ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /7/

3

 Както се разбра от материала

ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/“

борбата между млекарски-те кооперации и ското-въдните дружества /разбирай днешните развъдни асоциации/ под-крепяни от Държавата през тези години е жестока. Въпреки това е постигнат баланс и се започва с създаване на млекарски кооперации.

Организиране и създаване на млекарски кооперации в говедовъдните центрове

Създателите на говедовъдните дружества не можеха да свържат подобрителната работа в говедовъдството само с установените положения в уставите на дружествата.
Напредък можеше да има само ако говедовъдството станеше поминъчно така, както е било и беше в напредналите страни. Тук привържениците на становището, да се образуват развъдни дружества, преди млекарските на практика се съгласиха със становището на проф. Желю Ганчев, който в цитираната по-рано статия беше казал:
„ Сега в Северна България се основават скотовъдни дружества, към които държавата се показва доста щедра. Ще ни покаже скоро времето, дали те ще могат да постигнат това, което млекарските кооперации в Пирдоп и Етрополе постигнаха. Аз се съмнявам, макар че не съм по принцип против скотовъдните дружества.“
И понеже създателите на скотовъдните дружества не бяха чужди на съмнението на именития и предан на делото проф. Ж. Ганчев, те се съгласиха и правилно прецениха, че не може да се създават само говедовъдни дружества, при които от време на време да се провеждат пролетни прегледи и изложби.
Ръководено от такива съображения, въпреки, че вече съществуваха тук-там млекарски кооперации, Министерството на земеделието основа и построй районни млекарски кооперации в говедовъдните центрове. Друг радетел на говедовъдството М. Стоев пише следното:
„ Вследствие на увеличението на млечността на кравите в развъдната област на местния говежди добитък, поради провеждането на контролата и подобрение на храненето се явява налице значително количество мляко, което трябва по някакъв начин да се оползотвори. Министерството на земеделието, предвиждайки това, чрез своите органи проагитира между говедовъдците в тази област, да се организират в кооперативни млекарници. Такива сдружения се образуваха в 9 места, районът на които обхваща няколко близки села. По такъв начин се създават 9 районни кооперативни млекарници.
С организирането на млекарски кооперации и млекопреработването на кравето мляко това мероприятие е в пълна хармония с провежданата политика от страна на Министерството на земеделието. С него, както и с другите мероприятия, се следва пътят, по който са минали всички други, напреднали в областта на говедовъдството страни. Това беше началото. По – късно в млекарските кооперации в с. Дерманци, с. Душево, с. Гозница и другаде действително „ потече мляко “. На някои места, както в с. Новачене, с. Кормянско и др., това не стана, понеже там се преработваше повече биволско и овче мляко, но в с. Дерманци – центърът на говедовъдството – млекарската кооперация в някои дни и месеци приемаше по 2000 л. краве мляко на ден.

За Govedovad.com – Дафина Велкова

из книгата “История на съюза на говедовъдните дружества в България” – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 год

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)
7.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /7/ – Кооперативни млекарници (началото)
8.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /8/ – Говедовъдни центрове
9.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /9/ – Укрепването
10.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /10/ – Учредителен конгрес
11. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /11/ – Наредби, мерки, привилегии

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

3 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР