Внимание – домашните животни могат и да са опасни

16

Обикновено за селскостопанските животни, хората, които са нямали контакт с тях, си мислят, че едва ли не, това са домашни кученца, които изпълняват всяка заповед. Дори понякога  ги наричаме домашни животни или дори любимци. Но когато си ежедневно между тези „домашни любимци“, винаги трябва да имаш едно наум, че те грози опасност. Всъщност няма животновъд, който да не е пострадал при отглеждането на животните. Блъскането от кочове си е нещо обикновено. Почти всяка година в медиите има съобщения за пострадали, дори и смъртни случаи.
Подобно стоят нещата и с едрите животни. През годините, когато работих в Станцията за изкуствено осеменяване, също сме имали такива инциденти. В двата най-тежки случая, въпреки инструктажа на гледачите, се допуснаха грешки и имаше наказани.  В единия случай, човека беше ударил с малка лопатка за смет няколко пъти бика, който не е искал да излезе от дворчето. След като бика влиза в закрития бокс, гледача не затваря вратата, бика го издебва отзад и с главата започва да го мачка. В резултат, няколко счупени ребра и други травми.
Другият случаи е подобен. В Станцията биците стоят, докато направят определен брои дози сперма. След това се отправят към кланицата. Качи ли се бика на камиона, всички бици започват да мучат с всичка сила. Разбирате ли, за какво става дума, да чуеш рева на 140 бика едновременно. Така се изпращаха тези, които отиваха на „гилотината“.
Бичетата от Българското родопско говедо до три-четири години са много кротки. След това, вече стават опасни за хората – агресивни, готови да ударят или бутат.
В Станцията идваха много делегации. Биците на носа си имат халки, към които се закрепя железен прът за водене. Гледачите, при посещение на гости нарочно въртят пръта за да предизвикат лека болка в носа и животното, тогава то започва да играе. Идва един висш политик, гледачите въртят прътовете, биците играят и показват мъжки характер. В един момент, гледам хората от охраната извадили пистолетите, готови да стрелят.

Най-силното животно е бивола. Подскрежи ли се, спиране няма. Правихме един износ на малакини за Филипините.  Трябваше да се вземе кръв. Поне десет пъти беше казано на работниците, да хвърлят по някоя кофа вода, на мястото, където пада по малко кръв при вземането и. На последното животно, от радост, че свършват, никои не отстрани кръвта на земята. Тогава, тази последната малакиня, като подуши кръвта, разби  част от станока и хукна. Преодоля точно три огради -бодлива тел, мрежа и дървена. След това се спря. Обадих се на един баш биволовъд, от съседното село, да дойде да я успокой и върже. Идва бай- Васко и носи едно плетено въженце от сезал – ей сега ще я докарам. Тръгна наперено към животното. Малакинята обаче го подгони и добре, че Васил успя са се качи на едно дърво. Отърва се само със скъсан крачол и малка драскотина. Подплашена, макинята хукна нагоре по реката,  и ни вест, ни кост от нея. На другия ден, ми се обаждат от едно село на 10 км от помещението в които ги отглеждахме: – „Малакинята е до село и нападна един работещ на полето – казва кмета на с. Малко чочовен. Подивяла е.“ Веднага отивам в полицията и искам от дежурния, човек с карабина. Не става казва той. Само началника може да разреши, но сега е на съвещание. След един час приказки, издействах човека с карабината. Но патроните се вземали от друго място. И там разрешение, чакане, но в крайна сметка дадоха пет патрона, една карабина и един стрелец.  През това време обаче малакинята напада още един човек. Тогава наш приятел, Петър Минков – фермер от селото, заедно с местния полицай решават да я гръмнат, за да не пострада някой от селото.

Отиват и стелят в гърдите ú, с най-високия клас ловен куршум. Животното пада, те тръгват към него, но то скача с нова сила. Полицая обаче вади пистолета и изпразва пълнителя в главата ú.

След това извадихме куршумите. Бяха се сплескали като миди.
Ами това е. Пазете се, това са животни.
Инструктирайте гледачите, да спазват правилата на играта. В противен случай счупените ребрата са най-малкото, последвано от санкциите от Инспекцията по труда и още куп други наказания. Все пак, човешкият живот е най ценното нещо на този свят, пазете го.

Из спомените на Михаил Михайлов – бивш директор на Селекционен център за изкуствено осеменяване гр. Сливен

16 КОМЕНТАРИ

  1. спомени от едно време, когато имало разбирателство в държавата.

  2. Аз съм от едно село до Харманли по течението на р.Марица от дядо ми и баща ми знам че са гледали биволица за която татко е отговарял през целия ден.Един ден дядо ядосан за нещо я удря с дебела тояга по главата преди да тръгнат с татко за Марица,татко му казал че ще пати от нея ама стария не обърнал внимание, вечерта когато се прибират татко чува че дядо вика като на умряло бяга веднага и какво да види биволицата натиснала с тялото дядо до стената и той вика та вика добре че тя слушала татко.Разказвам всичко това за да се разбере че са много отмастителни животни и много добре разбират кой се грижи за тях и кой ги бие……Бил съм в Голямо Чочовен и даже съм се борил там знам че са гледали биволици и в Гавраилово…..

  3. Ако си ги бил, рано или късно биволите си връщат, особено биците.Затова, никога не ги бийте!

    • Асоциация По Биволовъдство-Шумен Много точно аз не съм ги гледал по мое време вече ги нямаше като бубите и бъдемите сега имам 16 декара почти изсъхнали но не влизам да ги режа мъчно ми е….

  4. Ognyan Siderov несе ядосваи режи и сади млади фиданки така ще знаеш че си създал нещо в живота си всичко което минава през ръцете на човека и оживява си заслужава да се трудиш

ОСТАВИ КОМЕНТАР