво на месодайните. Вместо млечните ферми да са водещи в това отношение, защото, за тях това в момента, е на предна позиция, месодайните ги изпревариха.
Също така той  каза – с 50 000 бр месодайни говеда много е трудно и бавно да се прави селекция по класическите методи, /които сякаш вече отвит в историята/. Нямаме време, изоставаме, все повече всеки ден, ако не направим това, което ни съветва експерта.

Моят въпрос е следния: вие казахте, че месодайните са около 50 000 бр. Последната информация е, че техния брой /за една година/ е  вече 90 000. От тях обаче, само 8 – 10 000 са под селекция, и това са животни, основно от внос и високръвни кръстоски. Съвсем нормално, повишаващите се с всеки изминат ден, изисквания към млечните ферми, и все още ниската продуктивност, в повечето малки ферми /до 50 крави засега/, а от там и лошата икономика, ги кара да преминат към месодайното говедовъдство. Как виждате  това в перспектива.

Тодор Арбов: съвсем нормално, при тези условия фермите, които не могат да издържат икономически да се преструктурират. Това може да стане, но трябва да имат програма, която стриктно да спазват.
Другото е, че ако някой смята да храни семейство с тези животни, то просто не може да се случи. Тук ще става дума за един допълнителен доход  за семейството.
Ние говорихме достатъчно за породите, които са актуални и трябва да се използват. Има и още нещо. Как ще го направите вие в България, не знам, но хората по света го правят, и работи безупречно.
Става дума за организацията на отглеждане на телетата.
След раждането на телето, то остава шест месеца при майката, което е съвсем нормално. След това се транспортира във ферма, специализирана да отглежда телета от 6 месеца до 12. От тази ферма животните се предвижват до трета ферма, където се угояват и предават за клане. След като се получат парите от кланицата, всеки си получава неговият дял.
По този начин имаме специализация – което означава по-малко загуби от незнание. Също така, големият брой животни на едно място, позволява и внедряване на механизация. Отглежданите бройки  животни от един зает  работник, са много повече, а труда е много по-малко. Трябва да се мисли в такъв аспект, за да има и добри приходи за всички по веригата.
Не е невъзможно.

Николай Григоров: г-н Арбов, бихте ли казали нещо за използването на Черния Симентал в схемите за кръстосване при месодайното говедовъдство.

Г-н Арбов: Много хубав въпрос. Малко сякаш изпреварва нещата на терена, но фермерите трябва да знаят и това.
Напоследък Черния Симентал намира място в схемите на кръстосване. Кръстосва се Абърдийн с Черен Симентал. Получените женските приплоди, са вече  с по-висока млечност, което е много добре за техните телета.
Освен това, няма и никакви бели петна по главата. След това кръстоските пак се покриват с Абърдийн.
Интересна схема, която може да се използва и в България.

Govedovad.com

2 КОМЕНТАРИ

  1. Абе кой ти гледа сега млечно говедо
    Дядо ти Митко
    Две крави шестдесет литра мляко
    Храни две махали без субсидии
    А тоя дето вади от двадесет крави шестдесет литра получава субсидиите

  2. Браво на месодаините и ние млекодаините отиваме на месодаини защото 10 000 пъти са по лесни от млечните

ОСТАВИ КОМЕНТАР