Какво ще направите, ако сте министър на земеделието

6

По време на  „5-ят Обзорен научно-приложен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари”, проведен преди няколко дни и организиран от Института от аграрна икономика и САРА, чухме изследването на новия директор на института доц. Божидар Иванов: – Стопанска, производствена и типологична структура на стопанствата в България.
По важните от изводите бяха:

– земеделието се модернизира, фермите се окрупняват, доходите растат, но проблема е с ниската добавена стойност и дисбалансите;

– подкрепата с първи и втори стълб е ползотворна за производителите, но трябва да се повиши ефективността;

– първи стълб, по-скоро защита отколкото подкрепа на доходите,
втори стълб – трябва да допринесе за увеличаване на добавената стойност;

От Националния съюз на говедовъдите поставиха въпроса, в подобен формат да бъде направено такова изследване само за говедовъдството.

Модератор на втория панел беше академик Атанасов. В елегантен стил академика покани представителите на бранша да излязат отпред, да си представят, че са министър на земеделието, и да споделят, какво биха направили за развитието на бранша, който представляват.
Представителите на свиневъдите и птицевъдите, съвсем нормално за днесшния ден казаха, че задача номер едно, е справянето с двете заболявания, които вече преминаха границата и дори започнахме „борбата” с тях.
Представителят на месопреработвателите повдигна въпроса за предстоящото обсъждане проекта за мобилните кланници. Той сподели, че ”преди известно време се направиха 15 стационарни кланици по места. Работят ли? В момента, работещите кланици се ползват  на 70% от капацитета. Сега, отново ли ще се дават пари за нещо, което не се знае дали ще работи. Ние сме внесли необходимите документи с нашата позиция, която ще защитаваме в работната група”.

От страна на Националния съюз на говедовъдите се изказа г-н Михаил Михайлов: позицията на която ни постави академик Атанасов си е ветровит стол, трудно се решават веднага големите въпроси, защото и препятствията до вземане на решение от министъра са много. Но все пак нека не само да помечтаем за бъдещето, а в един по-близък срок, да го направим. Защото хората го направиха, защо да не го направим и ние.

На първо
място-институтите, които обслужват животновъдството, веднага да направят анализи, /че могат го, доказа днешната конференция/. И не само анализ, а и решения за момента. Да кажат коя е рентабилната ферма за  момента. С 30 крави ли, с 50 или 100, с каква продуктивност, земя, фуражи и всичко останало.

Следват роботите
. Не може да минем без тях. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Всичко негативно сме го чували – няма сервиз, много са скъпи, кравите ни не са пригодени и др. Всичко това, може да се реши.
Няма кой да дои. Това е най-неблагодарната работа в момента. Остават роботите за доене. След роботите за доене, идва ред на роботите за фуража и почистването. В Холандия, през последните години, след като поляците се прибраха в Полша, фермите се роботизираха – вече над 40% от фермите имат роботи. Един робот е за 60 крави, това означава модел от 80 – 90 крави във ферма. Това вече, ще е истинска семейна ферма – мъжа, жената и един пенсионер от родителите. Помощен работник, само при прибиране на фуражите.

Селекцията 
– без нея няма как да стане. С тези 3780 кг надоено мляко от крава и предсказание за 4000 кг, след 2020 г, не можем да говорим за млечно говедовъдство. Нужна е селекция, която в много кратък период от време, за няколко поколения, разбирайте десетина години, да удвой млякото.

Четирима души в тази страна вярваме на селекцията по генотип на кравата. Другите го правят и имат резултати. Не ми е удобно да говоря пред академика за генетика, но не прилагаме постиженията ú.
Информационна система, за всяка развъдна асоциация. С достъп за фермерите и интересуващите се. И това веднага. Излизане от анонимност на асоциациите. Това вече го има и работи. Асоциацията на монбелиарда, с председател Атанас Атанасов го направи. Какво пречи и другите да го правят.

Ветеринарно обслужване и тук има много, какво да се прави. Не е лесно, това го знаем. На „вратата” сме, но трябва да се свикне на работа при такива условия.

Сдружаването – много пъти съм казвал, че това е „лоша” дума за нашите животновъди, дума табу. В новата история на животновъдството ни, има няколко работещи за известно време организации. Имаше в новозагорско една такава организация, дори за известно време имаха и мандра. Другата беше в Добрич и с това се изчерпва сякаш всичко. Сега има работещи такива, но целите са други. Всъщност това е характерно и за много други страни. Германски колега ми каза – при нас има поговорка, ако трима се съберат, на двамата трябва да им се отрежат главите, за да тръгне работата. Но въпреки тази поговорка, кооперациите им работят. Дори тази година, една от мандрите, която е кооператив, ще разпредели нетната си печалба на фермерите. Най-големия кооператив в Европа – компанията Фриджерал кампани, има 19 000 члена – ферми от четири държави, и дава най-високата цена за суровото мляко в Европа. В Румъния овцевъдите си имат депа за износ на агнета. Примери, колкото искате. Скоро имах среща с представител на НОКА. Те също са направили вече няколко десетки организации на производители, и вероятно ще се борят за тези кланици, за които стана въпрос преди малко. Ще ги използват колективно.

Всичко това, никой министър не може да го направи с магическа пръчка, но трябва да се почне работа по тези и други въпроси. За предпочитане е да не си министър в днешното време, дори и за едно изказване.

Govedovad.com

 

6 КОМЕНТАРИ

  1. Много си прав. За министъра, секторите в криза трябва да са приоритет. В момента обаче приоритет са му зърнопроизводителите. Интересува го окрупняване на земята, споразумения по член 37 и т.н.

  2. БИХ ПОПОЛЯРИЗИРАЛ ПОРОДАТА МОНБЕЛИАРД, КАТО ПОДХОДЯЩА ЗА НАСТОЯЩИТЕ УСЛОВИЯ У НАС И ДОБРА МЛЕЧНА И МЕСНА ПРОДУКТИВНОСТ!

  3. Много поздрави на т.н. експерти в селското стопанство ! Моля да си отворите дипломите и да покажете имате ли поне положен изпит по Теория на управление на процесите ? Някой от Вас да е чувал за икономическа ефикасност да се говори в публикация или доклад на МЗХ, Селскостопанска академия и всички новоизлюпени институти уж занимаващи се сьс селскостопански науки ? Някой от Вас да го интересува че заболеваемостта и смьртността от кучешка тения е петдесет пьти ( а не процента ) по висока от средната в Европа от безхаберието на БАБХ и Не прилагайки ЕС Регламента Какво да правим сьс животинските отпадьци непредназначени за човешка употреба ? Само с общи приказки и доклади отдавна нищо не става ! Защитихште ли националната сигурност след като на бьлгарската маса само 15 процента от продуктите се произвеждат у нас ? Е моля Ви отговорете !!!

ОСТАВИ КОМЕНТАР