Есенните прегледи – какво е това „чудо”

0

Михаил Михайлов: Със спомени от “близкото-далечно” минало:

Ще ви, кажа нещо за тези прегледи. Те са вече история. Сега кой се занимава с “история”. Младите се занимават с компютри, програми, дронове и още куп други неща. Всеки фермер гледа да свържи двата края в днешния ден. За  бъдещето – трудно е да се мисли. А именно това е задачата на „босовете” на фермите, техните управители и на самите фермери. Хората дори вече казват: – “Бъдещето е днес. Защото бъдещето в животновъдството, какво ще бъде – никой не знае”.
Така че, ще ви разкажа нещо и от историята, защото тя  е полезна, не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.

В системата на АПК, която окончателно се срина, в началото на 90-те години на миналия век, имаше едно мероприятие, което се извършваше през есента и носеше името – “Есенни прегледи в животновъдството“. Някой ще каже: – “много комунистически звучи”. – Няма такава работа.
Именно по време на тези прегледи, се брояха ”пилците” на успеха или падението. Пускаше се график и по него, всяка ферма бе посещавана от комисия. Обикновено в нея влизаха главния ветеринарен лекар и главния зоотехник на АПК-то, селекционера на фермата /от селекционния център по животновъдство – СЦЖ/, държавен ветеринарен лекар и др. Задачата на комисията, беше да провери готовността на фермата за зимата, да се запознае с постигнатите резултати в производството, да се прегледат животните, и накрая имаше доклад, в който съвсем реално, се даваше оценка за едногодишната работа на работещите във фермите. Разбира се, че имаше наказани, предписания за довършване зазимяването, но имаше и наградени. Например най-добрите работници се изпращаха на екскурзия до побратимен град, обикновено в СССР. Стоящите на по-висок пост, пък се ползваха с привилегии и заминаваха за Източен Берлин или Лайпциг. За шефовете е ясно. Обикновено на някое изложение във федералната тогава Германия или Франция.

Какво трябваше да свърши екипа на фермата, и какво се проверяваше.
Първото беше, готовност за работа през зимата. Оборите задължително трябваше да са варосани, подовете почистени, клетките за агнилната кампания монтирани, помещението и поилките дезинфекцирани. Кере-мидите подредени, вратите да могат да се затварят и застопоряват, прозорците също облепени с найлон. Зимното облекло трябваше да бъде вече раздадено. Включително шапка и дебели гащи. В Котленския балкан, във всяка кашла имаше и резерв от хранителни продукти поне за два дена. За торта и дворчетата е ясно, че всичко се почистваше.
Това важеше и за дезинфекционните площадки. Все пак, по това време започваше и куцането на животните. Преглеждаше се наличния фураж – като качество, количество, съхранение.
След това комисията влизаше в обора. Зад всяка крава, последователно  се нареждаха селекционера, с данни от контролите за млечност и скорост на издояване. Техник осеменителят с тефтерите за осеменяване, заплождане и отелване. Брой използвани дози за едно заплождане. Периода между отелванията. Да ви кажа, съвсем не им беше леко на осеменителите този ден. Разпъваха ги на кръст.
На всяка проблемна крава се обръщаше специално внимание. Задължително се правеше проверка на половия апарат от двамата ветеринарни лекари. Лекарите на фермата въобще не се обиждаха, че  друг специалист диагностицира. Нали най-важното беше, да  се даде точната диагноза и предприеме правилното лечение.
За обезроговяването и маркирането – въобще не се и проверяваше. Това си беше отработено и всеки си го правеше. И то много по трудно отколкото сега. Нямаше пластмасови марки, използваше се татуировка. Нямаше щифтове за обезроговяване и електрически комплекти.
Тук искам да кажа и нещо интересно. С триста зора успях да уредя да купим два елекрически апарата  за обезроговяване. След като ги купих, оставих ги в багажника на Ладата и отидох до МЗ. След като си свърших работата, и отидох до колата, видях че багажника отворен. Крадците бяха откраднали единия апарат. Все пак оставили другия, който след това използвахме много време.
След кравите идваше ред на юниците и групите телета. Също така се преглеждаха или набелязваха бикопроизводителки. Имахме тогава, поне 600 броя крави, определени за такива. Все пак в станцията в Сливен отглеждахме 140 бика и голям брой от тях бяха българско производство.
След това следваше преглед на юниците. Задължително се гледаха дъщерите на тестираните бици – ако имаше такива във фермата. Последните години на това време навлязоха много нови неща в нашето животновъдство. За съжаление, сега това не се случва. Например г-н Омайников, беше голям новатор. В неговото АПК имаше депо за угояване на телета. След това направи и ферма за отглеждане на телетата до отбиване. Доколкото си спомням беше за няколко хиляди глави.
Следват батериите за агнета и доилните инсталации за овце. Също така и кросбрединга при месодайното направление. Сега още сме на кота информация по тези въпроси. Това беше едно малко отклонение.

След приключване на прегледа, се провеждаше заседание, на което се казваха слабите страни, и какво трябва да се направи, за да бъде готова фермата за зимата. Присъстваха и работниците. За добре свършената работа, вече казах-СССР. След като се прегледаха всички ферми в комплекса, се правеше обобщен доклад и се четеше и обсъждаше пред ръководния състав.
Прегледа, на практика си беше едно огледало, на свършеното през годината, и прогноза, какво ще се произведе през следващата година. Също така, се изчистваха слабите неща при подготовката за зимата.
Мисля, че и сега е възможно да се проведат такива прегледи. Най- вече в по-големите ферми. Всеки шеф може да го организира. Разбира се, че ще даде някой лев за специалист, за мотивиране на работниците при почистването, ако искате сложете и обяда.
Но ползата ще е голяма.
Сигурен съм, че повечето читатели ще кажат: – “Абе ние си го знаем това”.  – Но съм и сигурен, че ако някой си направи труда да провери периода между отелванията във фермата, той ще бъде над 420 дни, а това означава, че с единия крак е в блатото, и вече се държи за сламката.
Направете си подобен преглед.
Само ще спечелите.
М.Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР