РАЗЛИЧНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА на един фермер за „Закона за поземлените отношения и комасация”

4

В сайта на Govedovad.com се получи  материал от семейство Бончеви – Бончо и Силвия от с.Люляков, община Руен обл. Бургас. 
Ясно е, че на фермера му е „причерняло” и седнал и написал, това, което го вълнува. Че е искрен, говори и казаното в началото от него – Тук е време да спрем с добрия тон!
Публикуваме без цензура и редакторска намеса предоставения ни материал.

Имаме уверенията на г-н Бончо Бончев, че ще ни предостави втори материал, свързан с нещата от живота на малките и средни фермери.
Семейство Бончо и Силвия Бончеви, отглеждат над 120 говеда и обработват около 2000 дк земя. Г-н Бончев е работил и в държавните структури и много добре е запознат с нещата в „кухнята” и болката на фермерите.
Govedovad.com


Преди да започнем да обсъждаме новата Обща селскостопанска политика(ОСП) и новия проектозакон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи Ви предлагам една по-различна гледна точка, която предполагам, че ще е много близка до дребния и среден животновъд. Първо и много важно е да разберем докъде сме я докарали за два програмни периода. След като се поразрових и потърсих някаква статистика, доклади или анализи ми направи впечатление следното:

Съгласно публикуван доклад под № 358/06.2018 г. със заглавие „СТРУКТУРА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА В БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 ГОДИНА“ на МЗХГ през 2010 г. броят на земеделските стопанства и бил 370 222. През 2016 г. броят на същите се е свил до 201 014бр.  За 2018 г. не ги знаем, защото това е най-актуалната статистика на министерството, но за пет години намалението е от 47.5 %, като очевидно тенденцията се е запазила като си важи в пълна сила и към днешния ден. Всички знаем и коментираме, че един много малък процент от бенефициентите получават почти всички субсидии от първи стълб по СЕПП. Пропорционално същия процент управлява почти цялата обработваема земеделска земя. Пропускам точните цифри, защото те навсякъде са различни, но приблизителни. Плачевната ситуация в националното животновъдство няма нужда от коментар. Тази национална гордост я пропускат всички в министерството, както и всички външни експерти, приближени до Националната асоциация на зърнопроизводителите(НАЗ). Опитах се да разбера какви са ставките на СЕПП във всички страни от ЕС прилагащи директни плащания, но тази информация не е леснодостъпна. Защо? Кой от кого я крие?

Тук е време да спрем с добрия тон!

Тук е време да си уточним някой основни неща, без които не можем да продължаваме да твърдим, че новият проектозакон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи обезпечава напълно земеделския процес.

В тази статия ще обърна внимание на следното:

Кои са хората и екипите, които са счели, че имат правото да създадат този закон?

Това не са ли хората, които два програмни периода законотворстват, добавят, променят, създават наредби, укази, поставят правила и ни докараха до тук? С всичко това, което е натворено от 2010 година досега, аз считам, че единственото нещо, което можем да искаме от тези „експерти“ е поемане на отговорност. Имена няма да пропускам, защото в тази материя всяка дискретност се наказва. Ще дам пример:

На 14.09.2018 г. във Велико Търново от МЗГ презентираха новия проект: „Закон за поземлените отношения и комасация“. Когато стига до промени при пасищата, мерите и ливадите лектора каза следното(цитатът е дословен):

„Новото е, че досега тук участваха само собственици на животновъдни обекти с пасищни животни. Сега предлагаме да се включат и други собственици на частни пасища, мери и ливади. По този начин ще даде възможност на повече участници вътре в споразуменията и ще могат да бъдат направени по-големи масиви“.

Излишно е да се коментира абсолютно неумелото лобистко вмъкване на лица, които ще разполагат с пасища за субсидиране без да имат животни и то след като 10 години тръбим на висок глас, че това е недопустимо. Ние ги познаваме тези „други собственици на частни пасища, мери и ливади“, но не се радваме като виждаме, че си имат добри приятели в министерството.

И наистина в сайта на МЗХГ е публикуван проектозакона, от който Ви копирам следния текст от
Раздел III  – Масиви за ползване на пасища, мери и ливади:

Чл. 135. (1) Участниците в споразумението отговарят на изискванията по чл. 98, ал. 1, за което представят необходимите декларации и удостоверителни документи, в случаите, когато съответните обстоятелства не подлежат на служебно установяване.

(2) Когато участниците в споразумението са собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната система на Българската агенция по безопасност на храните, посочват в заявлението си данните от регистъра за регистрационния  номер на животновъдния обект и за общия брой и видовете животни.

Препратка:

Чл. 98. (1) В споразумението за създаване на масиви за ползване не могат да участват лица, които:

не са изплатили задълженията си за имоти по чл. 119, ал. 2, чл. 139, ал. 1 и 37в, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

неизплатени задължения по чл. 165, ал. 2 от глава десета и за чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за предходни години;

  1. имат неизплатени задължения към държавния и/или към общинския поземлен фонд;
  2. имат просрочени задължения към Държавен фонд „Земеделие“;
  3. не са лишени от правото да упражняват търговска дейност;
  4. не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
  5. не се намират в ликвидация;
  6. нямат прекратени договори за ползване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, поради неиздължаване на паричните задължения по тях;
  7. са свързани лица по смисъла на Търговския закон с лица по т. 1- 8.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 се удостоверяват служебно, чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация. В случаите на неправомерно ползване на земи информацията се събира служебно от областната дирекция „Земеделие“. Обстоятелствата по ал. 1, т. 5 и 9 се установяват с декларация.


Никъде в този проект не виждаме, че споразуменията за пасища, мери и ливади ще са само за животновъди, както обаче ни твърди заместник-министърът на земеделието, храните и горите г-жа Вергиния Кръстева. Как ще ни убеди в това си твърдение за мен е загадка, както е загадка и едно друго нейно изявление, а именно:
„Текущото обществено обсъждане на проекта на Закон за поземлените отношения и опазване на земеделските земи се прави с цел да се чуят мненията на възможно най-голям брой собственици, ползватели и други заинтересовани лица.“

Не, госпожо не е така! Моето наблюдение е, че общественото обсъждане на проектозакона се проведе тихичко, скрито и набързо  – с три събирания и с по две кратки статии в земеделските сайтове. За него знаеха Националната асоциация на зърнопроизводителите(НАЗ), която е постоянният „ротационен“ домакин на всичко свързано с проекта, както и браншовите организации, повечето от които на нашите географски ширини са едни самоинициативни НПО-та със съмнителна представителност, зависими от политически партии, зърнопроизводители и каквото друго се сетите.

Ето Ви справката за обявяване на проектозакона в сайта на МЗХГ:

Отговорна структура – дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХГ. 
Email: dnenkova@mzh.government.bg
Дата на откриване: 27.08.2018 г. 
Дата на приключване: 26.09.2018 г

Как разумен човек, заемащ такъв отговорен пост може да твърди, че иска да чуе всички мнения, като е обявил проекта за абсурдно кратък срок – по-малко от месец? За четири седмици какво смята да чуе или да види? Колко земеделци ще се заровят някъде из страниците на сайта на МЗХГ да четат и коментират?

Не, така се прави, когато искаш да скриеш нещо. Това е фундаментален закон, касаещ поземлените отношения, с който би трябвало да се решават основни проблеми в ползването на земеделската земя за следващия програмен период. Той трябва да се обсъжда и коментира с всички и това може да стане сравнително лесно.

 Нека си припомним колко пъти всеки ЗС е длъжен да посети местната общинска служба по земеделие(ОСЗ):

  1. Регистрация и пререгистрация по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Всеки ЗС е длъжен от началото на ноември до края на февруари да подаде анкетна карта и анкетен формуляр, да си донесе безсмисленото зелено картонче в ОСЗ за да се пререгистрира. Смисълът от това го знаят само някъде по високите етажи на МЗХГ, на нас не ни се казва, никой не ни и пита. Този повод трябва да се брои двойно, защото след като картончето отпътува до Областната дирекция по земеделие(ОДЗ), за да му бъде поставен един печат и пристигне обратно в ОСЗ, което трае около месец, ЗС трябва да се поразкара до службата, за да си го получи;
  2. Подаване на заявление за подпомагане по Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерки за директни плащания. Хипотетично от 15.03(защото никога Интегрираната система за администриране и контрол(ИСАК) не е била готова за работа през март) до 15.05 без санкции и до 10.06 със санкции всеки ЗС в качеството си на бенефициент подава Заявление за подпомагане. То се подава (с малки изключения) по волята на експертите или волята на сървърите в МЗХГ, а всички те са много капризни;
  3. Подаване на декларации по чл. 69 или 70 от Правилника за прилагане закона за собствеността и ползването на земеделските земи(ППЗСПЗЗ). Всеки ЗС в качеството си на декларатор декларира как ще обработва собствените, наети или арендовани земи, като пояснява дали ще участва с тях в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Процесът е всеки месец юли, като ЗС трябва да си донесе декларациите, допълнени с копия от документите доказващи правно основание за ползване на земеделска земя в ОСЗ. Въпреки, че не е регламентирано със закон електронният носител на тази информация е задължителен. В противен случай рискувате да бъдете върнати и да се научите да свиквате на работа с ядосани чиновници, на които сте досадили.

Както виждаме всички ЗС се занимаваме с доста разностранни дейности, овен че трябва да си гледаме животните, земите, пчелите или др. До тук съм убеден, че при добро желание и воля на министерството, всеки ЗС можеше да бъде информиран и от всеки можеше да се извлече мнение по основните въпроси, защото експертите се срещат поне три пъти годишно очи в очи. Но „доброто желание“ е много далеч от самозабравилата се администрация в МЗХГ.

Защо дребните и средни земеделци са абсолютно игнорирани в съставянето на новия проект? В търсене отговора на този въпрос ще Ви споделя няколко мнения на колеги. Това е така, защото най-вероятно ще започнат да искат неща, които са недопустими за най-големите. Те ще започнат да настояват за по-нисък таван на плащанията, което дразни големите. Те ще поискат опростяване на административния процес, което ще попречи същия да се манипулира, както и да се дава предимство на някои за сметка на други. Ще поискат промени в закона за арендата, но нали вече там са нагласени нещата. Тук идва и най-страшното – ще поискат нещо, за което големите няма да са подготвени, а последните не са свикнали на този начин на работа. Всеки, който поне от десет години се е занимавал със земеделие знае, че всяка промяна в законите и наредбите администриращи земеделския процес, както и неговото подпомагане, никога не са били изненада за най-големите в бранша. Последните винаги са били подготвени и обезпечени за безпроблемна работа поне година преди съответната законова промяна да стане факт. Много пъти тази неподготвеност води до ликвидиране на самото стопанство, но нали това е идеята. Как се ликвидират 170 000 стопанства за 5 години? Това е принципа и тези екипи, които са се занимавали досега и са отговорни за този резултат, вместо да бъдат наказани, същите продължават необезпокоявани да създават правила и норми за следващия рамков период. Можем ли да си дадем сметка например с колко стари договори за аренда, сключени по стария закон, т.с. земята е договорена само с един от многото наследници работят основно големите арендатори? Преди промените последните масово сключиха и анекси, като увеличиха срока по договорите си с 20-30 години, с което си осигуриха безпроблемно правно основание за ползване на земята за един много дълъг период от време без да отговарят на новите правила, приети 2016 г. Как стигнахме до тук, кой счете това за справедливо?… А да, това са тези екипи, които сега са създали проектозакона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи.Да, убеждаваме се, че информацията е много скъпо нещо и МЗХГ много умело манипулира с нея.

Тук всеки трябва да си даде сметка дали иска процеса по ликвидиране на останалите дребни и средни стопани за сметка на едрите да се запази или не. Ако искаме промяна, първо и най-важно тези хора, каквото и да са натворили да бъдат спрени. Външни екипи, НПО-та, браншови организации нека съществуват като такива, но да не се бъркат в бъдещето на българското земеделие, защото доказаха, че гонят интереси – различни от тези на българските ЗС. Например още не мога да намеря обяснение как НОКА издейства четири оставки в МЗХГ, които никой в странджанските села не е искал? Никой от изгонените не беше част от БАБХ?Обаче НОКА дава идеи и  пише законопроекти!

Законите трябва да се творят от хора, които носят отговорност. Политически натовареният човек, който носи такава отговорност е министърът на земеделието, храните и горите. Следователно той сформира екип, който да се съобрази с резултатите и анализите относно състоянието на българското земеделие в последния програмен период, но такива още няма. Екипът трябва да се съобрази и с основните регламенти, върху които в момента работи Европейката комисия(не са готови), които са ми известни от г-жа Светлана Боянова – председател на Института по агростратегии и иновации:

  1. Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП;
  2. Регламент относно единната обща организация на пазарите;
  3. Хоризонтален регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.

Тогава за къде бързаме?

Цялата процедура по създаването на проекто-закона трябва да се проведе, чрез широко обсъждане, като нито една земеделска група не трябва да бъде пренебрегната. Само по този начин министерството може да бъде възприето като административно отговорен орган сред всички ЗС. Подчертавам, че областните и общинските структури на МЗХГ са в състояние да стигнат до мнението на всеки земеделец и животновъд, но както всички виждаме – не го правят. Много хора, четящи статията ще се съгласят, че служителите в регионалните служби и дирекции в повечето пъти, ако поискаш определена информация, която не си чул или не си разбрал се държат пренебрежително и неуважително, а това е абсолютно недопустимо, вероятно такива частни случаи има много, защото всички сме свидетели как МЗХГ е с критично ниска степен на доверие и няма как да подмина факта, че министър Порожанов, въпреки многото си изявления и показани документи не можа да убеди фермерите в очевидни неща като съществуването на чума по дребните преживни животни в странджанските села.

В заключение искам да отбележа, че ние няма с какво особено да се гордеем в областта на земеделието и най-вече животновъдството, а и не виждаме хора подведени под отговорност. Как тогава да спрем обезлюдяването на българските села и ликвидирането на още няколкото хиляди останали животновъдни стопанства? Като им добавим неземеделци да им взимат субсидиите за пасищата ли?

Бончо Бончев – животновъд

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. Кой би го чул? 10 години субсидиите се раздават от едни и същи и не са чули.

  2. Адмирации Бончо! Ликвидираха тютюнопроизводството,ликвидираха млечното животновъдство,сега са на път да ликвидират и пасищното животновъдство с което все още някои хора се мъчат да изкарват прехраната си. Трудно е да се противопостави човек на управниците,които го мислят тези неща,особено когато си сам,но все пак ти желая успех!

ОСТАВИ КОМЕНТАР