До кога ще издържи „гръбнака”на фермера

2

Говедовъдите поприключиха работата по прибиране на реколтата, а някои и по зазимяването. И вече имат повече време, за да си погледнат сметките.
Какво сподели по този въпрос, един наш фермер, името му се пази в редакцията, и по негова молба, не го споменаваме – по понятни причини:

– „Напоследък все пари давам. Това, което чувам за увеличение на осигуровките означава, че ще бръкнем по-надълбоко в джоба. Ако беше само това, ще го преглътна. Но енергията, също се увеличи. За нафтата няма да говорим, и тя върви уверено нагоре. Съответно като се увеличават енергийните източници, се увеличава и всичко друго.
Фуража, който купувам от фирмите, „отпадъчните  продукти” от преработ-вателите, другите консумативи. Ежемесечната такса за лабораторията си върви. Скоро платих и такса за изследване на фуража, с които храня. Той си е запечатан в чувалите, но пак се изследва, в което няма лошо, но трябва да плащам, май и пощенските разходи платих. Стана и най-лошото, което не беше се случвало от години.
Мандрата започна да ми забавя плащанията с извинението, че складовите и били пълни. Моята продукция обаче се разваля, и искам, не искам, трябва да я давам на каквато ми цена определят.
Вече не обръщам внимание, че шофьорите се опитват да ме прекарат с някой литър, че от време навреме рутинно от лабораторията на мандрата ми се обаждат, че имам оводняване. Аз съм ходил на лекции и ми се е набило в главата – водата до входа на доилната зала. Махнах душчетата за измиване вимената. Крановете са затворени докато не излезе и последната крава от инсталацията.
Свикнах и с безкрайните проверки, тетрадки и справки.
И с капризите на ветеринарите свикнах.
Цената обаче упорито си стой на едно и също ниво – 62 стотинки.
В плана ми влизаше закупуването на стационарен миксер. Вероятно ще го пропусна. Нали и той трябва да се плаща.
Направих си доилна зала, клетки за отглеждане на малките телета, навес за грубия фураж, склад за концентрирания. Имам най необходимите машини за работа във фермата. Но с тази цена на млякото трудно ще направя крачка напред.
Четох някъде, че фермите от 50 до 200 крави били гръбнака на нашето говедовъдство.
Аз имам 80 крави. Значи съм „гръбнак”,  и би трябвало съгласно анализите,  гръбнака ми да е вертикален. Напоследък се оказва, че е хоризонтален. До кога ще издържа обаче – незная. Добре, че това се случва при една хубава година и хубаво време. Ами само два дни да имаме сняг и ще ни блокира, и съм направо загинал. Това го казвам с болка.
Почнах преди 20 години с три крави, сега в обора ми има над 100 животни, и все повече мисля да ударя ключа.
Все се пише, че няма мляко. Оказва се, че хем няма мляко, хем няма и цена. Добре, че втора година подред министъра удържа на обещанието си и ни беше изплатена част от субсидиите. Другия месец ще дойдат и за  селекцията, януари доплащането, февруари е къс месец и през март ще се озъбим.
И аз съм объркан и не знам какво да правя.”

 Не искаме нашите фермери да ходят с преведен гръб.
Govedovad.com

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. Сериозна печалба би трябвало да се търси от продажба на заплодени, елитни юници.

ОСТАВИ КОМЕНТАР